Решение № 289 от 09.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Варна, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20223100500123 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ИВ. Т. Г., ЕГН **********, с адрес ************, чрез процесуален представител адв. Е., срещу Решение №1770/22.11.2021г., постановено по гр.д. № 13683/21г. по описа на ВРС, ХХ-ти с-в, с което е задължен въззивника да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо детето Т. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес в ***********, на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН, забранено е на въззивника да приближава на по-малко от 50 метра за срок от четири месеца детето Т., жилището на детето в ********* и училището на детето на адрес кв.

„Чайка“, ОУ „Захари Стоянов“, на основание чл. 5, ал.1 т.3 от ЗЗДН, като е осъден ИВ. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: **************, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС глоба в размер на 500,00 лв., на осн. чл.5 ал.4 от ЗЗДН.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че незаконосъобразно не са допуснати исканите от въззивника още двама свидетели, както и не е изготвена комплексна съдебно-психологическа експертиза. Наред с това е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се липса на доклад от ДСП Варна, както и изслушването на детето без присъствие на социален работник. По отношение на останалите събрани доказателства се твърди, че същите са неправилно интерпретирани от първоинстанционния съд. Показанията на В.Б. незаконосъобразно са ценени от ВРС, въпреки че свидетелят е брат на В.Ш. и същевременно се твърди, че има спорове- съдебни и по прокурорски преписки между свидетеля и въззивника. Твърди, че е налице и противоречие в показанията на свидетеля.

Същевременно показанията на единствения очевидец, присъствал на посочените две дати1 Р.К., не са ценени от ВРС незаконосъобразно. Предвид изложеното, въззивникът моли да бъде отменено постановеното решение, с което е издадена заповед за защита и молбата да бъде отхвърлена. В евентуалност иска да бъде намален срока, за който са наложени мерките за защита.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна В. М. Ш., ЕГН **********, с адрес ********* в качеството й на майка и законен представител на детето Т.И. Ш. ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. П. Н., с който жалбата се оспорва. Излага се, че решението е правилно и законосъобразно, а жалбата неоснователна.

Твърди, че ВРС не е допуснал процесуални нарушения, тъй като исканите доказателства не са относими към изясняване предмета на спора. Моли решението да бъде потвърдено.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата. Депозирала е писмено становище по спора.

За да се произнесе по молбата въззивната инстанция констатира следното:

В депозираната пред ВРС молба за защита молителката В.Ш. е изложила, че с ответника И.Г. са родители на детето Т. ИВ. Г., ЕГН:**********, роден на ****** г. Излага, че бракът на страните е прекратен с развод през 2014 г. Упражняването на родителските родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения. Твърди, че в изпълнение на определения режим на лични отношения на 28.08.2021 г. завела детето Т. в Контактен център ЦОП Аспарухово, където е определено да се осъществява приемо-предаването на детето за провеждане на РЛО с бащата. Излага се, че бащата отвел детето на адрес: гр.Варна в м-ст „Сотира“ ** и малко след влизането в жилището, той се разкрещял безпричинно и започнал да обижда молителката и съпруга пред детето с думите „Майка ти е грозна и дебела!“, "Ш. е талибанин!", „Р. (синът на молителката роден от брака със Св.Д. Ш.) има голяма глава като баща си - тип лешникотрошачка!"По-късно вечерта докато Т. гледал телевизия и тъй като детето не реагирало, ответникът се развикал отново, стиснал брадичката му с ръка, разклатил главата му и изрекъл думите: „Ш., М. (син на Св.Д. Ш. от предходен брак) и Р. ще ми духат! Разбра ли? Разбра ли?“. Тогава детето инстинктивно се дръпнало и отблъснало ръката на баща си, а той започнал да крещи: „Ти удари ли ме? Ще извикам полиция." На следващия ден - 29.08.2021г. бащата продължил да обижда молителката и се заканил: „Ще видиш как ще дойдат полицаите в Орешак да закопчеят майка ти и как Р. ще гледа като пръднал!"; „Ще отида в училището ти и на майките и бащите на твоите съученици ще кажа, че в рода ти има цигани!"; „Ти си лъжец. Ще се срещна с треньора ти по футбол и ще му кажа. Хубаво ще те изложа пред всички". Молителката сочи, че в резултат на инцидента детето е в непрекъснат страх и силно притеснение. По изложените съображения се моли спрямо ответника да бъдат наложени мерки за защита, както следва: да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето Т., да му се забрани да приближава жилището на детето в *********, м-ст Евксиноград, ********, училището на детето на 2 адрес кв. „Чайка“, ОУ „Захари Стоянов“ на не по-малко от 50 метра за срок от 18 месеца и да се задължи ответникът да посещава специализирани програми. Поискано е било и издаване на заповед за незабавна закрила.

Ответникът по молбата ИВ. Т. Г. с писмен отговор оспорва молбата за защита като неоснователна.

Безспорни са фактите, че страните са в изключително обтегнати отношения и множество дела, като понастоящем се води и дело за промяна на упражняване на родителските права, по което Г. е ищец. Сочи, че както и останалите молби, така и настоящата е в резултат на желанието на молителката Ш. да прекъсне контактите между бащата и детето. Твърди, че Т. е със синдром на родителско отчуждение спрямо баща си, а майката е основен отчуждител. Оспорва всички наведени в жалбата твърдения във връзка с извършени от бащата насилствени действия. В процесния период 28.08.2021 г. - 29.08.2021 г. заедно с Т. са прекарали спокоен и приятен уикенд, заедно с партньорката на ответника Р.К.. Като друг аргумент в полза на твърденията си, че не е осъществен акт на насилие сочи и че след процесните дати е упражнил безпроблемно контакта си с детето на 11/12.09.2021 г.

Излага, че извод за това, че настоящото производство е предизвикано от майката само с оглед събиране на доказателства по повод водения процес за промяна в родителските права, е фактът, че майката едва двадесет дни по-късно след твърдяното насилие е подалап молбата за защита. Моли молбата да бъде отхвърлена.

Контролиращата молба ДСП Варна не е изразила становище по молбата.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, ведно с наведените във въззивната жалба възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане, че молителката и ответникът са родители на детето Т. ИВ. Г., роден на ****** г.

Страните не спорят, че бракът им е прекратен по взаимно съгласие с Решение № 3520/14.07.2015 г. по гр.д. № 17069/2014 г. на ВРС, като видно от утвърденото споразумение по чл. 51 от СК, страните са се съгласили родителските права по отношение на Т. да се предоставят на майката, уговорен е режим на РЛО между детето и бащата, който да се изпълнява след срока на мярката за защита по чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН по в.гр.д. № 360/2014 г. на ВОС, както и бащата да заплаща издръжка.

С Решение № 385/27.01.2020 г. постановено по гр.д № 20605/2019 г. на ВРС, бащата е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие срещи Т. и за дванадесет месеца му е забранено да приближава момчето, жилището му и местата за социални контакти. Решението е потвърдено с Решение № 737/17.06.2020 г. по в.гр.д. № 685/2020 г. на ВОС.

Видно от представения протокол от среща проведена на 03.09.2021г. в Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Вълчи дол, пред социални работници детето Т. е споделило, че посещението при баба му и дядо му е преминало добре с изключение на това, че не са го завели на рождения ден на Р.. На 08.08.2021 г. бащата е взел Т. и двамата са били една седмица в гр. Велики Преслав и един ден при лелята на момчето в Русе, като детето било 3 заведено и в ЦОП-Русе. След това един ден двамата били и в гр. Варна, заедно с Р.К.. В протокола е отразено споделеното от детето, че последните дни бащата много обиждал, разпитвал и се държал много лошо. През целият период не спрял да разпитва и обижда, но в последните дни било зле. На 28 – 29.08.2021 г. през цялото време отново обиждал и нагрубявал, но най-гадно било в събота. Пред социалните работници детето заявило, че му е странно да го каже с неговата уста, но ответникът казал, че Р., М. и Св. ще му духат; че Св. е талибанин. Баща му го заплашил, че когато тръгне детето на училище ще отиде там и ще каже, че братовчедите му са цигани, за да го е страх, когато всички разберат за това; че ще го съсипе; че Р. е много грозен като баща си /Св. Ш. и молителката Ш. са родители на Р./, с глава тип лешникотрошачка; че майка му е много дебела. Детето споделило, че баща му повтарял един и същи неща, които е чувал от много време. В протокола е отразено още, че когато говорил тези неща на детето бащата го стиснал за брадата и му повтарял „Разбра ли ме, разбра ли ме“. Тогава момчето му дръпнало ръката и избягало в стаята и заключило и затворило вратата на терасата, като чуло баща си да казва „Р. обади се на полицията“.

Впоследствие се сеща, че когато му отблъснал ръката баща му започнал да крещи „Ти удряш ли ме, удари ли ме. Как ми помагаш за делото за родителските права“. В протокола е отразено, че при всяко обаждане от баща му детето казва с тон, че разговорите се записват и че не желае да говори с него, защото се страхува от него. Бащата постоянно говорел, че скоро ще арестуват майка му и Р. щял да гледа като пръднал.

По делото са ангажирани са събрани гласни доказателства, чрез разпита на водения от молителката свидетел В.М.Б. – брат на молителката и чичо на Т., и на водената от ответника свидетелка Р.ца Г.К. – живееща на семейни начала с ответника.

Свидетелят Б. сочи, че доста често през свободното си време се вижда със сестра си и племенника си, с когото имат добре изградена връзка и често си говорят за нещата от ежедневието. Излага, че в края на месец август, докато бил на гости в къщата, където живее молителката, Т. разказал на свидетеля за уикенда при баща си и как той го хванал за брадичката и му казал шокиращи неща- как другите му двама племенника, М. и Р., щели да му духат. Споделил му, че се притеснява всеки път когато ходи при баща си, както и че се притеснява да не го изложи, защото няколко пъти му казал, че ще го изложи в училището му, пред приятелите както и пред футболния отбор и съотборниците му от това, че по думи на бащата в семейството на Т. има цигани, което не било истина. Когато детето споделяло това изглеждало доста натоварено. Свидетелят не помни детето да е споделяло за нещо казано по адрес на майка му или за физически сблъсък между него и бащата. Излага, че няма никакво отношение към ответника, с който са прекъснали всякакви взаимоотношения и контакт от развода със сестра му. Сочи, че изложеното му било казано от Т. в дома на родителите му в Орешак, в края на август, когато свидетеля им бил на гости, но не били споделено пред всички. Излага, че момчето му се е оплаквало за поведение от страна на бащата, както и че Т. не му е казвал за последващи осъществени срещи с този родител или другите му баба и дядо. Свидетелят сочи, че споделил този разговор с майката на момчето.

Излага, че момчето не му е споделяло точно как е изкарал лятото с баща си, баба си и дядо си, но не му е било много приятно: Сочи, че Т. не му е споделял положителни емоции след срещи с баща си, но не е било негативно натроено всеки път след тях.

Пред настоящата инстанция е приета като доказателство входирана на 17.03.2014г. в РПУ Велики Преслав жалба, подадена от свидетеля Б. и М.Д. Б. срещу ответника И.Г..