Определение № 21 от 04.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21 гр. София, 04.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20238002101857 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Д. Т. М. чрез пълномощник адв. П. К. срещу решение № 183 от 14.12.2022г по в.гр.дело № 218/2022г. на Великотърновски апелативен съд , с което след отмяна на решение №63 от 07.03.2022г на Русенски окръжен съд,са отхвърлени исковете на настоящата касаторка срещу ответника БДЖ –„Пътнически превози” ЕООД за ангажиране отговорността му по чл. 74 ЗЖТ за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от злополука, настъпила на 30.04.2020г съгласно акт за злополука №1/15.06.2020г с ищата като пътник във влак(ПВ 40170) потеглил от гара Две могили,при изложени в исковата молба обстоятелства

Въззивният съд е ревизирал изводите на първата инстанция за основателност на иска , който е отхвърлил с обжалваното решение след като е приел ,че ищцата не е доказала предпоставките на чл. 49 ЗЗД ,които следва да се установят от нея ,за да се реализира отговорността по чл. 74 ЗЖТ ,а именно не е доказано противоправно и виновно поведение на лице, на което ответникът е възложил работа, в случая изразяващо се във внезапно/екстремно спиране на влака,което е в причинна връзка с настъпването на злополуката-падането и последвалите травматични увреждания при ищцата. Изтъкнато е,че тези факти са правопораждащи.След като изброително, макар не в пълнота е посочено какво са заявили пред съда четирима разпитани свидетели,трима от които ангажирани от ответната защита и изпълнявали към момента на злополуката длъжностите локомотивен машинист, кондуктор на влака и началник на влака,въззивният съд не е кредитирал показанията на доведения от ищцата единствен свидетел,нейн съпруг,като противоречиви и 1 непоследователни,както и поради заинтересованост.Прието е за недоказано твърдението в исковата молба,че влакът е спрял внезапно,за което останалите свидетели са заявили,че нямат спомен да е имало екстремно спиране по време на пътуването, а и тези обстоятелства се отразявали в дневник

Касаторката изтъква оплаквания за нарушение на материалния и процесуален закон,извадково ценене на показания само на свидетели , отговорни за инцидента , при което съдът,при съставен акт, неправилно е отрекъл самото му настъпване.Изтъква се необсъждане на всички доказателства и доводи на страните. Не е обсъдена приета и неоспорена СМЕ,нито доводите на защитата ,че заключението изяснява механизма на получените травматичмни увреждания съгласно твърденията на ищцата. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква основание по чл. 280 , ал.2 и чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК,по множество свързано поставени въпроси , обощено свеждащи се до процесуалноправния въпрос ( раздел 1-3 от изложението ) за задължението на съда да обсъди всички доказателства,да ги подложи на самостоятелства преценка и анализ съгласно посоченото в ТР №1/2021г ОСГК т.12 и т.2 от ТР №1/2013г ОСГТК на ВКС,да изложи мотиви по направените възражения и доводи ,по който въпрос се изтъква основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК и противоречие на въззивното решение с практика на ВКС, формирана в реш. № 149/2012г на Трето г.о,реш. № 42/2014г на Четвърто г.о ,реш. №50/2015г Второ т.о , реш. № 39/2014г и реш. № 69/2013г на Първо т.о ,реш.

133/2010г на Първо г.о на ВКС и др. В раздел 5 и 6 от изложението се поставя материалноправния въпрос за предпоставките на отговорността по чл.74 ЗЖТ,за проявлението на противоправността,вината и за правоизключващите обстоятелства при тази отговорност и доказването им, като се сочи основание по чл. 280 , ал.1 т.1 и т.3 ГПК .

В отговор ответникът по жалбата БДЖ –„Пътнически превози” ЕООД оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.След като е обсъдил показанията на всички свидетели съдът е приел ,че ищцата не е провела нужното пълно и главно доказване.Изградил е изводите си в съответнствие с установената практика на ВКС (например,изтъкнатото в реш.№80/2018г по гр.д №2560/2017г Четвърто г.о. на ВКС относно провеждането на пълно доказване ) и поради това не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване .

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по двата поставени въпроса в изложението.

Въпросът от процесуалноправно естество за задължението на съда да обсъди и основе решението си на всички доказателства ,отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти ,както и да обсъди доводите и възраженията на страните като изложи конкретни мотиви, като решаващо произнесен правен въпрос дава основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК , тъй като при иск срещу превозвач за обезщетение на вредите от настъпила злополука ,обуславящо за изхода на делото е обсъждането на събраните доказателства за механизма на 2 произшествието.Основание за изводи по този спорен въпрос е съдържало и заключението на вещото лице по назначената и приета по делото СМЕ.Заключението не е обсъдено от въззивния съд,нито са обсъдени доводите на жалбоподателката във връзка с неговото значение.

Възприемането на спорния предмет на делото по начина,изложен във въззивното решение обосновава допускане до касационно обжалване и по въпроса за предпоставките на отговорността по чл.74 ЗЖТ и за проявлението на противоправността,вината и правоизключващите обстоятелства при тази отговорност и доказването им. По фактически състав въззивният съд изцяло е приравнил отговорността на превозвача за вреди с тази по чл.49 ЗЗД по отношение необходимостта най- напред да се установи виновен причинител,на който ответникът е възложил работа ,при или по повод на която са причинени вредите. В изложението касаторът не е обосновал соченото основание на чл.280,ал.1 т.1 ГПК по общо поставения въпросза противоправността при деликт (изтъкната е напълно неотносима практика на ВКС, даваща отговор на други, процесуалноправни въпроси-реш.№50/2015г, реш. №36/2013г на Второ т.о ; реш. № 331/2010г на Първо г.о; реш.

№39/2014г и реш. № 69/2013г на Първо т.о на ВКС ). Обосновава се общото основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по уточнения съгласно правомощията на касационната инстанция (съгласно ТР№1 от 19.02.2010г,ОСГТК на ВКС) материалноправен въпрос, свързано формулиран при поставянето на останалите въпроси по раздел 5 и 6 от изложението .

Останалите въпроси в изложението (раздел 4) касаещи преценка на свидетелски показания при заинтересованост , преформулират касационни оплаквания, които в случая ще бъдат обсъдени в следващата фаза на касационното производство. Не е налице и основание за позоваване на чл. 280,ал.2 предл трето ГПК при допускане на въззивното решение до касационно обжалване .

Водим от горното , Върховен касационен съд ,ІІІг.о.

О П РЕ ДЕ Л И:

Допуска до касационно обжалване решение № 183 от 14.12.2022г по в.гр.дело №218/2022г. на Великотърновски апелативен съд

Задължава ищцата да внесе 1651 лева държавна такса по сметка на ВКС и да представи вносния документ в седмичен срок,в противен случай производството ще бъде прекратено .

Делото да се докладва за насрочване

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4