Решение № 19250 от 25.10.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 26009/2024
- Вид
- Решение № 19250
- Подписан
- 25.10.2024
- В сила
- 25.10.2024
- Състав
- ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 286 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 19250 гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110126009 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Адвокатско дружество „Делойт Лигъл“ срещу „УОЛЕКС ДИДЖИТАЛ КЪСТЪДИ“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 286 ЗЗД за сумата от 4 459,30 лв., представляваща неплатено възнаграждението по договор за правни услуги от 18.05.2022 г. по фактура № BG03-2237 от 25.10.2023г. на стойност 938,80 лв. и фактура № BG03-2246 от 14.11.2023г. на стойност 3 520,50 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.05.2024 г., до окончателното плащане. Ищецът твърди, че на 18.05.2022г. сключил договор с ответника, по силата на който се задължил да му предоставя правни услуги срещу възнаграждение. С Анекс №1 от 27.02.2023г. страните постигнали съгласие за изменение в договорките за обхвата на работата и дължимото се възнаграждение. Съгласно чл. 4 от договора клиентът следвало да заплаща на адвокатското дружество възнаграждение за предоставените му правни услуги не по-късно от 14 дни след получаване на фактура, включително и по имейл. Твърди, че въпреки точното изпълнение на възложената му работа считано от м. септември 2023г. клиентът преустановил плащанията, при което останало дължимо, но неплатено възнаграждението за предоставените правни услуги по фактура № BG03-2237 от 25.10.2023г. на стойност 938,80 лв. и по фактура № BG03-2246 от 14.11.2023г. на стойност 3 520,50 лв. В отговор на имейл от 18.03. 2024г. представител на ответното дружество потвърдил съществуването на съдебно предявените вземания, но въпреки признанието и многократните покани не последвало плащане, поради което ищецът предявява и исковите си претенции. Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът не е ангажирал отговор на исковата молба в срока за това.
В проведеното на 22.10.2024 г. открито съдебно заседание по делото ответникът не изпраща представител.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
1
Съдът е намерил, че това искане следва да бъде уважено поради наличието на предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба. Същият не изпрати представител в първото заседание по делото, като не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Наред с изложеното, налице е и изискването по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с разпореждането от 03.06.2024г., което е редовно връчено на ответника с преписа от исковата молба, на същия са указани последиците от неявяването на негов представител в съдебно заседание.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски в настоящето производство.
На същия се следва стореният разход за платената държавна такса по делото в размер от 178,37 лв.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:
ОСЪЖДА „УОЛЕКС ДИДЖИТАЛ КЪСТЪДИ“ ЕООД с EИК 206590780 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул. „Хенри Ибсен“№17, ет. 7 да заплати на Адвокатско дружество „Делойт Лигъл“ с ЕИК 176533817 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Михаил Тенев“ №4 на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 286 ЗЗД сумата от 4 459,30 лв., представляваща неплатено възнаграждението по договор за правни услуги от 18.05.2022 г. по фактура № BG03-2237 от 25.10.2023г. на стойност 938,80 лв. и фактура № BG03-2246 от 14.11.2023г. на стойност 3 520,50 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.05.2024 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 178,37 лева за сторени съдебни разноски в настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2