Определение № 143 от 29.07.2026, Районен съд - Тетевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 143 гр. Тетевен, 29.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Частно наказателно дело № 20264330200228 по описа за 2026 година

Производство е по реда на чл. 65 от Наказателно-процесуален кодекс /НПК/.

Постъпило е искане, именувано „молба“ на адв. Д. М. от САК, действащ в качеството си на защитник на Т. В. Т., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 90/2026 г. на РУ на МВР Тетевен, депозирано чрез РП-Ловеч за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане по стража“ в друга по-лека, правно основание чл. 65 от НПК.

В молба обвиняемия моли мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ да бъде заменена с по-лека, а именно „домашен арест“ или „парична гаранция“. Излага доводи в насока, че до настоящият момент разследващият орган е имал възможност да извърши всички действия по събиране на доказателства - разпити на свидетели, експертизи и други и да им бъдат предявени материалите по досъдебното производство, както и че определената мярка за неотклонение се явява ненужно тежка. Сочи, че тежестта на повдигнатото обвинение, не може да обоснове продължаването на взетата мярка за неотклонение „задържане по стража“.

Твърди се от молителя и неговият защитник адв. Д., преупълномощена от адв. М., че на Т. мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е взета на 02.03.2026 г., като до момента не са извършвани допълнителни действия по разследването. Сочи се, че Т. съдейства на органите на разследването, има постоянен адрес, работи и има две деца, с оглед на което, както и положителните му характеристични данни, следва да дадат превес, при определянето на по-лека мярка за неотклонение.

По делото се установи, че с Постановление от 28.02.2026 г. по ДП № 90/2026 г. по описа на РУ на МВР – Тетевен, Т. В. Т. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.

151, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че на неустановени дати в периода 01.12.2025 г. до 15.01.2026 г. в гр. Тетевен, област Ловеч и с. Гложене, област Ловеч, при условията на продължавано престъпление – шест пъти се е съвкуплявал с лице, ненавършило 14 годишна възраст – И.В.П., ЕГН **********, като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК. За същото се предвижда наказание от две до осем години лишаване от свобода.

С Определение № 53/02.03.2026 г., постановено по частно наказателно дело № 64/2026 г., по описа на РС – Тетевен по отношение Т. В. Т., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 90/2026 г. на РУ на МВР - Тетевен, първоинстанционният съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

1

От материалите по делото е видно, че с Определение № 124/09.03.2026 г. по в.ч.н.д.

121/2026 г. на Окръжен съд – Ловеч, е потвърдил първоинстанционният съдебен акт, с който на обвиняемия Т. е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Съдебният състав констатира, че по досъдебното производство, след определяне на мярката за неотклонение са продължили действията по разследване, като са възлагани от разследващият орган действия по разследването, разпит на свидетели, извършване на експертиза и др., представени по ДП, след последното искане за изменение на определената мярка за неотклонение.

Защитата на обвиняемото лице заявява, че на подзащитния следва да се измени мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека, а именно „Домашен арест“, или „парична гаранция“.

В съдебно заседание обвиняемия моли мярката му за неотклонение да бъде заменена в по-лека.

В последната си дума отново моли мярката му за неотклонение да бъде заменена в по-лека.

Представителят на прокуратурата пледира, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е наложена на дата 02.03.2026 г., поради което нямало промяна в обстоятелствата, което да предпоставя необходимостта съда да измени мярката на обвиняемия. Също така сочи, че авторството на обвиняемото лице, по повод повдигнатото му обвинение се потвърждава от събраните доказателства, както и от направеното признание на Т. пред разследващите органи.

Предмет на преценка и обсъждане в това производство са всички обстоятелства, които са свързани със законността на първоначално определената мярка, като тази преценка следва да се отнесе не към момента на вземане на мярката, а към момента на искането за нейното изменяне. С други думи предмет на обсъждане в това производство са наличието или липсата на конкретни обстоятелства, които обаче са настъпили след влизане в сила на мярката „Задържане под стража“. Според настоящия съдебен състав в случая не са настъпили нови обстоятелства след влизане в сила на определението за определената мярка на обвиняемия Т., които да обуславят изменение на взетата мярка за неотклонение. За престъплението, за което Т. е привлечен към наказателна отговорност законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. Това престъпление представлява тежко умишлено такова по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. До настоящия момент от всички събрани по делото доказателства може да се направи обоснованото предположение, че Т. е извършил престъплението, за което е привлечен в качеството на обвиняем. Законодателят не изисква по категоричен начин да се установи деянието, дееца и неговата вина, а само наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението.

Необходима предпоставка за продължаването на така постановената мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета с Определение № 53/02.03.2026 г., постановено по частно наказателно дело № 64/2026 г., по описа на РС – Тетевен спрямо обвиняемия Т. В. Т., е да е налице обосновано предположение за съпричастност на обвиняемото лице към извършването на деянието. Според настоящия съдебен състав не е отпаднала реалната опасност обвиняемият Т. да се укрие или да извърши друго престъпление. За наличието на реална опасност при изпълнение на тази мярка за неотклонение може да се изхожда от всички релевантни фактори, сред които характера, морала, имуществото на лицето /например делото W. срещу Ш. на ЕСПЧ/, както и със строгостта на очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време /Делата „Льотелие срещу Франция“ и „Томази срещу Франция“ на Европейския съд по правата на човека /.

На следващо място следва да се отбележи и че обвиняемият Т. макар и неосъждан, реабилитиран към момента, за извършени престъпления от общ характер е привлечен като обвиняем за деяние, характеризирано с изключително високата степен на обществена 2 опасност предвид условията на извършване, като време, място, обстановка, при които е извършено, възрастта на пострадалото лице /11 годишна възраст, към момента на деянието/ както и изключителната обществена нетърпимост към престъпленията, свързани с подобен род деяния. Според настоящия съдебен състав към настоящия момент целите, предвидени в чл. 57 от НПК по отношение на обвиняемия Т., могат да бъдат постигнати единствено с продължаване на наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“. По този начин ще се осигури възможността за приключване на досъдебното производство, като ще се препятства възможността обвиняемият да се укрие или извърши друго престъпление. Към настоящия момент няма никакви основания, обусловени от здравословно състояние на обвиняемия, или други на Т., налагащи изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в друга по-лека. Наложената мярка на обвиняемия Т. е продължила малко повече от 4 месеца, поради което не се явява прекомерна. Изтеклият до момента срок на задържане е в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от НПК максимален осем месечен срок. Изтеклият срок на задържане от 4 месеца е в рамките на продължителността на разумния срок и по смисъла на чл. 5 пар. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Следва да се отбележи, че в своето Определение № 266/09.06.2026 г. по в.ч.н.д.

267/2026 г. на Окръжен съд – Ловеч сочи, че в конкретния случай се установява, че „съобразявайки тежестта на повдигнатото обвинение по отношение на Т., което произтича от неговата висока обществена опасност, събраните характеристични данни от показанията на разпитаните свидетели, които сочат, че употребява алкохол и става агресивен, поведението му в семейството му по отношение на жената с която живее на съпружески начала и доведената му дъщеря, която е изведена от там, съдът приема, че и към настоящия момент не е отпаднала реалната опасност при вземане на по-лека мярка за неотклонение Т. да извърши престъпление“. Ето защо, въззивният състав приема, че събраните до този момент доказателства са в обем на достатъчност, за да може да бъде изградено предположение за съпричастността на обвиняемия Т. към престъплението, за което е привлечен. В допълнение, следва да се посочи, че от приложения протокол за разпит на обвиняемия Т. от 12.05.2026 г., в присъствие на защитника му, същият е признал, че е правил 10 пъти секс с малолетната И.В.П. – на 11 години. В обясненията си е отрекъл да е упражнявал насилие над пострадалата. Това доказателство по никакъв начин не разколебава направения извод от съда/съдилищата, определили мярката за неотклонение „Задържане под стража“, а именно за наличие на обосновано предположение за авторство на деянието, респективно извършено престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК.

В този смисъл следва да се има предвид, че целите на мерките за неотклонение се свеждат до обезпечаване на законосъобразното провеждане на наказателното производство, както и до ограничаване възможността обвиняемият да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети обективното провеждане на разследването. От момента на задържането на обвиняемия до момента на депозиране на молбата за изменение на мярката за неотклонение е изтекъл период от време, който не надвишава предвиденият максимален такъв в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от НПК.

Макар и обвиняемото лице и неговият защитник да сочат, че взетата МНО „Задържане по стража“ е прекомерна, спрямо Т., това становище не се споделя от съдебният състав. Следва да се отбележи, че в представената по ДП 90/2026 г. съдебно-психиатрична и съдебно-психологична на пострадалото лице е констатирано: “От психологична гледна точка може да се предположи, че субективното преживяване за собствена зрялост е изиграло ролята на своеобразен капан. Детето е могло да възприема себе си като достатъчно голямо, за да разбира и управлява отношенията с възрастния мъж, без да разполага с необходимата емоционална и личностова зрелост за реална оценка на всички рискове и последствия. Това е довело до разминаване между преживяваната и реалната психологична готовност за участие в подобен тип отношения. Поради това инициативността, любопитството или 3 емоционалната привързаност от страна на детето не могат да бъдат разглеждани като психологическа готовност за участие в отношения от подобен характер. Иванова е преживявала отношенията едновременно като източник на емоционална близост, внимание и усещане за специалност, но и като източник на страх, насилие, объркване и вътрешно напрежение. В психологичен план съществува риск преживяването да остави трайни следи върху формирането на представите й за близост, доверие и интимни отношения. Съществува вероятност също така част от негативните преживявания да бъдат насочени към самата нея под формата на чувство за вина, самообвинения или убеждението, че е могла да предотврати случилото се”.

В конкретния случай мярката за неотклонение „Задържане под стража“ би изпълнила целите по чл. 57 от НПК, тъй като ефективно и реално ограничава правото на свободно предвижване на дееца, би попречила на същия да се укрие или да извърши друго престъпление, както и би обезпечила участието му в бъдещото съдебно производство и евентуалното привеждане в изпълнение на влязла в законна сила присъда, предвид което съдът счита доводите на молителя, изложени в искането, за неоснователни. По този начин би се отнела възможността на обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление, с оглед на което определената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в конкретния случай се явява адекватна и съответстваща, както на обществената опасност на деянието, така и на дееца. Не се събраха и данни за влошено здравословно състояние на Т., което да прави взетата МНО за прекомерна, с оглед състоянието му.