Решение № 66 от 14.08.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Бургас, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. П.а Дакова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Петя Ив. П.а Дакова Наказателно дело за възобновяване № 20262000600098 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 83е, ал.5 от ЗАНН. Образувано е по искане на Л. А. П., ЕГН:********** в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на „Алекрис 2017“ ЕООД, ЕИК ..., за възобновяване на производството по АНД № 1011/2025г. по описа на БОС, отмяна на постановеното решение №280/20.10.2025г., с което на юридическото лице е наложена имуществена санкция в размер на 4 825,00 лева, представляваща равностойността на имуществената облага, с която същото би се обогатило в резултат на извършено от търговския пълномощник В.Н.Н., ЕГН:********** престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК, и постановяване на отказ от налагане на имуществена санкция.

В искането се изтъква наличие на основанията по чл. 83е, ал.1, т.6 и т.7 от ЗАНН за възобновяване на делото – допуснато в хода на производството съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че санкционираното юридическо лице „Алекрис 2017“ ЕООД, ЕИК ... е било лишено от възможността в рамките на проведеното наказателно производство, приключило с одобряване на споразумение за решаване на делото по отношение на В.Н.Н. – негов търговски пълномощник, да оспори факта на престъплението, неговата наказателна съставомерност, съответно авторството му, в каквато връзка и с позоваване на Решение на Съда на ЕС от 10.11.2022г. по дело № С-203/2021 г., се застъпва теза, че правото му да реализира ефективно своята защита е било сериозно накърнено. Отбелязва се, че редакцията на НПК към момента на 1 разглеждане на наказателното производство срещу търговския пълномощник Начева не е предоставяла на засегнатото юридическо лице процесуална възможност да оспори извършването на престъплението от последната, както с такава възможност то не е разполагало и в рамките на административнонаказателното производство по реда на чл. 83а от ЗАНН, предвид че към този момент вече е била налице влязла в сила присъда срещу Начева. Липсата на ефективна процесуална възможност за защита на юридическото лице се подчертава, че в решението по дело № С203/2021 г. е квалифицирана от Съда на Европейския съюз като несъвместима с чл. 48 от Хартата. Поради това и уважаването в случая от съда на искането на прокурора за налагане на имуществена санкция по чл. 83а и сл. от ЗАНН на юридическо лице „Алекрис 2017“ ЕООД, се претендира, че е довело до приложение на национална уредба, която противоречи на чл. 48 от Хартата.

По силата на принципа на примата на правото на ЕС се сочи, че съдът е следвало да откаже налагането на имуществен санкция на „Алекрис 2017“ ЕООД. С горните доводи се моли съдът да възобнови производството по АНД № 1011/2025г. по описа на БОС, да отмени постановеното по него решение №280/20.10.2025г. и да постанови отказ от налагане на имуществена санкция на юридическото лице.

В съдебно заседание пред АС-Бургас искателят – санкционираното юридическо лице „Алекрис 2017“ ЕООД, ЕИК ..., редовно призовано на посочения в искането за възобновяване съдебен адрес, не изпраща свой процесуален представител.

Представителят на АП-Бургас изразява становище за основателност на искането на „Алекрис 2017“ ЕООД, ЕИК ..., направено чрез едноличния собственик на капитала и негов управител Л. А. П., за възобновяване на производството по АНД № 1011/2025г. по описа на БОС. Позовавайки се действащите към датата на постановяване на съдебния акт по делото разпоредби на НПК, както и на практика на СЕС по въпроса за правото на ефективни правни средства за защита на юридическите лица при санкционирането им за престъпление, за което е отговорно физическо лице, прокурорът застъпва теза, че в конкретния казус юридическото лице „Алекрис 2017“ ЕООД не е могло да упражни надлежно правата си, тъй като процесуалният закон не е предвиждал участието му в наказателното производство, водено срещу негов търговски пълномощник. По този начин прокурорът сочи, че дружеството е било лишено от възможността да оспори престъплението, за което физическото лице - търговски пълномощник е било признато за виновно и осъдено. С горните съображение прокурорът предлага искането за възобновяване на делото да бъде уважено.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Същото е 2 подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 83е, ал.4, т.2 от ЗАНН и в срока по чл. 83е, ал.2, предл. второ от ЗАНН. Предмет на искането е влязло в сила решение, постановено в производство по реда на чл. 83а, ал.1 и сл. от ЗАНН, непроверено по реда на чл. 83д от ЗАНН, при посочени основания по чл. 83е, ал.1, т.6 и т.7 от ЗАНН.

Разгледано по същество, искането е основателно. Съображенията за това са следните:

НОХД 174/2025 г. по описа на РС-Несебър е образувано по внесен от РП-Бургас, ТО – Несебър обвинителен акт срещу В.Н.Н., ЕГН:********** с обвинение за извършено престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК. В хода на воденото съдебно производство, преди началото на съдебното следствие, между прокурора от РП-Бургас, ТО-Несебър и защитника на подсъдимата Начева е постигнато споразумение за решаване на делото, изготвено в писмен вид и представено на съда за одобряване по реда на чл. 384 от НПК.

С определение по протокол №92/03.07.2025г., постановено по същото дело, Районен съд – Несебър е одобрил постигнатото между страните споразумение, съгласно което В.Н.Н. е призната за виновна в това, че на 12.09.2023г. в търговски обект „Феникс“, срещу хотел „Планет“, к.к.„Слънчев бряг“, общ.Несебър, в качеството й на търговски пълномощник на едноличния собственик и управител на „Алекрис 2017“ ЕООД, с ЕИК: ..., без съгласието на притежателя на изключителните права: .., FR (Л.В.М. С.А.), с адрес на регистрация ул. „..., Париж, Франция, представляван на територията на Р.

България от “Арсис Консултинг“ ЕООД, ЕИК:.., с управител ВД.С. и пълномощник А.Т.Т., използвала в търговската дейност по см. на чл. 13, ал. 2, т. 2 вр. ал.1, т.2, вр. чл.22, ал.1 от Закона за марките и географските означения, изброените по-горе марки – обекти на тези изключителни права, без правно основание, а именно: предлагала стоки за продажба – чанти, портмонета и колани, носещи знаци, имащи словни и фигуративни елементи /словесно и географско обозначение/, сходни на гореизброените марки, както следва: 65 (шестдесет и пет) броя чанти, носещи марката: „LOUIS VUITTON“ (Луи Вюитон), притежание на „.., FR“ (Л.В.М. С.А.); 25 (двадесет и пет) броя портмонета, носещи марката: „LOUIS VUITTON“ (Луи Вюитон) притежание на „.., FR“ (Л.В.М. С.А.); 25 (двадесет и пет) броя колани, носещи марката:

„LOUIS VUITTON“ (Луи Вюитон) притежание на „.., FR“ (Л.В.М. С.А.), с обща пазарна стойност на всички предлагани за продажба стоки в размер на 262 350,00 (двеста шестдесет и два и триста и петдесет) лева като оригинал и 4 825,00 (четири хиляди осемстотин двадесет и пет) лева като имитация и роялти стойност /лицензионно възнаграждение/ - 21 862,50 (двадесет и една хиляди осемстотин шестдесет и два лева и 50 стотинки) – престъпление по чл.

172б, ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК на същата е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

3

С определението е постановено отнемане на основание чл.172б, ал.3 от НК в полза на Държавата на вещите, които са служили за извършване на престъплението.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата В.Н.Н. е осъдена да заплати разноските по делото.

Определението е влязло в сила на 03.07.2025г.

След влизане в сила на определението на РС-Несебър, с което по наказателното дело е одобрено споразумение за решаване на делото по отношение на В.Н.Н., с предложение, внесено в ОС-Бургас на 01.08.2025г., РП-Бургас, ТО-Несебър е инициирала производство за налагане на имуществена санкция по реда на чл. 83а, ал.1 от ЗАНН на юридическото лице - „Алекрис 2017“ ЕООД, с ЕИК: .... Въз основа на внесеното предложение от РП-Бургас, ТО-Несебър е образувано АНД № 1011/2025 год. по описа на Окръжен съд – Бургас, приключило с постановяване на решение № 280 от 20.10.2025 год., с което на „Алекрис 2017“ ЕООД, с ЕИК: ... е наложена имуществена санкция в размер на 4 825,00 лева, представляваща равностойността на имуществената облага, с която същото би се обогатило в резултат на извършено от търговския пълномощник В.Н.Н., ЕГН:********** престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК.

Решението на ОС-Бургас не е било атакувано по реда на чл.83д от ЗАНН пред апелативния съд и същото е вляло в сила на 4.11.2025г.

Доводите, развити в искането, за допуснато от ОС-Бургас в хода на производството пред него съществено нарушение на процесуалните правила, както и нарушение на материалния закон, съставляващи основания по чл.83е, ал.1, т.6 и т.7 от ЗАНН за възобновяване на производството по делото, настоящият състав на АС-Бургас споделя изцяло.

Постановявайки своя акт, ОС-Бургас не е съобразил Решение на Съда на Европейския съюз от 10.11.2022 г. по дело С 203/2021 година, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от ОС – Бургас, във връзка с което са и приети изменения в НПК и ЗАНН - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 год.

В посоченото решение по казуса „Делта Строй 2003“ Съдът на Европейския съюз е приел, че чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз не допуска национална правна уредба, която позволява налагане на санкция на юридическо лице за престъпление, извършено от физическо лице, което го управлява или представлява, когато на юридическото лице не е предоставена възможност да оспори действителното извършване на това престъпление. В т.63 от мотивите на цитираното решение Съдът на Европейския съюз припомня, че правото на защита, гарантирано в параграф 2 от Хартата, има субективен характер и посочва, че „Освен това не може да се изключи разминаване в интересите на юридическото лице и на овластеното да формира волята му или да го представлява физическо лице“. Съдът приема, че производство като предвиденото в чл.83а и сл. от ЗАНН очевидно прекомерно 4 засяга закрепените в чл.48 от Хартата права, както по параграф 1, уреждащ презумпцията за невиновност, така и по параграф 2, който прокламира принципа за зачитане правото на защита.

В разглеждания случай е безспорно установено, че с определение от 03.07.2025г., постановено по НОХД № 174/2025г. по описа на РС-Несебър, влязло в сила на 03.07.2025г., е одобрено споразумение за решаване на делото, по силата на което физическото лице В.Н.Н., ЕГН:********** –търговски пълномощник на юридическото лице „Алекрис 2017“ ЕООД, с ЕИК: ..., чийто едноличен собственик на капитала и управител е Л. А. П., ЕГН:**********, е призната за виновна и осъдена по обвинение за извършено престъпление по 172б, ал.1 от НК. При така развилото се наказателно производство обаче, преценката за това дали да приеме или откаже подписване на споразумение по отношение на инкриминираното престъпление, съответно по какъв начин да реализира своята защита, е принадлежала единствено на физическото лице Начева - търговски пълномощник на дружеството, обвинена в извършване на престъпление. Съгласно действащото национално право на Република България /разпоредбите на НПК/, към момента на постановяване на определението по НОХД № 174/2025г. по описа на РС-Несебър – 03.07.2025 г. не е съществувала процесуална възможност за юридическото лице да вземе участие в производството, в което е установена вината на неговия търговски пълномощник В.Н. в извършването на престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК, като по този начин то е било лишено от възможността да оспори действителното извършване на престъплението, съставляващо основание за санкционирането му по реда на чл. 83а, ал.1 от ЗАНН. С такава възможност за ефективно оспорване на престъплението на овластения от него търговски пълномощник, юридическото лице не е разполагало и в рамките на развилото се по реда на чл.83а от ЗАНН административнонаказателно производство, тъй като този въпрос вече е бил решен с влязъл в сила съдебен акт, който съгласно чл. 413 от НПК е задължителен за всички.