Решение № 170 от 13.07.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Враца, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20251400500567 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 712/10.11.2025 г. по гр. д. № 2474/2023 г. по описа на Районен съд – Враца е изнесен на публична продан, на основание чл. 348 ГПК, следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, Община Враца, Област Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43 от 16.09.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект - няма, с адрес на имота: гр. Враца, ***, представляващ апартамент № 23, който самостоятелен обект се намира на етаж 6, в сграда с идентификатор ***, с предназначение: апартамент в жилищна или вилна сграда или сграда със смесено предназначение, с посочена в документа площ: 48,21 кв.м., заедно е прилежащите части: избено помещение № 23 – 3,41 кв.м. и 0.84% идеални части от общите части и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***, под обекта: *** и над обекта: ***, с пазарна цена на имота към 01.09.2025 г. в размер на 67 611,00 лева. С решението е осъдена на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 346 от ГПК, В. И. Г., с ЕГН ********** да заплати в полза на Й. И. Т., с ЕГН **********, заместена по реда на чл. 227 ГПК от нейните наследници И. Л. Д., с ЕГН ********** и П. Д. Т., с ЕГН ********** сумата в общ размер от 1

2954,00 лева, представляваща припадащата й се част от сумата, с която се е увеличила средната пазарна цена на общата съсобствена вещ - самостоятелен обект /апартамент/ в сграда с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, Община Враца, Област Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43 от 16.09.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, в резултат на извършените през 2020 г.

СМР от Й. И. Т., като е отхвърлен иска за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 4 377,50 лева, като неоснователен и недоказан. Постановено е след извършване на публичната продан от съдебния изпълнител, получената сума да се разпредели между съделителите, както следва: 1/2 ид. части за В. И. Г. и 1/2 ид. части за Й. И. Т., заместена по реда на чл. 227 ГПК от нейните наследници И. Л. Д., с ЕГН ********** и П. Д. Т., с ЕГН **********. С решението са осъдени на основание чл. 1 и чл. 8 от Тарифата за държавните такси и разноски, които се събират от съдилищата по ГПК страните да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца държавна такса за извършване на делбата и за присъединения иск по сметки, както следва: Й. И. Т., заместена по реда на чл. 227 ГПК от нейните наследници И. Л. Д. и П. Д. Т., сумата от 1382,16 лева и В. И. Г., сумата от 1470,38 лева.

Жалбоподателите П. Д. Т., с ЕГН ********** и И. Д. П., гражданин на Кралство Испания, роден на *** г., в качеството им на правоприемници на починалата в хода на процеса Й. И. Т., обжалват решението, в частта с която съда е прекратил съсобствеността между страните, като е изнесъл процесния имот на публична продан, като неподеляем и е приел че искането за възлагане по чл. 349 ГПК е недоказано и поради това не го е уважил.

Считат, че в обжалваната част съдебното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се основателност и доказаност на искането за възлагане по реда на чл. 349 ГПК на П. Д. Т.. Същата единствена от правоприемниците отговаряла на предпоставките за възлагане по чл. 349 ГПК, за които същата представила доказателства пред първата и въззивната съдебна инстанция. В случай, на приемане същата за нелегитимирана, намира, че следва да се възложи процесното жилище на починалия ответник Й. Т. чрез нейните правоприемници. Искането по чл. 349 ГПК било направено своевременно, като било обосновано от правна и фактическа страна в първото съдебно заседание във втората фаза на съдебната делба и обективирано в протокол от заседанието по делото от 22.10.2024 г.. Искането било направено от процесуалния представител на ответника Й. Т. (жива към онзи момент) и прието за разглеждане. Заедно с искането била отправена претенция по сметки по чл. 346 ГПК, която претенция също била приета за разглеждане. От страна на ищцата по делото постъпило писмено оспорване и възражение единствено по отношение на претенцията по сметки. По отношение на отправеното искане по чл. 349 ГПК ищцата не възразила или оспорила искането за възлагане, нито пък от своя страна направила искане за възлагане на процесния имот. От своя страна първоинстанционния съд не давал указания към ответницата, че не представя доказателства за наличието на предпоставките за възлагане. След направеното искане по чл.

349 ГПК до настъпването на смъртта на ответника били проведени много на брой съдебни 2 заседания, в които съда не давал указания да представят доказателства по направеното искане. След настъпилата смърт на ответника на 12.07.2025 г. в хода на процеса със свое определение от 01.09.2025 г. съда конституирал наследниците на ответницата по делото. В определението си съда указал към наследниците да заявят дали поддържат искането за възлагане от тяхната майка като им указал че в тяхна тежест е да докажат предпоставките за възлагане на имота. С оглед на дадените указания и в тяхно изпълнение от страна на наследниците по делото постъпили писмени декларации, в които същите заявили, че поддържат направеното искане, като и в двете декларации било отразено, че единствената, която отговаря на предпоставките за възлагане била дъщерята на ответницата П. Т., която живяла в процесния имот заедно с майка си, продължавала да живее и не разполагала с друго жилище. Представените декларации по делото не били оспорени от страна на ищеца по делото нито постъпвали възражения по отношения на тях. От друга страна съда не дал допълнителни указания, с които да укаже да ангажират допълнителни доказателства в тази насока. Съда не указал, че не са изпълнили указанията и не дал срок за допълнителни доказателства, което било нарушение на процесуалните правила. В съдебното решение, съдът сочел, че не е доказано отрицателното условие съделителят да не притежава друго жилище. Съда посочвал, че е възложил на Й. Т. да установи това обстоятелство, но такива данни по делото нямало. Съда никога не указвал към ответника да установи това обстоятелство. Подобно указание било дадено едва след смъртта на ответника по делото към конституираните наследници, които от своя страна приложили декларации по делото, които не били оспорени. Извода на съда бил неправилен доколкото по делото и в двете му фази били разпитвани редица на брой с.и от показанията, на които можело да се извади и презюмира, че ответника Т. няма друго жилище и живяла единствено в процесния имот след смъртта на своя мъж. Както и факта, че дъщеря й П. Т. не разполага с друго жилище и единсвено тя отговаря на изискването след смъртта на наследодателя да отправи искане да й се възложи процесния имот. Извода на съда че същата няма право да направи искане за възлагане бил неправилен. Законът и съдебната практика признавали, че наследникът може да встъпи в процеса на мястото на починалия съделител с всичките му процесуални права, включително правото да претендира възлагане. Цитира съдебна практика в подкрепа на изложените доводи. РС не се съобразил със задължителната практика на ВКС относно приложението на разпоредбата на чл. 349 ГПК. Не било съобразено и Тълкувателно решение № 2 от 11.04.2022 г. по тълк. дело № 2/2021 г. на ВКС, изискващо извършване на делбата по начин, че всеки съделител да получи реален дял, като водещ принцип на делбата, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН. Изискването за еднородност на имотите, които се разпределят, водело до невъзможност делбата да се извърши чрез разпределяне на дял в натура и до изнасяне на делбените имоти на публична продан. Способът предвиден в чл. 348 ГПК, обаче бил изключение приложимо, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Изискването за еднородност на дяловете не удовлетворявало и целта на делбата - прекратяване на съсобствеността. Тя щяла да се прекрати едва с успешно провеждане на публичната продан, при която няма гаранция, че ще се реализира реалната пазарна цена на разнородните делбени имоти, но за съделителите ще има допълнителни 3 разходи. При публичната продан съделител можел да бъде принуден да изкупи делбен имот над пазарната му цена, предвид нормата на чл. 354, ал. 1 и ал. 2 ГПК или имотите да попаднат в трето за съсобствеността лице, а целта на делбата била прекратяване на съсобствеността и оставане на наследствените имоти в патримониума на наследниците, доколкото това е възможно. Това била идеята, вложена в чл. 76 ЗН при делба на наследствени имоти - след уважаване на такава претенция в първата фаза на делбата наследствените имоти да се върнат в делбената маса и да се делят само между сънаследниците. Изнасянето им на публична продан противоречало на целта, заложена в този текст, и правело невъзможно сбъдването на условието, посочено в него. При тези постановки следвало решаващият съд да приеме, че правилното прилагане на закона - чл. 69 ЗН било наследственият имот да остане в партимониума на наследниците, доколкото това е възможно. Въззивниците поискали изрично да получат жилищният имот в своя собственост, като уравнят дяловете на другите наследници с действителната стойност на същият, според размера на техните дялове. Другите наследници не направили искания за възлагане, като не оспорили и направеното искане и това обстоятелство следвало също да бъде преценявано от съда. Съдът не указал изрично на въззивницата, че не приема доводите й, изложени в искането по реда на чл. 349 ГПК и че не сочи доказателства относно доказване на обстоятелството, че е живяла в имота към деня на открИ.е на наследството. Не дал указания към правоприемниците да представят допълнителни доказателства във връзка с направеното от страна на техния наследодател искане за възлагане. Дъщерята на ответницата представила доказателства, че към момента на открИ.е на наследството живяла в недвижимият имот. Представила и декларация, че не притежава друго жилище. Ищцата по делото не оспорила така представените от правоприемниците 2 броя декларации, а с оглед обстоятелството, че се касае за установяване на отрицателен факт, а именно, че съделителят направил искането за възлагане на делбения имот не притежава друго жилище, в тежест на този, които оспорва този факт било да обори същото. С оглед изложеното преценката на първоинстанционния съд, че по отношение на ответника не са налице предпоставките на чл.

349, ал. 2 ГПК и имота, предмет на съдебната делба, следва да не й се възложи е неправилна.

Във втората фаза на делбеното прозиводство, от изготвеното заключение на вещо лице относно поделяемостта на имота и неговата действителна цена, подобрения и установяване на състоянието на имота, вещото лице изчислило стойността на подобренията в имота извършвани през 2020 г.. От с.ските показания по делото разпитвани и в първата фази и във втората при претенцията по сметки ясно се установило, че имота се ползва от ответника като в жилището същата живяла заедно със своята дъщеря. След като не зачел тези доводи и не дал конкретни и ясни указания, че поисканата възлагателна претенция по реда на чл. 349 ГПК не е доказана, съдът допуснал съществени процесулани нарушения, като решението било и очевидно неправилно и необосновано, тъй като противоречало на материалния закон.

Претендират отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и произнасяне с друго, с което да бъде уважено направеното искане по чл. 349 ГПК.