Решение № 90 от 18.04.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Велико Търново, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500086 по описа за 2024 година С решение № 567/25.10.2023 г. по гр.д. № 49/2022 г.

Великотърновският окръжен съд е осъдил ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр. София, ЕИК 200299615 да заплати на С. С. С. с посочени ЕГН и адрес в гр. София сумата от 47 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.05.2021 г. около 23 ч. в гр.

Велико Търново, ул.“Краков“ № 2А, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2021 г. до окончателното й изплащане. С решението съдът е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 47 500 лв. до пълния му предявен размер от 115 000 лв. /предявен като частичен от иск за сумата от 180 000 лв./, ведно със законната лихва върху тази сума като неоснователен и недоказан.

Със същото решение Великотърновският окръжен съд е осъдил ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр. София, ЕИК 200299615 на С. С. С. с посочени ЕГН и адрес в гр. София сумата от 4 221,16 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.05.2021 г. около 23 ч. в гр. Велико Търново, ул.“Краков“ № 2А, ведно със 1 законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2021 г. до окончателното й изплащане. С решението съдът е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 4 221,16 лв. до пълния му предявен размер от 8 442,32 лв., ведно със законната лихва върху тази сума като неоснователен и недоказан.

Със същото решение Великотърновският окръжен съд е осъдил ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр. София, ЕИК 200299615 да заплати: на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА на адвокат К. А. П. от САК сумата от 5 142,77 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца по делото и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВтОС сума в размер на сумата от 2 068,85 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска, сума в размер на 382,33 лв., представляваща направени в производството разноски, както и сумата от 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Великотърновският окръжен съд е осъдил С. С. С. да заплати на ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр. София, ЕИК 200299615 сумата от 699,51 лв., представляваща направени в производството разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Недоволно от постановеното решение, в частта в която са уважени предявените от С. С. С. искове за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до 47 500 лв. и застрахователно обезщетение за имуществени вреди за разликата над 2 532,70 лв. до 4 221,61 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 20.07.2021 г. до окончателното й заплащане е останало въззивното дружество ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр. София, ЕИК 200299615, което чрез пълномощника си юрисконсулт А. С. го обжалва в законния срок като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. С въззивната жалба се излагат подробни доводи относно неправилна преценка от страна на първоинстанционият съд на справедливия размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди при условията на чл. 52 от ЗЗД, както и за неправилна преценка относно процента на съпричиняване на застрахователното събитие от пострадалия, като се поддържа, че същият е 70 %. В жалбата се обсъждат подробно събраните по делото в първата инстанция 2 доказателства и се извежда извод, че пострадалият велосипедист, ищец в първата инстанция се е движил по тротоара със скорост 49 км/ч в час непосредствено преди удара, без светлини и с тъмни дрехи в тъмната част на денонощието, пресякъл е пешеходната пътека на кръстовището, управлявайки велосипед, т.е. ППС, а не като пешеходец, излязъл е пред правилно движещия се автомобил внезапно и без да даде възможност на водача му да забележи велосипедиста и да предотврати пътно-транспортното произшествие /ПТП/.

Счита се, че определеното обезщетение в размер на 95 000 лв. не е съобразено с обема, интензитета и продължителността на проведеното лечение на пострадалия ищец и следва да бъде намалено, като се определи справедливо обезщетение с оглед на всички обстоятелства и съществуващите обществено – икономически отношения в страната. Счита се, че при отчитане на справедлив размер на обезщетението и принос от 70 % на пострадалия, обезщетение в размер на 30 000 лв. за неимуществени вреди ще съответства на принципа на справедливостта съгласно чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че обезщетения в размерите от 30 000 лв. и от 2 532,70 лв., ведно със законната лихва върху тези суми не се оспорват от страна на дружеството и на пострадалия са заплатени общо 40 855,68 лв., за което се представя платежно нареждане с въззивната жалба. Претендират се направените по делото разноски. При тези доводи се иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на ВтОС в обжалваната част като вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди за разликите съответно над 30 000 лв. и 2 532,70 лв., респ. присъди в полза на въззивното ЗД направените по делото деловодни разноски за двете съдебни инстанции съобразно отхвърлената част от исковете. Представена е квитанция за внесена държавна такса по сметка на ВтАС за сумата от 383,87 лв..

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С. С. С..

В о.с.з. въззивното ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр. София не се представлява, но чрез пълномощника му юрисконсулт А. С. депозира писмено становище, с което подържа въззивната жалба. Алтернативно се иска намаляване на размера на присъдените обезщетения. Представя списък на 3 разноските по чл. 80 от ГПК и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна в случай, че превишава минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2044 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В о.с.з. въззиваемият С. С. С. не се явява, но чрез пълномощника си адвокат К. П. от САК оспорва въззивната жалба. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ на въззиваемия в пръивдството. Представя пълномощно и договор за правна помощ за въззивната инстанция.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена на 27.11.2023 г. /с оглед пощ. клеймо/ в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество.

Като съобрази влязлата в сила част на решението, въззивният съд приема, че следва да осъществи контрол върху валидността, допустимостта и правилността на решението на ВтОС в обжалваната част, като с оглед оплакванията в жалбата при условията на чл. 269 от ГПК следва да обсъди основателността на иска за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до 47 500 лв. и основателността на иска за неимуществени вреди за разликата над 2 532,70 лв. до 4 221,61 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 20.07.2021 г. до окончателното й заплащане.

Въззивният съд приема, че решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

С исковата молба /ИМ/ и след направено изменение на цената на иска в първата инстанция, допуснато с определение на съда в о.с.з. на 05.06.2023 г. по реда на чл. 214 от ГПК ищецът С. С. С. е предявил против ответника ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр. София два обективно съединени иска с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, както следва:

4 иск за сумата 115 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, предявен като частичен от иск за сумата от 180 000 лв., претърпени от него в резултат на ПТП, осъществено на 13.05.2021 г. в гр.

Велико Търново при участие на ППС – лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ВТ16****, управляван от К. И. И., съставляващи увреждания на здравето му тежко счупване на ацетабулума – мултифрагментна фрактура на крилото на дясна илаична кост с дислокация на фрагмент към таза и ангажиране и на двете колони на ацетабулума и ставен излив в дясната тазобедрена става, масивно кръвонасядане на дясната странично задна повърхност на дясното бедро и на трети пръст на лявата ръка, охлузни рани на дясната колянна става и на външния глезен на десния крак, главоболие, виене на свят, увреждане на седалищния нерв, травма на далака – минимално капсуларно разкъсване с паренхимна лацерия под 10 мм – травматична увреда на слезката І степен по ААST, по повод на което претърпял оперативно лечение и силни болки и страдания, редица ограничения и цялостна промяна на начина му на живот, както и увреждания на психиката му – стрес, страх, тревожност, самоизолиране, безсъние и др., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 20.07.2021 г. до окончателното й заплащане и иск за сумата 8 442,32 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от него в резултат на същото ПТП съставляващи разходи за лечение и възстановяване /за санитарни материали, лекарства, за самостоятелна болнична стая и за придружител, за остеосинтезен материал – импланти, за записи на изследване, за физиотерапия, за лекарски преглед и др./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 20.07.2021 г. до окончателното й заплащане.

С отговора на ИМ ответникът ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр.

София е оспорил размера на претендираните обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и е изложил възражения във връзка с механизма на ПТП, за причиняване изцяло или съпричиняване в голяма степен на вредоносният резултат от страна на ищеца, както и за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, определен при условията на чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се вида, характера и обема на претендираните неимуществени 5 вреди. Оспорва да е налице неправомерно деяние, извършено от водача на лекия автомобил и се твърди, че в тъмната част на денонощието, облечен с тъмни дрехи и без светлоотразителна жилетка, управлявайки ведосипед с висока скорост около 49 км./ч. и без светлоотразители ищецът внезапно е излязъл на пътното платно пред правилно движещият се и извършващ маневра лек автомобил, поради което водачът на лекия автомобил не е имал възможност да предотврати ПТП. Твърди се, че ищецът е пресякъл пешеходната пътека върху велосипеда и без да съобрази приближаващия лек автомобил в нарушение на чл. 81 т. 5 от ЗДвП.

За да уважи частично предявения иск за неимуществени вреди за сумата от 47 500 лв. и предявения иск за имуществени вреди за сумата от 4 221,61 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 20.07.2021 г. до окончателното й заплащане, ВтОС е приел, че исковете са допустими и доказани по основание до този размер. Съдът е приел, че е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и ответното ЗД към момента на увреждането и ищецът е изпълнил процедурата по чл. 380 от КЗ, отправяйки до застрахователя писмена застрахователна претенция на 20.07.2021 г., придружена със съответните писмени доказателства, но ЗД не е изплатило обезщетение на пострадалия. Приел, че са доказани всички елементи от състава на непозволеното увреждане съгласно чл. 45 от ЗЗД и е налице причинно - следствена връзка между противоправното деяние на деликвента и настъпилите в резултат на ПТП телесни увреждания на пострадалия ищец, като е намерил за недоказани възраженията на ответника в тази насока. При съобразяване на заключенията на вещите лица по приетите СМЕ и САТЕ, съдът е приел, че механизмът на настъпване на ПТП е ясен и е налице съпричиняване на ПТП по вина на както на водача на лекия автомобил, така и на ищеца като велосипедист, тъй като същият е нарушил задълженията си като участник в движението и е пресичал пътното платно на място с пешеходна пътека върху велосипеда си в нарушение на чл. 81 т. 5 от ЗДвП и без да съобрази движението си с приближаващото се МПС – лек автомобил. Приел е, че приносът на водача на автомобила е 50 %, поради нарушаване на задълженията му по чл. 20 от ЗДвП, а приносът на ищеца като ведосипедист също е 50 %, тъй като същият е нарушил задълженията си на участник в движението, произтичащи от чл. 81 т. 5 и чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.