Решение № 408 от 02.09.2021, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Сливен , 02.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20212230103602 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/.

Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Твърдица с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се иска настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, И. В. И., ЕГН: ********** за срок от три години.

В молбата се излага, че лицето страда от шизофрения и е поставено под пълно запрещение през 2001 г. като поради необходимостта от 24-часов контрол върху поведението му и специализирани грижи е в най-добър интерес на И. И. да бъде настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица за срок от три години.

В съдебно заседание представителят на ДСП - Твърдица поддържа молбата и моли съда да я уважи.

Настойникът на лицето и директор на ДПЛПР - Твърдица изразява становище за основателност на молбата и моли И. да бъде настанен в ДПЛПР 1

- Твърдица за срок от три години.

Лицето, чието настаняване се иска, в съдебно заседание изразява желание да бъде настанен в Дома.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето И. В. И. е настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица временно по административен ред със заповед от 03.08.2021 г.

И. И. е лице с трайно увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК от 23.02.1993 г., със заболяване с диагноза „Шизофренни психози. Шизофрения“, за което е определена втора група инвалидност пожизнено.

Установява се още от писмените доказателства по делото, че лицето И.

И. е на 66 години, неженен, няма деца. Съжителствал е с родителите си в гр.

Кермен като по думи на майка му им нанасял побои ежедневно. През 1990 г. и 1991 г. родителите му са починали, няма братя и сестри. Боледува психично от 1977 г., откогато многократно е бил хоспитализиран в Психиатричната болница в гр. Раднево. От 06.03.1989 г. е настанен в ДПЛПР - Твърдица.

И. е поставен под пълно запрещение през 2001 г. Със заповед от 22.12.2014 г. за негов настойник е назначен Ж. С. - Директор на специализираната институция.

Настойникът на лицето е изразил писмено становище И. да продължи да ползва социалната услуга, което поддържа и в съдебно заседание, тъй като с оглед заболяването на лицето е в негов интерес да се намира в специализирано заведение.

Към момента И. И. е видимо спокоен, емоционално устойчив, не проявява агресия и автоагресия. Речта му е разбираема, грамотен е и с богат речников фонд. Може да се храни самостоятелно, умее да поддържа добра лична хигиена, но след напомняне и с помощ от персонала. Същият има потребност от непосредствен контрол върху поведението и адекватни медицински грижи, които може да му се осигурят само от институцията и 2 медицинския персонал.

В съдебно заседание лицето заявява, че желае да бъде настанено в дома.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена.

В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ).

В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че настаняването на И. В. И. съответства в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза шизофренни психози, шизофрения, за което е определена втора група инвалидност пожизнено.

В посочената специализирана институция за него е полагана и се полага ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от съответните специалисти. Състоянието на лицето не позволява да бъде ползвана социална услуга в общността от резидентен тип, а и на територията на Община Твърдица и Община Сливен не се предлагат социални услуги в общността, според профила на заболяване на лицето. Самото лице изразява желание да продължи да живее в Дома.

3

Предвид спецификата на заболяването на лицето, съдът намира, че по отношение на И. И. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в „Дом за пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, където И. ще бъде под постоянната грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират поведението му.

На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение. На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, И. В. И., ЕГН:

**********, представляван от настойника Ж. Г. С., ЕГН: **********, в специализирана институция за предоставяне на социална услуга - „Дом за пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, кв.

Индустриален, м. „Метанит“ № 1, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящото решение.

ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение на решението.

Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално подпомагане“ - Твърдица за незабавно изпълнение.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в седемдневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4