Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1686 от 28.05.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 2916/2025
Вид
Определение № 1686
Подписан
28.05.2025
В сила
28.05.2025
Състав
Иван Коев, Тони Гетов, Вилислава Янчева Ангелова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1686 гр. София, 28.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело № 20251100602916 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест № 373755 от 19.11.2024г. на прокурор при СГП срещу Протоколно определение № 21655 на Софийски районен съд по НОХД №20241110204306/2024, с което е прекратено наказателното производство образувано по чл. 247, ал. 1, т. 1 и е върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване.

В протеста се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено както при неправилно приложение на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, така и при неспазване на задължителните по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ указания на ВКС, формулирани в ТР № 2 -2002 –ОСНК. Сочи се още, че както постановлението за привличане, така и обстоятелствената част и диспозитивът на обвинителния акт са напълно ясни относно обективните и субективните признаци на престъплението за което е обвинен М..

Прокуратурата е спазила и изискването на чл. 246, ал. 2 НПК и формулираното от СРП обвинение е напълно ясно и вътрешно непротиворечиво, поради което връщането на делото за детайлизиране на обстоятелствата, които са изцяло изяснени, води до неоснователно забавяне на наказателното производство и проява на излишен процесуален професионализъм в разрез с разума на закона и т.р 2- 2002 – ОСНК.

Предлага са да се отмени определението.

Постъпило е и възражение от адв. В.Д.-В. - САК, упълномощен защитник на М. Е.

М., подсъдим, с което възразява срещу подадения от Софийска районна прокуратура Частен протест срещу Определение от 19.11.2024г. на Софийски районен съд, като счита същия за неоснователен и моли да се потвърди обжалваното Определение. Защитата не споделя твърденията в протеста на Софийска районна прокуратура, като счита, че при изготвяне на Обвинителния акт, Софийска районна прокуратура не е спазила задължението по чл. 246 от НПК и в обвинителния акт, не са изложени всички установени по делото факти и обстоятелства. Сочи още, че в обвинителния акт липсва конкретно описание на механизма на настъпване на пътно транспортното произшествие, както и индивидуализация на конкретните действия, чрез които обвиняемият е извършил инкриминираното престъпление. Не е посочена и причинната връзка межди вменените нарушения и поведението на обвиняемото лице с настъпилия противоправен резултат. Развиват се доводи още, че в обвинителния акт като място на настъпване на пътно-транспортното произшествие е посочено „ в района на пешеходна пътека“, което не конкретизира мястото на извършване, тъй като не е налице яснота дали е извършено в началото, на пешеходната пътека, в нейния край или след пешеходната пътека, като това е един от съставомерните признаци на 1 деянието.

Моли да се потвърди обжалваното Определение.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, с исканията и доводите, изложени в жалба, както и с атакувания съдебен акт и въз основа на закона, намира за установено следното.

Частната жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок.

С Протоколно определение Софийски районен съд е прекратил съдебното производство по НОХД 4306/2024 г. по описа на СРС, НО, 21 състав и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснатите съществени, отстраними, процесуални нарушения.

На първо място, следва да се отбележи, че първостепенният съд много подробно, ясно и точно е посочил констатираните поредни недостатъци на обв. акт, които не са били изправени от прокурора след връщане на делото,

За да постанови определението си, първостепенният съд е приел, че в абзац първи на ОА е посочено, че ПТП е настъпило в района на пешеходната пътека след кръстовището с ул. „Елисавета Багряна“, като автомобилът управляван от обвиняемия се е движел от ул.

„Николай Куперник“ към „ ул. Благородни“. В диспозитивната част на ОА прецезирането е, че пешеходната пътека с енамира след кръстовището с ул. „ Елисавета Багряна“, което отсъства.

В диспозитивната част на ОА във връзка с чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, прокурорът е посочил, че процесната пешеходна пътека е маркирана с пътна маркировка М 8.1 от ППЗДвП и пътен знак Д17 съгласно ППЗДвП. Това обстоятелство отсъства при описанието на фактическата обстановка изложена в параграф първи на страница първа от ОА. Посочено е едва при определяне на правната квалификация в обстоятелствената част на ОА, че въпросната пешеходна пътека е била маркирана с цитираната хоризонтала и вертикална пътна маркировка.

На следващо място, в параграф първи на страница първа, изречение трето е посочено, че обвиняемият М. предприема спиране с едновременно отклоняване на автомобила надясно и последва удар с странична лява зона на МПС отдясно на тялото на пешеходеца, при което същият е отхвърлен и пада на терена в ляво от спрелия автомобил, вследствие на така описания механизъм е настъпила инкриминираната в ОА средна телесна повреда. Така цитираният механизъм на причиняване на ПТП в параграф първи, изречение трето, страница първа от ОА отсъства в диспозитивната част на ОА. Единствено е възпроизведена нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като не е посочен механизмът по който е възникнало ПТП, така както е сторено в обстоятелствената част на ОА.

Въззивният съд се съгласява с констатациите на районния съд, изложени в атакуваното определение.

Настоящият състав намира за верен извода на първостепенния съд, че в ОА липсват описание всички съставомерни елементи на повдигнатото обвинение, като не е описано къде точно според обвинението е настъпило ПТП. Налице е разминаване в обстоятелствената и диспозитивната част на ОА, като се твърди в района на пешеходната пътека, без да се пояснява къде точно, преди , на или след пешеходната пътека е настъпило ПТП.

Всичко изложено по-горе, налага извода за неоснователност на протеста, респ. за правилност в подхода на първостепенния съд

С оглед изложеното и на основание чл. 244 ал.5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 21655 на Софийски районен съд с което е прекратено съдебното производство по НОХД №4306/2024 г. по описа на СРС, НО, 21 състав и е върнато делото на СРП за отстраняване на допуснатите съществени остраними процесулани нарушения.

2

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3