Решение № 979 от 06.08.2026, Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 979

Силистра, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - II-ри касационен състав, в съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВАЛЕРИ РАДАНОВ

ЖАНЕТ БОРОВА

При секретар ВИОЛИНА РАМОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА канд № 20267210600155 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 42 / 06.04.2026 г. по АНД № 199 / 2025 г. Районен съд – Дулово е потвърдил наказателно постановление № 19-2500172 / 19.09.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, и е отхвърлил жалбата на „Амира 2015“ ЕООД срещу същото.

Касаторът „Амира 2015“ ЕООД моли съда да отмени горепосоченото решение и да реши спора по същество, като отмени наказателното постановление. Изложените в жалбата доводи са следните: 1/ липсва доказано трудово правоотношение – не са установени белезите на подчиненост, работно време и възнаграждение; касае се за инцидентно изправяне на съществуващи нередности във връзка с вече произведена продукция, при което е съществувало трудово правоотношение, така че инцидентният труд не води автоматично до трудово правонарушение; 2/ въззивният съд не е взел предвид твърденията на касатора и направените възражения, като е възприел фактическата обстановка въз основа на показанията на служители от Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, пряко заинтересовани от изхода на спора; свидетелите Д. и Ц.са заявили, че не са присъствали при проверката в [населено място], а са отишли след приключването ѝ; налице е разминаване относно мястото на извършване на нарушението – [населено място] или [населено място]; 3/ наказателното постановление не посочва ясно мястото на извършване на нарушението; 4/ нарушението е формално, не са настъпили и не са могли да настъпят вреди, поради което следва да се приложи чл. 28 ЗАНН.

Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Силистра – оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът прие за установено следното:

С наказателно постановление № 19-2500169 / 19.09.2025 г., издадено от ответника, на касатора е наложена, на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, имуществена санкция в размер на ***лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ. Нарушението се състои в това, че на 26.08.2025 г. лицето С. К. е осъществявало трудова дейност в *** цех в [населено място], [улица], ползван от „Амира 2015“ ЕООД, преди сключване на трудов договор в предписаната писмена форма.

Потвърдителното решение на РС – Дулово е базирано на следните фактически констатации: на 26.08.2025 г., около 11:30 ч., е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в *** цех в [населено място], [улица], ползван от работодателя. В хода на проверката актосъставителят Р. И. Ж. лично е възприела факта, че С. К. извършва трудова дейност – ***. На работничката е била предоставена декларация по чл. 402, ал. 1 КТ, от която се установява, че е приета на работа на 26.08.2025 г. без сключен писмен трудов договор, при определено работно време от 08:00 до 17:00 ч. и уговорка за заплащане на брой изделие. На 03.09.2025 г. в ДИТ – Силистра е бил пр***1077,00 лв. Свидетелите М. Д. Г. и Д. Р. Ц. са били разпределени за проверка в друг обект – в [населено място] – и не са присъствали при констатацията в [населено място], но са присъствали при съставянето и връчването на акта за установяване на административното нарушение (АУАН) на 09.09.2025 г. в ДИТ – Силистра в присъствието на управителя. Воденият от жалбоподателя свидетел Г. А. И. е потвърдил, че на 26.08.2025 г. е имало върната некачествена стока за поправка в кратък срок и поради това са били извикани работници „по спешност“.

Несъстоятелни са изложените в жалбата аргументи.

1/ Доводът за липса на доказано трудово правоотношение е неоснователен. Касаторът твърди, че се касае за инцидентен труд по изправяне на нередности във връзка с вече произведена продукция и че инцидентният труд не води автоматично до трудово правонарушение. Този довод обаче пренебрегва разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ, според която отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Когато лице полага труд под ръководството и контрола на работодателя, в определено работно време и срещу възнаграждение – независимо от продължителността на работата и причините за нея – налице е предоставяне на работна сила по смисъла на закона. Съдебната практика приема, че императивната норма на чл. 1, ал. 2 КТ ограничава свободата на договаряне в смисъла, че когато предмет на договор е предоставяне на работна сила, това може да бъде единствено трудов договор. Самата възможност за сключване на еднодневен трудов договор по чл. 114а, ал. 1 КТ е нормативно потвърждение, че и кратковременният характер на работата не изключва режима на трудовия договор. В конкретния случай белезите на трудово правоотношение са надлежно установени: работничката е изпълнявала трудови задължения в обекта на работодателя, при разпределено работно време и уговорено възнаграждение. Фактът, че става дума за стопанска неотложност и необходимост от срочното завършване на определена работа (поправка на върната продукция), не отменя императивното изискване на чл. 61, ал.1 КТ за предхождащо постъпването на работа сключване на трудов договор, а напротив – обосновава приложимостта на чл. 68, ал.1,т.2 КТ. Самото обстоятелство, че на 01.09.2025 г. е сключен трудов договор със същото лице, за същия обект и същата длъжност, по същество потвърждава, че на 26.08.2025 г. е било налице предоставяне на работна сила без предхождащ писмен договор.

2/ Доводите за съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Касаторът изтъква, че въззивният съд не е взел предвид възраженията му и е възприел фактическата обстановка въз основа на показанията на актосъставителя, който е пряко заинтересован от изхода на спора. Следва да се отбележи, че въззивният съд е обсъдил възраженията на касатора по фактите – както тези за процесуалните нередности при съставяне на АУАН, така и тези за инцидентния характер на работата и за маловажността на случая, като е посочил изрично мотиви защо не ги счита за основателни. Въпросът дали въззивният съд правилно е кредитирал дадени доказателствени средства, игнорирайки други, е въпрос на обоснованост на решението. По силата на чл. 348 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН обаче необосноваността не представлява касационно основание в административно-наказателния процес. С други думи, по волята на законодателя страните не разполагат в настоящото производство с възможността да се защитават срещу всички възможни недостатъци на въззивното решение, а само срещу изчерпателно изброените в чл. 348 НПК пороци. Ето защо доводите за необоснованост на касатора не следва да се обсъждат от настоящия състав.

3/ Касаторът изтъква, че свидетелите М. Д. Г. и Ц.не са присъствали при проверката в [населено място]. Този факт обаче не опорочава АУАН. Разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН допуска при отсъствие на свидетели на самото нарушение актът да се състави в присъствието на други двама свидетели – свидетели по съставянето. В конкретния случай се установява именно това: Г. и Ц.са били свидетели по съставянето и връчването на АУАН на 09.09.2025 г.

4/ Неоснователен е доводът за неясно посочено място на нарушението в наказателното постановление. Последното конкретизира времето и мястото на извършване на нарушението съвсем ясно: *** цех в [населено място], община Дулово, [улица]; дата и час: 26.08.2025 г., 11:30 ч. Тези данни са достатъчни за темпоралната и пространствената индивидуализация на процесното деяние и не затрудняват защитата на касатора. Обстоятелството, че паралелно е извършвана проверка и в друг обект – в [населено място] – само по себе си не опорочава настоящото производство, доколкото фокусът на делото е индивидуализираното нарушение, установено в горепосочения обект в [населено място].

5/ Доводът за приложение на чл. 28 ЗАНН поради наличието на маловажен случай е неоснователен. На първо място, съгласно чл. 415в, ал. 2 КТ нарушенията на чл. 61, ал. 1 КТ не са маловажни. На второ място, в тълкувателно решение № 3 / 10.05.2011 г. по тълк.д. № 7 / 2010 г. на ОСК на ВАС е прието, че особеният състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, тъй като специалният закон дерогира общия.

6/ Наложената имуществена санкция от 1 600,00 лв. клони към законовия минимум по чл. 414, ал. 3 КТ (1 500,00 лв.). Наказващият орган е посочил като отегчаващо отговорността обстоятелство наличието на предходно санкциониране на дружеството за нарушение от същия вид с наказателно постановление № 19-2300206 / 18.10.2023 г. При тези данни настоящият състав счита, че санкцията не е несъразмерна и съответства на целите на административното наказване.

7/ По всички останали въпроси съдът препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, към мотивите на обжалваното решение.

С оглед на прецизността следва единствено да се отбележи, че чл. 63, ал. 2 ЗАНН не съдържа правомощие за отхвърляне на жалбата. Когато счита жалбата за неоснователна, съдът потвърждава наказателното постановление. РС – Дулово е потвърдил наказателното постановление, но е изписал и диспозитив за отхвърляне на жалбата. Въпросният диспозитив е тавтологичен и несъответстващ на легалната терминология. Това все пак не представлява порок, налагащ частична отмяна, тъй като описаното отклонение от процесуалния закон е несъществено.

Налага се изводът, че касационната жалба е неоснователна. С оглед на това, настоящата инстанция определя – предвид разпоредбите на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 63д, ал. 4 ЗАНН – юрисконсултско възнаграждение в размер на 130,00 лв., т.е. 66,47 € (фактическата и правна сложност на касационното дело не предполага стойност, надхвърляща нормативно определения минимум), дължимо от касатора на юридическото лице (Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“), в чиято структура попада ответникът.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 42 / 06.04.2026 г. по АНД № 199 / 2025 г. на Районен съд – Дулово.

ОСЪЖДА „Амира 2015“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [община], [улица], да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата 66,47 € (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�