Протокол № 524 от 25.03.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 524 гр. Пазарджик, 25.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20245220105144 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:10 часа се явиха:

К. С. А. (ищец), редовно призован чрез адвокат Т. Ж. Ж. от АК Пазарджик, се явява лично и с адвокат Т. Ж. Ж., надлежно упълномощена, с пълномощно представено по делото.

А. И. А. (ответник), редовно призован чрез адвокат А. Л. К. от АК Пазарджик, не се явява, за него се явява адвокат А. Л. К., надлежно упълномощена, с пълномощно представено по делото.

Вещото лице А. П. П., редовно призовано се явява лично.

АДВОКАТ Ж.: – Моля да се даде ход на делото.

АДВОКАТ К.: – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по реда на чл.143 от ГПК:

1

СЪДЪТ на основание чл.146 от ГПК предяви на страните изготвения по делото доклад с определение № 190/17.01.2025 г.

АДВОКА Ж.: – Поддържам подадената искова молба.

Правя възражения, досежно правната квалификация на иска по чл. 139 от СК, допълвам исковата молба с възражения, фактически твърдения и доказателствени искания:

Първо. В исковата молба са изложени фактически твърдения, обуславящи дълбоко и непоправимо разстройство на брака изцяло по вина на ответника. С първоначалната искова молба е претендирано ответникът А. А. да заплаща на ищцата К. А. месечна издръжка в размер на 800 лв. за период от 3 години от датата на подаване на ИМ в съда, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателно изплащане на сумата, като е посочено правно основание чл. 145, ал. 1 от СК, а именно невиновният за развода съпруг има право на издръжка. С оглед на което, поддържам, че неправилно в Определение № 190/17.01.2025г. по гр. д. № 5144/2024г. е посочено, че претенцията за издръжка на К. А. се основава на 139, ал. 1 от ГПК и че са въведени твърдения в ИМ, че същата е неработоспособна.

Поддържаме, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е изключително и само на ответника и на това основание се претендира издръжката.

Второ. С оглед на уредената преклузия в разпоредбата на чл. 322, ал. 1 от ГПК допълвам изложените фактически твърдения в ИМ, обуславящи изключително и само вина на ответника за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

Още от сключването на гражданския брак между К. и А. А., ответникът напуска ищцата и не желае да има семейство. Ищцата А. поддържа, че връзката им е прекъсната и често проявява агресия и множество обидни думи към нея. Твърди, че ответникът проявява пълна незаинтересованост към нея като негова съпруга и към детето им, в редките случаи, когато се прибира от чужбина, същият не прекарва време със семейството си, обикновено живее при майка си, която има собствено жилище, включително в нейния дом си разопакова и остава багажа. При задавани от нейна страна въпроси „защо не се връща вкъщи“, същият реагира остро, често й посяга, понякога и пред дъщеря им, използва обидни думи върху ищцата. Ищцата А. поддържа, че и 2 към настоящия момент след депозиране на ИМ за развод в съда, ответната страна няма промяна в поведението си, продължава да я нарича „курва“, „сперматояд“, „да я изпраща да спи на улицата“, заедно с дъщеря им, в тази връзка представя и извлечение от кореспонденция по „вайбър“, „фейсбук“, както запис на телефонни разговори по между ни.

Ищцата А. твърди, че след завръщането на ответника от Г. 2024г. , същият за първи път се насТ.ва в семейното им жилище, а не в апартамента на майка си. Не проявява никаква грижа, а постоянно я „гони на улицата“, нарича я „бездомница“, прави й скандали в присъствието на малолетната им дъщеря, отказва да поема или да си делят консумативите за ток, вода, както и понякога й посяга физически. Всичко това, обусловя фактът, ищцата А. да излиза сутрин рано от семейното жилище и да се чуди, в дните в които не е на работа, къде да стои и какво да прави извън дома им, за да може да избегна скандали и тормоз в присъствието на детето им. Всичко това, създава силно напрежение, което не се отразява благоприятно на малолетното дете, с оглед на което поддържам, че е неоснователно искането за съвместно ползване на семейното жилище.

На следващо място, оспорвам изложеното в отговора на ИМ, а именно, че причината ищцата А. да напусне Г. е нуждата й да ходи по кафета, ресторанти и молове. На първо място ищцата, заминавайки за Г., заедно със ответника и детето им, не е знаела език, детето е било малко и е имало нужда от постоянна грижа и майчина любов, което й е пречило да започне веднага работа. Поддържам, че ответникът не е поел грижата и отговорността за тях, доколкото същият през това време е заминал да работи и живее в Полша, прибирал се е рядко в Г., с оглед на почивните му дни, веднъж на две седмици, а ищцата е стояла сама в наетата от него квартира с дете на 6 месеца, за което се грижила и е поемала отговорност. Не е съгласна и с изложеното, че същата не е осигурявала доход и прехрана, тъй като към онзи момент е вземала майчинство.

Оспорвам и въведените твърдения, че родителите на ответника са участвали и помагали ищцата А. в отглеждането на дъщеря им, твърдя, че до навършване на 3 годишна възраст, детето е гледано само от ищцата А., както и че майката на ответника е поемала рядко грижа за внучето, основно последните години, когато вече внучката й е пораснала.

3

Оспорвам и въведените твърдения, че ищецът е проявявал бащинската грижа всеки ден и е търсил детето си, както и че са се чували по телефона, особено когато дъщеря му е била в ниска възраст.

Поддържам, че причината за продажбата на лекия автомобил не е била, че марката му „*******“ не е „достатъчно престижна“, а обстоятелството, че лекият автомобил постоянно се е нуждаел от ремонт и същият не е служил по предназначение да задоволява нуждите на семейството. На следващо място твърдя, че ищцата А. не е взела самоинициативно решението да разпореди с вещта - лек автомобил, а същото е съгласувано с ответника.

Оспорвам въведените твърдения, че недвижимият имот - апартамент, който е и семейно жилище е закупен само с лични средства на ответника, както и че само и единствено той осигурява доходите на семейството, доколкото и ищцата полага труд, полага грижа за дъщеря им, заплаща консумативи, чисти, пере, готви.

На следващо място твърдя, че ответникът получава детски надбавки в Г. в размер на 220 евро / 440 лв. всеки месец, които до преди депозиране на ИМ в съда за развод, същият е превеждал по банков път, за да се осигури нормален стандарт на живот на роденото от брака дете.

Оспорвам обстоятелството, че до преди 3 години цялото семейство са ходили на почивка, в действителност, ищцата поддържа, че преди три години, дъщеря им е била на 8 години, ответникът се връща в България и завежда детето и майка си на почивка на хотел в Хисаря, без да ищцата А. да ги придружава.

Оспорвам изложените факти, че ищцата А. не проявявала заинтересованост и не е запозната със здравословното му състояние, доколкото изложения проблем със намален слух е от доста години, ищцата лично го е придружавала при д-р З. за преглед. Неоснователни са изложените възражения, че ищцата не е запозната с претърпяната от ответника бъбречна операция, доколкото същата е искала да отиде, но след разговори по между им, са стигнали до извода, че най-добре да не притесняват дъщеря им и тя да не пътува.

Неоснователни са и посочените фактически твърдения, че ищцата има извънбрачна връзка, както и че същата осъществява контакт с друг мъж в присъствието на детето.

4

Ищцата А. не е съгласна и с поискания от ответника режим на лични контакти с дъщеря им, доколкото посоченият в ИМ режим не е архаичен и остарял, а е установен в практика на ВКС, същият е доказан като най подходящ с оглед връзката дете - родител и обслужва в най-голяма степен интереса на малолетната. На следващо място ищцата счита, че ответникът следва да е баща на това дете и да полага нужната грижа за него не само в 4 месеца в годината, а всеки един месец, като се вземе в предвид и обстоятелството, че България е част от ЕС, няма пречка ответникът да осъществява лични контакти с детето всяка първа и трета седмица от месеца, при желание от негова страна.

Неоснователно е искането за заплащане на наем за ползване на семейното жилище от страна на ищцата, доколкото същата не е процесуално легитимирана да отговаря за тази претенция, тъй като не е собственик на процесния апартамент. В хипотезата на чл. 56 от СК изрично е разписано как се предоставя ползването на семейното жилище, съобразно собствеността му.

В настоящия случай, ищцата не е собственик на жилището, а собственик е малолетната им дъщеря, съобразно утвърдената практика на ВКС, при колизия на права винаги се отчита интереса на детето и жилищната нужда.

Ищцата А. няма друго жилище, в което да живее, за разлика от ответника, който обичайно живее при майка си. На следващо място не основателно е възражението, че същият има запазено право на ползване, доколкото то е погасено с изтичането на 5 години, когато не е упражнено. Ответната страна живее и работи постоянно в чужбина, когато се връща в България не упражнява правото си на ползване върху жилището, а живее при майка си, ето защо поддържам, че правото му ползване е погасено и наем не му се следва.

Наем не му се следва и по реда на чл. 57, ал. 1 от СК, доколкото не са налице хипотезите, при които може да възникне наемно правоотношение.

Ищцата не е съгласна ответникът да ползва семейното жилище четири месеца в годината, доколкото между тях е налице силна непоносимост, постоянни кавги, обиди и физическо насилие. Малолетната им дъщеря е свидетел на тези обстоятелства, разстройва се, преживява отношението към ищцата, тъй като е силно привързана към майка си. Ищцата, за да избегне тези конфликти, следва да стои на улицата и няма къде да отиде, а детето плаче, и не може да спи без нея.

5

Не оспорваме, че апартаментът е закупен от ответника и че е налице колизия.

Цитирана е практика и представяме доказателства, че доверителката ми няма друго жилище, в което да живее.

Оспорвам въведените твърдения, че ответникът не разполага с финансови средства за заплащане на претендираната издръжка за малолетната в размер на 1000лв. месечно. Поддържам и представям доказателства, че същият получава всеки месец в Г. детски в размер на 220 евро /440 лв., които същият превежда по банков път. Ищцата поддържа, че отделно всеки месец, за да се задоволят нуждите на детето и да не бъде лишено от храна, уроци, спорт, облекло и да се чувства добре сред връстниците си, ответникът изпраща минимум още 500-600лв., с оглед на което твърдя, че претендираната издръжка в размер на 1000лв. не е прекормерна, а е съобразена с материални възможности на ответника да я изплаща, както и с конкретните нужди на дъщеря му, за да се задоволяват нуждите на детето и неговите потребности Оспорвам въведените твърдения, че ответникът страда от редица заболявания, които не му позволяват да полага труд, както и че заплаща месечен наем в Г., ищцата поддържа, че работодателят му осигурява място където да живее без да прави удръжки, както и оспорва обстоятелството, че изплаща кредит, а поддържа, че същият получава чист доход след удръжки /данъци/ от 2500-3000евро на месец и твърди, че не е регистриран на трудова борса.

Представям и в писмен вид молбата.

Представяме писмени доказателства чатове с обръщения, които използва не само към нея и към детето.

И нови доказателства за поставяне на брекети на детето.

По принцип сме съгласни на споразумение с ответната страна.

АДВОКАТ К.: – Госпожо съдия, поддържам становището, изложено в отговора.

Моето приложение към съда е следното, с оглед проведен разговор с ищцата и неговия пълномощник в момента сме готови да изложим 6 споразумение относно прекратяването на брака и последиците от прекратяването му и в тази връзка, аз ще Ви моля първо да чуете споразумението, след което проформа да приемем заключението на вещото лице да го изслушаме и по допълнителните доказателствени искания ако се утвърди споразумението не е наложително тяхното приемане по делото. Това е.

Разпечатката съдържа 51 от 122 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ba5bbaa-5372-4404-b968-79d0c624db00