Присъда № 19 от 13.02.2026, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 19 от 13.02.2026 година, постановена по НОХД № 420/2025 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият А.К. /А.К./, роден на ***г., в гр. ***, Египет, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 11.07.2024 година, в района на гранична пирамида № 268, находяща се в землището на село Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при условията на чл. 55 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и наказание глоба в размер на 255.65 евро.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл.180, ал.3 от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. С.М. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на А.К..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. С.М. заявява, че въз основа на събраните по делото доказателства е доказано извършеното от подсъдимия престъпление, но предвид наличието на множество смекчаващи обстоятелства, наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55 от НК. Желае съдът да наложи за извършеното престъпление наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, което да бъде отложено от изтърпяване, а на основание чл. 55, ал.3 от НК да не бъде налагано наказание глоба.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият А.К. /А.К./ е роден на ***г. в гр. ***, Арабска република Египет и е гражданин на тази страна.

Подсъдимият живеел в родината си, но по неустановено време през 2024г. я напуснал и отишъл в гр. Истанбул, Република Турция. Желанието му било той да отиде в страна от Европа – Италия като премине първоначално от Република Турция в Република България през границата на страната ни не по установения от закона ред, тъй като не притежавал надлежни документи, даващи му право да влезе в страната ни. В изпълнение на това си решение подсъдимият се свързал с неустановено по делото лице в Република Турция, което срещу парично възнаграждение се съгласило да подпомогне подсъдимия да влезе в Република България, преминавайки през българската граница без необходимите му документи и разрешения. Във връзка с постигнатата уговорка, на 10.07.2024 година подсъдимият като част от група от 29 лица, всички имащи намерение да влязат в страната ни, водена от двама водачи с неустановена самоличност бил отведен от гр. Истанбул в близост до турско българската граница. На 11.07.2024г. групата достигнала възпрепятстващото съоръжение на българо - турската граница и същият ден подсъдимият влязъл през границата на страната ни от Република Турция в Република България в района на 268 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта, като преминал през отвор, направен от водачите на групата в долната част на възпрепятстващото съоръжение, находящо се на българо–турската границата. Останалите 28 лица, с които подсъдимия се придвижвал и 1 двамата им водачи също влезли в Република България по идентичен начин, по същото време и място.

При влизането си в страната ни на 11.07.2024 г. подсъдимият не е носел документ за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в Република България. След влизането си в страната ни подсъдимият и спътниците му продължили движението си на територията на Република България първоначално пеш, а след това като пътници в товарен автомобил марка Ситроен, модел Джъмпер, с рег. № ***, управляван от румънски гражданин. Около 22.00 часа на 12.07.2024 година автомобила, в който пътувал подсъдимия заедно с останалите 28 лица от групата, бил спрял на главен път I-7 в местността „Сухата чешма“ в землището на с.Лесово, община Елхово, обл.Ямбол и забелязан от служители на МВР, между които и св.Р.Я. - полицейски инспектор в РУ – ***, командирован в ГПУ – Елхово. Последните решили да извършат полицейска проверка на автомобила и пътуващите с него лица и установили водачът му – румънски гражданин.

Докато проверявали документите на водача и автомобила св. Я. чул шум от храстите наблизо и след като осветил мястото видял няколко лица да тичат из гората. След като св.

Я. им извикал да спрат, те се върнали до микробуса – общо 13 лица. След проверка в товарното помещение на автомобила там били открити още 16 лица. Всички тези 29 лица били на възраст около 15-16 години, от мъжки пол, без документи за самоличност и никой от тях не знаел български език.

След това подсъдимият и останалите лица, с които се придвижвал, били задържани и отведени в ГПУ - Елхово.

При извършения полицейски обиск на подсъдимия в ГПУ - Елхово в него не са били открити документи за самоличност и самоличността му е била снета, по негови данни.

Лицето се е идентифицирало с имената А.К. /А.К./, роден на ***г. в гр.***, Арабска република Египет, гражданин на АР Египет.

Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача пред разследващия орган при привличането като обвиняем и разпита му като такъв в хода на досъдебното производство.

Така установената във фазата на досъдебното производство самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.

От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС към МП на РБ, се установява, че А.К. не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите Р.Я. и Х.Т., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите Р.Я. и Х.Т. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите Р.Я. и Х.Т., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването и задържането му на територията на страната ни.

2

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият А.К. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 11.07.2024 година, в района на гранична пирамида № 268, находяща се в землището на село Лесово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите Р.Я. и Х.Т., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България, а след това да продължи към Италия.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България, а след това да продължи към Италия.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни, а след това да продължи към 3

Италия, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс. А.К. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й найлекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на 255.65 евро съгласно ЗВЕРБ.