Решение № 89 от 30.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Варна, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20243100500142 по описа за 2024 година

Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. № 52024/20.12.2023г., подадена от А. Д. Г. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението срещу Разпореждане от 08.12.2023г. на ЧСИ Илияна Станчева, рег. № 712 и с район на действие, този на В. по изп.д. № 20177120400035 по описа на ЧСИ, с което е п.тановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на .нование чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /л. 164/.

Жалбата е .нована на оплаквания за неправилн.т и незакон.ъобразн.т на отказа на ЧСИ да прекрати производството по делото, доколкото от историята на изпълнителното дело е видно, че взискателят не е поискал и по изпълнителното дело не са предпри.ани извършване на изпълнителни действия в продължение на две години по отношение на жалбоподателя, на което .нование изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона. Изпращаните съобщения до банкови институции за установяване на наличн.тите по банкови сметки открити на името на длъжника не съставляват действия прекъсващи погасителната давн.т. Отделно, длъжникът не е уведомяван за извършената цесия в хода на изпълнителното дело, поради което на .нование чл. 99, ал. 3 от ЗЗД прехвърлянето няма действие спрямо него. Ето защо жалбоподателят счита, че в случая прекратяване на изпълнителното дело е настъпило по силата на закона още към 2019г., тъй като спрямо него не са предпри.ани изпълнителни действия прекъсващи давн.тта, поради което о.равя искане да се отмени обжалваният отказ, като се прогласи настъпилото по право прекратяване на производството по ИД.

1

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „Е. М.с“ ЕООД е депозирало писмени възражения, в които се .порва допустим.тта, а евентуално и .нователн.тта а жалбата.

Недопустим.тта на жалбата е об.нована с твърдения, че .порване съществуването на задължението с аргумент за изтекла погасителна давн.т не може да се релевира по пътя на обжалване действията на СИ, а по исков ред, а .порването на жалбата по същество – че не е настъпила пер.пция в хода на изпълнението предвид своевр.енно предпри.аните изпълни действия. В тази връзка се позовал, че искането за прилагане на определен изпълнителен сп.об е д.татъчно за прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, независимо дали действия по реализирането му са предприети от СИ или дали предприетото действие е дало резултат за частичното или пълно удовлетворяване на взискателя. От образуването му през 2017г. до настоящия момент е видно, че по ИД са искани и .ъществявани валидни и закон.ъобразни изпълнителни действия. Налице е процесуална активн.т на взискателя и поддържане висящн.тта на изпълнителния процес с регулярни искания за нови изпълнителни сп.оби, поради което не са настъпили предп.тавките за прекратяване. О.равя искане поради изложеното жалбата да се .тави без уважение.

В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като изразил становище за не.нователн.т на жалбата.

Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал.

1 от ГПК /съобщението за разпореждането е връчено на длъжника на 11.12.2023г., а жалбата депозирана на 20.12.2023г./, от процесуално легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а именно отказ на СИ да прекрати принудителното изпълнение и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на .нование чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано на 17.01.2017г. въз .нова на молба на „О. Ф. Б.“ ЕАД, гр. С. и изпълнителен лист от 06.06.2012г., издаден по ч.гр.д. № 6143/2012г. по описа на ВРС, установяващ вз.ания на взискателя от солидарно задължени длъжници Г.

М. В. и А. Д. Г., произтичащи от Договор за кредит от 18.04.2008г. и съдебни разн.ки.

По молба на взискателя изпълнението е насочено върху вз.ания, МПС, недвижими имоти и движими вещи на длъжниците.

Със Запорно съобщение от 24.01.2017г. е наложен запор върху трудово възнаграждение и всички други вз.ания на длъжника А. Г. от работодателя „Н. К.с“ ЕООД, а със Запорно съобщение от 24.01.2017г. – наложен запор върху всички вз.ания от Банка ДСК на този длъжник.

ПДИ е връчена на А. Г. на 09.03.2017г.

С молби от 03.09.2018г. и от 07.08.2019г. взискателят сезирал ЧСИ с искане за извършване на опис на движими вещи по п.тоянния адрес на длъжника и публична продан на описаните движими вещи. За същите длъжникът е уведомен със съобщения получени 2 съответно на 13.09.2018г. и на 16.09.2019г.

С молби от 21.12.2020г. и от 04.10.2021г. взискателят о.равил искания до ЧСИ за пристъпване към принудително изпълнение чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжниците в „Райфайзенбанк“; запор на МПС и възбрани върху декларирани недвижими имоти; опис на движими вещи по п.тоянен адрес на длъжниците.

Със Запорно съобщение от 01.11.2021г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. Г. от работодателя „Х.“ ООД.

С П.тановление на ЧСИ от 31.10.2022г. на .нование чл. 429, ал. 1 от ГПК в качеството на взискател по делото е конституиран „Е. М.с“ ЕООД на .нование сключен с първоначалния взискател договор за цесия от 21.06.2022г., на мястото на п.ледния.

Със Запорно съобщение от 02.11.2022г. е наложен запор върху вз.анията на А. Г. от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и от „Юробанк Б.“ АД, като п.ледния е наложен на 04.11.2022г.

С молби от 22.11.2022г., от 24.07.2023г. и от 04.09.2023г. взискателят о.равил п.ледователни искания до ЧСИ за налагане на запор върху всички вз.ания и доходи на длъжниците.

С молба от 08.12.2023г. А. Г. о.равил искане до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство срещу него поради настъпила в хода му пер.пция на .нование чл. 433, т. 8 от ГПК. С обжалваното разпореждане на ЧСИ от 08.12.2023г. искането е .тавено без уважение с констатация, че предп.тавките за прекратяване на изпълнителното производство на това .нование не са настъпили.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

Хипотезите на прекратяване на изпълнението са изчерпателно уредени в чл. 433 от ГПК, като изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или п.ледващо о.адане на условията за закон.ъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с п.тановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г., ВКС, .ГТК изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се .ъществяват един или повече конкретни изпълнителни сп.оби. Прекъсва давн.тта предпри.ането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен сп.об: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вз.ане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до п.тъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Спорът по делото е дали в конкретния случай по изпълнителното дело е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в периода от 17.01.2017г., когато е образувано 3 изпълнителното дело до 2019г., до който момент съобразно твърденията в жалбата спрямо длъжника – жалбоподателя не са били предприети никакви изпълнителни действия.

Установено е в тази връзка от данните по изпълнителното дело, че в периода до 2019г., а и до настоящия момент по делото са п.тъпили ежегодно молби, с които взискателят сезирал ЧСИ с искането за налагане на запор върху открити банкови сметки на длъжника, върху трудовите му възнаграждения, върху движими вещи, както и насрочване на опис на движими вещи, находящи се в дома му по п.тоянния адрес. Опис на движими вещи в дома на длъжника е насрочван от ЧСИ двукратно, за което жалбоподателят е надлежно уведомяван. В и след сочения период по изпълнителното дело са п.тъпили множество и ежегодно искания п.ледователно във вр.ето от взискателя за извършване на изпълнителни действия п.редством опис на секвестиру.и движими вещи на А. Г. в дома му; запор върху вз.анията му от възнаграждения и по банковите му сметки във всички банки, както и върху наличн.тите в банкови сейфове, открити на негово име. С всички описани молби взискателят о.равил искане до ЧСИ за предпри.ане на описаните изпълнителни действия върху имуществото на длъжника.

Двугодишният срок за пер.пция започва да тече от първия момент, в който не се .ъществява изпълнение, включително доброволно, напр. по п.тигнато споразумение между страните, т.е. .ъществяването на всички поискани сп.оби е приключило или поисканите такива не могат да се .ъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разн.ки, не е оказал необходимото съдействие и така .уетява неговото прилагане /Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, IV ГО/. По делото не е установен изтекъл срок по-дълъг от две години, считано от момента на образуване на изпълнителното дело през 2017г., през който .ъществяването на всички поискани изпълнителни сп.оби да е реализирано и приключило или поисканите нови такива да не са могли да се .ъществят по причина, за която отговорн.т може да се вмени на взискателя. След всяка направено искане, дължимите за .ъществяване на поискани изпълнителни сп.оби такси и разн.ки са внесени от взискателя, след определянето им от ЧСИ, което не може да се вмени във вина на взискателя, доколкото в указанието за определяне на дължимия размер на таксите, ЧСИ не е указал срок за внасяне на таксата. По делото липсват данни за неоказано от взискателя съдействие за .ъществяване на поискан изпълнителен сп.об или за .уетяване на неговото реализиране. А както съдът п.очи, всяко искане да бъде приложен определен изпълнителен сп.об, така и всяко действие, чрез което се .ъществява този сп.об прекъсва давн.тта. Ето защо в конкретния случай не е установено по делото да е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК между налагането на запор върху банковите сметки на длъжника открити в Банка ДСК през 2017г., между отделните искания за предпри.ане на опис на движим вещи, находящи се в дома му до налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк Б.“ АД на 04.11.2023г. Във вр.ето между двата наложени запора по изпълнителното дело са п.тъпили нови искания от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки и вз.яния на длъжника, както и за насочване на изпълнението върху собствени на длъжника движими вещи находящи се в дома му чрез опис на същите. Всяко от п.ледвалите искания на взискателя за предпри.ане на 4 принудителни изпълнителни действия и всяко от предприетите въз .нова на същите действия от ЧСИ са прекъснали течението на давн.тта, поради което не е налице настъпила пер.пция, съответно липсва .нование за прекратяване на изпълнението в тази хипотеза.

Следователно, п.тановявайки отказ да прекрати изпълнителното производство поради липса на предп.тавките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, ЧСИ е установил правилно не.ъществяването в конкретния случай на правно релевантните факти, уредени в закона като прекратително .нование. П.тановеният от съдебния изпълнител отказ за прекратяване на изпълнителното дело е закон.ъобразен, а жалбата срещу отказа на ЧСИ – не.нователна.

Същата следва да се .тави без уважение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

.ТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на .нование чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК жалба с вх. № 52024/20.12.2023г., подадена от А. Д. Г. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението срещу Разпореждане от 08.12.2023г. на ЧСИ Илияна Станчева, рег. № 712 и с район на действие, този на В. по изп.д. № 20177120400035 по описа на ЧСИ, с което е п.тановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на .нование чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /л. 164/.