Решение № 3144 от 18.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3144 гр. Пловдив, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330116158 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за признаване на недействителността на сключен между Е. Б. Б. и „Микро Кредит“ ЕАД договор за потребителски кредит № *** година.

Ищецът твърди, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като посоченият в същия размер на годишния процент на разходите не включва всички разходи по кредита, а именно –уговорените в процесния договор за допълнителни услуги, които според ищеца съставляват разходи по кредита, не са включени при формирането на ГПР в размер на 48.90%.

Ответникът в писменото си становище по съществото на спора не оспорва сключването на посочения договор за потребителски кредит с ищеца при описаните в исковата молба параметри. Не оспорва също така, че за уговорените в процесния договор „допълнителни услуги“ се дължи възнаграждение от кредитополучателя, както и че това възнаграждение не е включено като елемент от посочения в договора ГПР в размер на 48.90%.

Счита обаче, че това обстоятелство би могло да доведе до недействителност на договора само в частта му по отношение на допълнитените услуги, а не и в цялост

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира 1 за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото не са спорни обстоятелствата, че че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** година при описаните в исковата молба параметри; че в договора е уговорено възнаграждение на кредитора за „допълнителни услуги“ и че това възнаграждение не се включва при изчисляване на посочения в договора размер на ГПР. Тези обстоятелства документално се установяват и от представените писмени доказателства – договор за кредит, ведно с ОУ, погасителен план, договор за допълнителни услуги и график на плащанията.

По правото:

Като взе предвид характеристиките на съглашението и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят-ищец се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

При съобразяване на съдържанието на представения договор за допълнителни услуги към договора за потребителски кредит от *** г. е явно, че уговореният пакет от допълнителни услуги включва действия по усвояване и управление на кредита, а заплащането на такса за това е поставено в тежест на потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора и за допълнителни услуги), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съдът намира, че възнаграждението, дължимо на кредитора за посочените услуги, следва да бъде включено при изчисляването на ГПР. Това в случая не е сторено.

Изложеното води до извода, че не е спазено изискването на закона в договора за потребителски кредит да са посочени по ясен и разбираем начин всички разходи, които потребителят следва да понесе при сключването му. Не е посочен действителен размер на ГПР, което противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК. Искът е основателен и следва да се уважи.

По разноските:

С оглед изхода от спора ответникът следва да плати на ищеца разноските за производството в размер на 543,48 евро съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сключения между Е. Б. Б., ЕГН **********, и „Микро Кредит“ ЕАД, ЕИК 202073629, договор за потребителски кредит Microcredit № *** г.

ОСЪЖДА „Микро Кредит“ ЕАД, ЕИК 202073629, да заплати на Е. Б.

Б., ЕГН **********, парична сума в размер на 543,48 евро /петстотин четиридесет и три евро и четиридесет и осем евроцента/, представляваща съдебно-деловодни разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 3