Решение № 145 от 30.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Пловдив, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20225300100721 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ц. Н. Н., с ЕГН ********** и адрес: ****, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД във вр. чл. 579 вр. чл. 576 от ГПК против Г. Г. Н., с ЕГН ********** и адрес: **** /починала в хода на производството- на ****/, и против Т. В. М., с ЕГН ********** и адрес:

****.

В исковата молба, уточнена с молба от 01.04.2022г., са изложени твърдения, че ищцата е дъщеря на първата и майка на втората ответница, както и че наред с майка си е наследник на Н. И. Н. с ЕГН **********, бивш жител на ****, починал на **** г. Наследодателят на ищцата оставил в наследство следните четири недвижими имота, подробно описани в исковата молба, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. 1.71 и сграда с идентификатор ***. Сочи се, че на 05.11.1996 г. Н. И. Н. подписал саморъчно завещание, с което завещал цялото си движимо и недвижимо имущество и парични суми в полза на своята съпруга – ответницата Г. Г. Н.. Завещанието било обявено на *** г. и е вписано в Служба по вписванията ***. С нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 154, т. 1, рег. № 1272, дело № 154 от 13.05.2019 г. на нотариус Н.Б. с рег. № *** в НК Г. Н. дарила на Т. М. четирите по-горе посочени недвижими имота. Ищцата оспорва изписването на трите имена – лично, бащино и фамилно, както и положения подпис от Г. Г. Н. в нотариалния акт за дарение. Твърди, че от три години насам майка й не разбира и не контролира своите действия и думи, физически не 1 е в състояние да напусне дома си и собственоръчно да изпише имената си пред нотариус, което е задължително при нотариалното изповядване на сделка с недвижими имоти. С оглед на това счита, че нотариалното удостоверяване е нищожно, което определя като нищожен и договора за дарение, поради неспазване на предписаната от закона форма. Правният интерес от провеждане на предявения иск ищцата обосновава с обстоятелството, че с решение №965/23.03.2022г. по гр.д. №11517/2021г. на ПРС е възстановена запазената й част в размер на 1/3 ид. ч. от наследството на наследодателя й Н. Н., част от което са процесните недвижими имоти.

С оглед гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на сключения на 13.05.2019 г. договор за дарение, обективиран в нотариален акт №154/2019г., поради неспазване на изискванията за форма, свързани с пороци в нотариалното удостоверяване.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответниците Г. Г. Н. и Т. В. М., чрез общия им пълномощник- адв. Н.. В отговора е релевирано възражение за недопустимост на предявения иск, тъй като ищцата упражнява чужди права- тези на ответницата Г. Н. и няма правен интерес от провеждане на настоящото производство, доколкото вече е предявила иск по чл.37 от ЗН, посредством който би защитила накърнените си имуществени права.

Направено е възражение и по отношение редовността на исковата молба досежно предявения иск за унищожаване на договора за дарение. Освен това е изразено становище за неоснователност на предявения иск за нищожност на договора. Посочва се, че сделката е сключена от страна на Г. Н., която лично е подписала нотариалния акт, а производството пред нотариус Б. е извършено при изискванията за валидност, според ГПК. Допълнителни съображения по спора са изложени в писмена защита на адвокат Л. В.- пълномощник на ответницата М.. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Възражението в отговора на исковата молба за недопустимост на предявения иск за прогласяване нищожността на договора за дарение на недвижими имоти, оформен с нотариален акт №154/2019г., е обсъдено в определение №1687 от 08.07.2022г., постановено по реда на чл.140 и чл.146 от ГПК, и е счетено от съда за неоснователно, поради което не следва да се коментира в настоящото решение. А доколкото не са налице предпоставки за прекратяване производството по делото, то заявената претенция следва да се разгледа по същество /с определение, постановено в закрито заседание на 14.04.2022г., исковата молба в частта, касаеща предявения иск по чл.31, ал.1 ЗЗД, е върната, поради недопустимост на този иск/.

По делото не е спорно и се установява от представено саморъчно завещание /л.10 гръб/, съставено на 05.11.1996г., вписано под акт №196, том 4, дело №4854/2019г. на СВ****, че Н. И. Н. е завещал на съпругата си Г. Г. Н. цялото свое движимо и недвижимо имущество и парични суми, които са останали към момента на смъртта му.

2

Видно е от представеното удостоверение за наследници №1400-36779/ 21.06.2018г., издадено от ****, че Н. И. Н. е починал на ****г. и е оставил за свои наследници по законсъпругата си Г. Н. и дъщеря си- ищцата Ц. Н. Н..

Установява се, че на 13.05.2019г., с нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 154, т. 1, рег. № 1272, дело № 154/2019 г. на нотариус Н.Б., е сключен договор за дарение, с който Г. Г. Н. е дарила на своята внучка- ответницата Т. В. М. следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на ****, представляващ- жилище, апартамент с площ от 97,34 кв. м, с прилежащи части- таванско помещение №***, изба №***, изба №***, както и съответните идеални части от общите части на сградата, с адрес на имота- ****; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение-гараж в сграда, с площ от 23,28 кв. м, ведно с 0,479% идеални части от общите части на сградата, с адрес на имота- ****; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на ****, с предназначение на СОжилище, апартамент, с площ от 62,67 кв. м, ведно с прилежащи части- зимнично помещение №83 и 0,89 % идеални части от общите части на сградата, с адрес на имота- ****, както и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 50,00 кв. м, брой етажи- 1, с предназначение- сграда за търговия, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес- ****.

По делото е представено решение №965/23.03.2022г., постановено по гражданско дело №20215330111517/2021г. на Районен съд- ****, с което е уважен предявеният от Ц. Н. Н. против Г. Г. Н. иск с правно основание чл.30 от ЗН- за намаляване на завещателното разпореждане, извършено от наследодателя Н. И. Н., направено със саморъчно завещание от 05.11.1996г., вписано под акт №196, том 4, дело №4854/2019г. на Служба по вписваниятагр. ****, в размер на 1/3 идеална част, и за възстановяване запазената част на Ц. Н. от наследството на нейния баща, в размер на 1/3 идеална част.

Във връзка с твърдението на ищцата за нищожност на нотариалното действие, респ. на договора за дарение, и заявеното оспорване на автентичността на подписа на Г. Г. Н. в горепосочения нотариален акт и изписването на трите имена от лицето, по делото е допусната съдебно- графологична експертиза, с вещо лице М. С.. Според заключението на СГЕ, депозирано на 20.03.2023г., в нотариалния акт за дарение №154/2019г. трите имена и подписът, положен за дарител, са изпълнени от Г. Г. Н.. Посочено е от вещото лице, че при изследване на подписа и почерка- обекти на експертизата и ползвания сравнителен материал се установяват съвпадения на общи и частни признаци, което е достатъчно за категоричен извод, че подписът и почеркът в оспорения документ са на Г. Н.. По делото са поставени допълнителни задачи към СГЕ и е изготвено допълнително заключение от вещото лице С., с което се потвърждават изводите, че подписът, положен за „дарител” и ръкописното изписване трите имена на дарителя в оригиналите на нотариалния акт от 13.05.2019г., съхранявани при нотариус Н.Б. и в Службата по вписванията- ***, са изпълнени от Г. Н.. Подробно са изброени от експерта съвпаденията на общите и частни графически признаци на изследваните обекти в оригиналните документи и на тези, 3 съдържащи се в сравнителния материал, които водят на извод, че документите са подписани от посоченото лице и че същото е изписало трите си имена.

При така установените обстоятелства и събрани доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД обявява за нищожни договорите, които не са сключени в предписаната от закона форма.

Според чл.18 от ЗЗД, договорите за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт, като последният следва да бъде съставен при спазване на всички изискуеми правила на нотариалното производство.

В чл.576 ГПК са посочени изчерпателно случаите на нищожност на нотариалното действие. Съгласно тази норма, нотариалното действие е нищожно, когато нотариалният орган не се е съобразил с някое от изискванията за реда на нотариално удостоверяване.

Ищцата аргументира нищожността на атакуваната сделка на посоченото основание с твърдения, че подписът, положен за „дарител”, и ръкописното изписване трите имена на дарителя в нотариалния акт от 13.05.2019г. не са изпълнени от Г. Н..

За проверка автентичността на оспорения документ по делото бяха изслушани коментираните по-горе заключения на СГЕ, които съдът кредитира, като компетентно изготвени, обективни и добре обосновани. Същите са категорични по отношение на изводите, че подписът в документа е изпълнен от Г. Н., както и че това лице е изписало трите си имена.

Предвид така установеното от СГЕ, следва да се приеме, че оспорването истинността на документа по реда на чл.193 ГПК не е успешно проведено. Следователно, атакуваното нотариално действие по издаване на процесния нотариален акт не страда от твърдения порок по см. на чл.576 вр. с чл.579, ал.1 от ГПК, което от своя страна налага извод, че не е опорочена предписаната от закона форма на оспорената сделка. В случая формата за валидност на договора за дарение очевидно е спазена. Видно от представения нотариален акт, същият съдържа необходимите реквизити за неговата валидност. Отразено е, че при сключване на договора страните са присъствали лично при нотариалното изповядване, било им е прочетено от нотариуса съдържанието на договора и са им били разяснени правните последици от сключването му, те са се съгласили с тях и са подписали договора. В частта, обективираща удостоверението на нотариуса, че страните са се явили на сочената дата пред него, прочитането на нотариалния акт и изявленията на страните, че са съгласни със съдържанието на прочетеното, и подписването му, нотариалният акт представлява официален свидетелстващ документ, тъй като това са факти, чието осъществяване нотариусът удостоверява. Като такъв, същият притежава материална доказателствена сила, обвързваща съда да приеме до доказване на противното, че описаните в акта обстоятелства действително са се осъществили. Доколкото от събраните в настоящото производство не се оборват констатациите на нотариуса, то атакуваният договор за дарение, извършен с нотариален акт №154/2019г., не е нищожен, поради липса на предписаната от закона форма, 4 предвид което предявеният иск по чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД, като неоснователен, подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата Т. В. М. направените по делото разноски, които възлизат в размер на 4 600 лв.- за заплатено адвокатско възнаграждение /ДПЗС от 17.10.2022г.-л.77/.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Ц. Н. Н., с ЕГН ********** и адрес:

****, против Т. В. М., с ЕГН ********** и адрес: ****, иск за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 154, том 1, рег. № 1272, дело № 154/2019 г. от 13.05.2019г. на нотариус Н.Б., с рег.№*** по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие- района на РС- ***, вписан в СВ с вх. рег.