Определение № 1910 от 28.08.2026, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1910 гр. Враца, 28.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Частно гражданско дело № 20261420107537 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ******** срещу Н. Д. С., ЕГН: ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК са приложени договорът за предоставяне на кредит, както и приложимите към него общи условия. С оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания. Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на противоречие на договора със закона или добрите нрави, респективно – дали е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на представения договор, по който длъжникът има качеството потребител.

По отношение на претендираната неустойка в размер от 110,44 евро.

В процесното правоотношение, между страните е уговорено задължение за заплащане на неустойка от страна на потребителя при непредставяне на обезпечение на вземането на кредитора. От сключения договор се установява, че заемателят е поел задължение в тридневен срок, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от двете посочени обезпечения – 1.банкова гаранция в полза на Кредитора със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 2. физическо лице - поръчител, който да отговарят на следните изисквания: Поръчител може да е дееспособно физическо лице навършило 21 (двадесет и една) години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на Заявлението за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на Заявлението за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца 1 преди датата на подаване на Заявлението за кредит. Конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един ПОТРЕБИТЕЛ. КРЕДИТОРЪТ има право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя.

Поръчителят трябва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да предостави следните документи:минимален осигурителен брутен доход - 1500 лв.; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция; да не е настоящ ПОТРЕБИТЕЛ на КРЕДИТОРА; да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад считано от датата на предоставянето й пред КРЕДИТОРА.

Третото лице - поръчител подлежи на предварителна проверка и одобрения от страна на КРЕДИТОРА с оглед спазване на изискванията на настоящия член и неговата възможност да изплати обезпеченото вземане. Одобрението се извършва по преценка на КРЕДИТОРА.

Настоящият съдебен състав намира, че договорът, в частта на уговорената неустойка, противоречи на добрите нрави и клаузата от същия представлява неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, която е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Съдът намира, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща задължение за заемателя за заплащане на неустойка при неизпълнение на това негово договорно задължение, е нищожна и поради накърняване на добрите нрави, поради което не пораждат задължения за длъжника.

Предвиденото за заемателя задължение от договора за представяне на обезпечение е трудно изпълнимо. За да предостави обезпечението по т. 1 заемателят следва да осигури физическо лице - поръчител, който да отговарят на множество условия, посочени по – горе. Освен това се изисква заемателят да осигури присъствие на поръчителите в дружеството – заявител.Следва да се посочи, че за заемателя е обективно невъзможно в предвидения тридневен срок да се снабди с тази информация за поръчителя, за да я предостави на заемодателя. Освен това част от изискуемата информация представлява банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ, поради което заемателят следва да ангажира всеки един от поръчителите да се снабди лично с тази информация, което допълнително препятства възможността да се изпълни договореното задължение в петдневен срок от сключването на договора. Втората алтернативно предвидена обезпечителна мярка предвижда внасянето на сума от заемателя в полза на заемодателя като банкова гаранция. Сумата следва да е в размер на общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва. Не може да се очаква от ответника, че в тридневен срок от сключването на договора той ще разполага със сума, равна на сбора от заемната сума и договорната лихва за целия период на договора, която да предостави като банкова гаранция.

Следователно уговорената по този начин неустойка за обезщетяване неизпълнението на договорно задължение излиза извън законовите функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия заемната сума и нарушава принципа за справедливост.

Заявлението следва да бъде отхвърлено също за сумите от 110.44 евро – неустойка и 97.79 евро – такса за извършени разходи по събиране на вземането, тъй 2 като по отношение на същите възниква обосновано съмнение за тяхната неравноправност.

Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираните вземания посочени по – горе следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени указания на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Така мотивиран, Врачанският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ******** срещу Н. Д. С., ЕГН: **********, за сумите: 110,44 евро, представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение и 97.79 евро – такса за извършени разходи по събиране на вземането, дължими по Договор за предоставяне на кредит № ************, сключен на 24.11.2022 г. между „Стик Кредит" АД (Заемодател) и Н. Д.

С. (3аемател).

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането, по отношение на което заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе държавна такса, съгласно чл. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Враца в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

3