Решение № 260036 от 17.02.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 1911/2019
- Вид
- Решение № 260036
- Подписан
- 17.02.2021
- Състав
- ЖАНА ИВАНОВА МАРКОВА КОЛЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 475 от 15.01.2020 · ЖАНА ИВАНОВА МАРКОВА КОЛЕВА
- Определение № 561 от 20.02.2020 · ЖАНА ИВАНОВА МАРКОВА КОЛЕВА
- Определение № 1546 от 15.06.2020 · ЖАНА ИВАНОВА МАРКОВА КОЛЕВА
- Разпореждане № 260061 от 01.07.2020 · ЖАНА ИВАНОВА МАРКОВА КОЛЕВА
- Разпореждане № 260976 от 30.07.2020 · ЖАНА ИВАНОВА МАРКОВА КОЛЕВА
- Определение № 260568 от 17.09.2020 · ЖАНА ИВАНОВА МАРКОВА КОЛЕВА
- Разпореждане № 263217 от 02.11.2020 · МАРИЯ КИРИЛОВА ТЕРЗИЙСКА
- Разпореждане № 261258 от 08.03.2021 · ЖАНА ИВАНОВА МАРКОВА КОЛЕВА
- Разпореждане № 261516 от 22.03.2021 · ЖАНА ИВАНОВА МАРКОВА КОЛЕВА
- Разпореждане № 261517 от 22.03.2021 · ЖАНА ИВАНОВА МАРКОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 493а · Кодекс за застраховането
- чл. 47 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….02.2021 г. гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА МАРКОВА при участието на секретаря Елена Петрова, като разгледа докладваното от съдията, т.д. № 1911/2019 г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 34286/28.11.2019 г. от С.К.Л. - П., ЕГН **********, лично и в качеството на майка и законен представител на Д.С.П., ЕГН **********, двамата с местожителство *** за осъждането на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б, да заплати сумата 180000.00 лв., дължимо на първата ищца, лично, застрахователно обезщетение и сумата 60000.00 лв., дължимо на втория ищец, чрез неговата майка и законен представител – първата ищца, застрахователно обезщетение, за претърпяни неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от смъртта на Р. Г.Л., майка на първата ищца и баба на втория ищец, настъпила при ПТП, на 15.06.2019 г., на път ПП I-3, при км. 157.025 като пътник на предна дясна седалка ***, управляван от К.К.Л., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 15.06.2019 г. Претендират се разноски, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Ищците твърдят, че описаното по-горе ПТП е настъпило след като водачът на л.а. „***“, *** – .К.Л. при управлението на автомобила навлиза в лентата за насрещно движение и удря челно л.а. „***“, ДК № ***, управляван от В.Г.Г.. Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания от Леондиев автомобил, обективирана в полица № 118002483158 като произшествието попада в границите на периода на валидност.
Първата ищца твърди, че между нея и починалата й майка са били налице отношения отличаващи се с изключителна близост, обич, взаимопомощ и привързаност. Вторият ищец твърди, че починалата му баба полагала грижи за него от самото му раждане и отношенията им се отличавали с близост и обич, толкова силни, че се доближавали до връзката с рождената му майка. Връзката с баба му била трайна и дълбока, в резултат от което получавал грижа помощ, емоционална подкрепа и доверие. Сочат, че още не могат да възприемат факта на смъртта на тяхната майка и баба и страдат от понесената загуба. Двамата се затворили в себе си и често се връщали към спомени за починалата, което ги натъжавало и провокирало да плачат.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът
„ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, депозира писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, обективирано в полица № 118002483158. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования водач на л.а. „***“, ***. Оспорва правото на втория ищец да получи застрахователно обезщетение като излага, че не са налице критериите посочени в ТР № 1/2016 г., а именно: изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между баба и внук. В условията на евентуалност оспорва по размер претенцията на втория ищец като заявява, че същата следва да бъде определена в рамките на въведения с пар.
96, ал. 1 ПЗРКЗ, лимит до 5000.00 лв. Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан като пътник в лекия автомобил. Релевира възражение, че вредоносния резултат е причинен още и в резултат поведението на водача на л.а.
„***“, ДК № ***- В.Г.Г., който се е движил с превишена за пътния участък скорост. Оспорва по размер претендираното от първата ищца обезщетение. Поддържа се, че ответникът не е в забава, тъй като ищците не са представили всички необходими документи за установява предпоставките за ангажиране на отговорността му, поради което и неоснователно се претендира законна лихва от датата на смъртта на пострадалото лице.
Подпомагащата ответника страна ЗД „Бул Инс“
АД, в писмено становище оспорва всички твърдения на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ за принос или вина на водача на МПС „***“, за настъпване на събитието. Счита твърденията за неоснователни в тази насока. Релевира възражение, че съпричиняване в процесния случай е налице, но от страна на пострадалата, тъй като същата е пътувала без предпазен колан. Оспорва претърпените вреди от ищците и твърдяната връзка между пострадалата и ищеца Д.П.. Твърди, че отношенията между починалата и ищцата С.П. са били прекъснати преди настъпване на произшествието. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Контролиращата страна Дирекция „Социално Подпомагане“, не изразява становище.
В съдебно заседание ищците чрез процесуален представител поддържа предявените искове. Ответникът, подпомагащата и контролиращата страни, не изпращат представители.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признати и ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата: - наличие на валидно, към датата на произшествието, застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „***“, ***, обективирано в полица № 118002483158; - че на 15.06.2019 г., около 12:29 ч., е настъпило ПТП, на път ПП I-3, при км. 157.025, при което е починала Р. Г.Л., пътник на предна дясна седалка ***.
За настъпилото ПТП е съставен КП за
ПТП с пострадали лица от 15.06.2019, който е представен по делото. В протокола е отразено, че при произшествието настъпило на същата дата са пострадали 5 лица, измежду които и Р. Г.Л., която е починала.
За настъпилото ПТП е образувано сл.д.
№ 21/2019 г., на ОСО в ОП – Ловеч, от което по служебен път са изискани материали за целите на експертните заключения.
Представен е и препис-извлечение от акт за смърт № 0979/17.06.2019 г., от който се установява, че Р. Г.Л., ЕГН ********** е починала на 15.06.2019 г.
За установяване на твърдяните родствени връзки между ищците и починалата Р. Л. са представени удостоверение за наследници № 29090/18.06.2019 г., удостоверение за съпруг и родствени връзки № АУ060589ПР и удостоверение за раждане № 74355/29.08.2007 г.
По делото са представени писмени доказателства (л. 14-21), от които се установява, че ищцата Л. е отправила писмена застрахователна претенция спрямо ответника, достигнала до него на 23.07.2019 г., а отправената от ищеца П. претенция е достигнала до ответника на 09.08.2019 г. Образувана е преписка № 43072951900192. По преписката са били изисквани и представяни документи като на 01.11.2019 г. по претенцията на ищцата е постановен отказ. Не са налице данни отказ да е постановяван по претенцията на втория ищец.
За установяване на твърдяните болки и страдания, по делото е допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели на страната на ищцата – Б.В. Г., без родствени връзки с ищците и С. П.П., съпруг на първата ищца и баща на втория. Показанията на свидетелите се ценят в частите, в които са резултат на непосредствени и лични възприятия и не противоречат на приетите за установени факти и обстоятелства. Показанията на св. П. се ценят при отчитане на родствената му връзка с втория ищец и съпружеските му отношения с първата.
За установяване механизма на настъпване на ПТП и във връзка с релевираните възражения за съпричиняване, е назначена комплексна експертиза, в частите медицинска и автотехническа, чието заключение, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, е приобщено към доказателствения материал. От заключението се установява, че пострадалата Г. е получила тежка гръдна травма – счупване на гръдна кост, счупване на леви и десни ребра с разкъсване на пристенната плевра, излив на кръв в дясна кухина, коремна травма – разкъсване на чреводържателя, излив на кръд зад перитонеалното пространство, мастна емболия на бели дробове, ожулвания и кръвонасядания по горни и долни крайници. Тази комбинирана травма се е усложнила с мастна емболия на белите дробове, при развитието на което усложнение бързо се реализира смъртен изход. Експертът посочва, че травмите са в пряка връзка с възникналото ПТП. Установените по време на аутопсията кръвонасядане в областта на гръдния кош и в областта на корема дават основание да се приеме, че пострадалата е била с поставен предпазен колан.
От заключението се установява следния механизъм на ПТП: На 15.06.2019 г., около 14:00 ч., на първокл.
Път № I-3, км. 157+25
(Русе - София), л.а. „***“, ДК № ***, управляван от .К.Л., в посока пътен възел Варна – Русе, напуска пътната си лента вляво, навлиза в насрещната пътна лента и реализира ПТП с л.а. „***“, ДК № ОВ 1572 АХ, управляван от длъжностно лице на „МВР“, движещ се в посока гр. София. Експертът посочва още, че след настъпилия начален контакт между предните части на автомобилите, в дясната част на заеманата от л.а. „***“ пътна лента, автомобилите са се преместили по посока на предходното движение на л.а. „***“. Екпертът е изчислил, че скоростта на движение на л.а. „***“, преди настъпилия сблъсък, е била около 58 км./ч., а тази на л.а. „***“ около 98 км./ч. Видимостта между двата автомобила не е била ограничена от изкуствени или естествени обекти и е била над 160 м.
От заключението се установява още, че се касае за прав пътен участък, с пряка видимост над 160 м., двустранно за двете срещуположни пътни ленти, отделени с двойна бяла непрекъсната пътна хоризонтална маркировка и при налични аварийни ленти с ширина от по 2.1 м. при ширина на активните ленти от по 3.6 м. Скоростта е била регулирана на 60 км./ч., двустранно. Не е била налице техническа възможност за водача на л.а. „***“ да избегне произшествието посредством аварийно спиране или маневра, тъй като техническото време за привеждане на автомобила в аварийно спиране е било съизмеримо с времето за навлизане на сблъсък от страна на л.а. „***“, Маневрата вдясно и самото аварийно спиране на л.а. „***“ не са били достатъчни за избягване на произшествието. Л.а. „***“ е бил оборудван с триточков обезопасителен колан на предна пасажерска седалка, който при конкретния удар – фронтален, е бил с максимално възпиращо действие, а обездвижването на тялото е било с около 4 см. за седалищни чести и около 7 см. в горна част на тялото.
Въпреки поставения предпазен колан се е реализирал смъртен изход.
При така възприетото по фактите, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Изводи, общи за исковете на двамата ищци: Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размер.
Разпечатката съдържа 38 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ba886ec-ae25-4092-8023-6df341fbc609