Решение № 543 от 01.10.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. Разград, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20263330100658 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и Закона за енергетиката.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу А. Х. Е. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Р.********, с която при условията на субективно и обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите, за които има издадена Заповед за изпълнение по ЧГД № 4179/2025 г. на Районен съд – Враца:

-338,93 евро – главница за доставена (потребена) топлинна енергия и свързаните такси за услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.11.2024 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва от 23.10.2025 г. до окончателното изплащане;

-15,61 евро – представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва, начислена за периода от 31.12.2024 г. до 22.10.2025 г., претендира разноски по исковото и заповедното производство.

Вземането произтичало от доставена и незаплатена топлинна енергия по партида с аб. № 201513 и адрес на имот: гр. Р.*********, за отоплителен период: 01.11.2024 г. – 31.03.2025 г. и изравнителна сметка за сезона. Главницата включва и такси за услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия през отоплителен период. Сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия в горепосочения недвижим имот, че същият е ползвал такава и не е заплатил тази сума, поради което ищецът е поискал, а съдът е издал заповед за изпълнение №2911/ 27.10.2025г. по ч.гр.д.№ 4179/2025г. на РС Враца.

Към исковата молба са приложени общи условия, заедно с копие на Решение № ОУ-005 от 23.01.2006 г. на ДКЕВР за одобрение на Общите условия и публикацията им във в. „Екип 7“; заявление за промяна на партида с приложен нотариален акт; справка от ИКАР; справка за задълженията на ответницата и фактури за исковия период; копие на формуляра за отчет и индивидуалната справка за използвана топлинна енергия за отоплителен сезон 2024/2025 г., издадени от топлинния счетоводител – „Далсия” ООД.

Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.131 от ГПК назначеният от съда особен представител адв. Ц. Б. депозира отговор. Счита исковете за допустими, неоснователни и недоказани. Не оспорва, че сградата, в която се намира процесният недвижим имот, е етажна собственост, както и че А.

Х. Е. е собственик през процесния период на имота с адрес: гр.Разград, пл.“Момина чешма“ № 4, вх.Б, ап.7.

Намира за недоказани следните твърдения:

- че А. Е. е единствен собственик или ползвател на имота;

- че е открита партида при „Топлофикация - Разград” АД в периода 01.01.2024г. - 31.03.2025г.

1 на името на ответника за процесния имота;

- сградата е присъединена към топлопреносната мрежа в процесния период;

- редът за дяловото разпределение на топлинната енергия за процесния имот, с оглед регламентираните в раздел VI на Общите условия и какъв е начинът, определен за заплащане на топлинната енергия за процесния имот през процесния период, съгласно чл.30 от Общите условия;

- датите на засичане и отчитане на топлинна енергия за имота и съставените за отчитането документи;

- публикуването на Общите условия в един централен и в един местен всекидневник, което е условие за влизането им в сила.

Ищецът депозира писмено становище по оспорванията на ответника - молба вх. № 11847/24.09.2026 г.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия.

По реда на чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №2911/ 27.10.2025г. по ч.гр.д.

№ 4179/2025г. на РС Враца срещу ответника в полза на „Топлофикация Разград“ АД за сумите 338,93 евро – главница за доставена (потребена) топлинна енергия по партида с аб. № 201513 и адрес на имот: гр. Р.********* и свързаните такси за услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.11.2024 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва от 23.10.2025 г. до окончателното изплащане;

-15,61 евро – представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва, начислена за периода от 31.12.2024 г. до 22.10.2025 г.. Същата заповед е връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК.

Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди са публично оповестени, като същите са одобрени с решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30 - дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

Специални разпоредби са предвидени в общите условия и за отчитане на потребената топлинна енергия. В тази връзка чл.50 предвижда задължение на купувача да осигури достъп до имота си при отправено писмено искане със срок не по-малък от три работни дни преди датата за осигуряване на този достъп. В чл.38, ал.2 и чл.39, ал.1 от същите общи условия е посочен начина, по който се изчислява топлинната енергия при неосигурен от купувача достъп до имота – като инсталираната мощност се умножи с максималния специфичен разход на сградата.

За имота, находящ се на адрес гр. Р.********* е представено Заявление за промяна на партида от 18.12.2019г., депозирано от ответника А. Е., с което е заявила желание партидата да бъде прехвърлена на нейно име, с оглед придобиване собствеността на имота – цитиран е Нотариален акт от 17.12.2019г.

Представената справка от Имотен регистър към Агенция по вписванията – Разград удостоверява, че топлоснабдения имот е придобит от ответника по силата на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № *********г. и е напуснал патримониума му на 26.08.2026г., когато е продаден с Нотариален акт № 27, том 10.

С оглед разрешението на ВКС в ТР №2/2017г от 17.05.2018г. правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. От друга страна легалната дефиниция на „битов клиент“ е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди, като не е 2 необходимо да е налице отделен договор, сключен с дружеството – доставчик.

Волеизявлението на ответника, изразяващо желание за присъединяване с цел топлоснабдяване на процесния имот, се явява предложение, което е достигнало до адресата, прието е /искането е уважено/ и в резултат е налице валидно облигационно отношение.

Причините и мотивите са ирелевантни.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Предявените установителни искове са допустими, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда с оглед защита на длъжника, когато същия е получил издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 47 ГПК, заявителят да предяви установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Разгледани по същество същите се явяват основателни.

Съгласно §1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката потребител на енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Те са длъжни да монтират средства за дялово разпределение в имотите си, а съгласно ал. 6 клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия като ползва топлоснабден имот по силата на вещно право или на облигационно право на ползване. Между потребителя и дружеството възниква облигационно правоотношение на продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Откриването на партида установява наличието на облигационни отношения между страните, въпреки че тези отношения се презюмират от закона. С Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. на II т.о. на ВКС е прието, че съгласно въведеното с нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. В Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна енергия, качеството „потребител" е равнозначно на купувач. По силата на чл.

150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен договор при Общи условия за доставка на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и битовия потребител.

Видно от неоспорената справка по делото, за имота има открита партида, налице е облигационно правоотношение с ищеца, инициирано именно от потребителя – ответник, уредено при действието на актуалните общи условия, като по делото не са налице доказателства, че от етажната собственост е взето решение за прекратяване на търговските отношения с ищеца. Видно е от приложените писмени доказателства, че в блока, където се намира имота на ответника, са извършвани ежемесечни отчитания на показанията на общия топломер, намиращ се в абонатната станция. Не се твърди и не е установено обстоятелството А. Е. да е заявила надлежно възражения срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят.

Съдът взе предвид и посоченото в ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г.

Безспорно се установява, обстоятелството, че за претендирания отоплителен период 11.2024 – 04.2025г. ответникът е бил титуляр на правото на собственост върху топлоснабдения имот, респ. е ползвател на потребените количества енергия.

Няма данни ответникът да е заплатил исковите суми. Тъй като потребителят не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в 3 пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава върху главницата съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В чл. 32, ал. 1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Начина на изчисляване на обезщетението за забава е нормативно определена – 10 пункта в добавка към основния лихвен процент /ОЛП/.