Решение № 258 от 18.07.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Кюстендил, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500194 по описа за 2023 година

Производство чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 265029/18.10.2022г. подадена от главен юрисконсулт Д.М., в качеството й на процесуален представител на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес за кореспонденция: гр. Кюстендил, ул. „Лозенски път“ № 1, насочена против Решение № 260149 от 28.09.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 602/2020 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт районният съд осъжда Главна Дирекция "Гранична полиция" при МВР да заплати на И. И. Б., ЕГН ********** с адрес: гр.Кюстендил, ул."В." №** сумите:377.67 лв. дължимо неизплатено допълнително възнаграждение, за положен извънреден труд за календарната 2017г.( за периода 01.01.2017г. до 31.12.2017г. вкл.), получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата 377.67 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.03.2020г. до окончателното изплащане, както 93.46 лв. общия сбор от обезщетения за забава по чл.86 ЗЗД 1 за периода от 01.05.2017г. до датата на предявяване на исковата молба в съда;

554.13 лв.- общия сбор на дължимо, неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд по време на дежурства за календарната 2018г.( за периода 01.01.2018г.- 31.12.2018г), получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от 554.13 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.03.2020г. до окончателното изплащане, както 84.04 лв. общия сбор от обезщетения за забава по чл.86 ЗЗД, за периода 01.05.2018г. до дата на подаване на исковата молба в съда; 572.28 лв – общия сбор на дължима за неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за календарната 2019г.( за периода 01.01.2019г. до 31.12.2019г. вкл)., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата 572.28 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.03.2020г. до окончателното изплащане, както 30.18 лв. общия размер от обезщетения за забава по чл.86 ЗЗД за периода 01.05.2019г. до датата на предявяване на исковата молба.ГД“Гранична полиция“ е осъдена да заплати на Б. 500.00 лв. деловодни разноски.На основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на Държавата е присъдена държавна такса 110.16 лв., както 183.00 лв. заплатено от Бюджета възнаграждение за вещо лице.

Преписи от решението са връчени на страните, както следва, на И. Б. на 03.10.2022г., а на ГД“Гранична полиция“ на 05.10.2022г. В срока за обжалване, определен в чл.259, ал.1 ГПК по делото е постъпила въззивна жалба от ГД“Гранична полиция“, представлявана от юк Д.М. с адрес за кореспонденция гр.Кюстендил, ул.“Лозенски път“№ 1.В основаната на тезата за недължимост на исковите суми е поставено разбирането, че първоинстанционния съд не е отчел характера на заеманата от ищеца длъжност, което на основание чл.142, ал.1 ЗМВР, обосновава и специално отражение върху регламентацията на работното време.С оглед текста на чл.4 и чл.5 от Закона е обосновано становището, че извън държавните служители по ЗМВР, правата и задълженията на другите категории служители, се уреждат според предвиденото в Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Във връзка с това се сочи Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., според която не се предвижда трансформиране на отработени нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време на държавните служители по 2

ЗМВР.В съдържанието на разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР въззивникът не намира никакво противоречие или основание за друг извод.Посочил е законовия текст – чл.188, ал.2 ЗМВР , държавни служители, които полагат труд за времето между 22:00ч. и 6:00ч. са ползват със специална закрила по Кодекса на труда, за права, които не са свързани със заплащане на нощния труд.В този смисъл от разпоредбата на чл.140 КТ и чл.140а от КТ вменяващи на работодателя да осигурят необходимите условия за полагане на труд, така, че той да не засегне здравето на работниците и служителите, като им осигури топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд, както и чрез наблюдение и проверка на здравословното им състояние според същите не следва извод, че не се дължи възнаграждение за извънреден труд.С действието на разпоредбата на чл.9, ал.1 НСОРЗ, приложима когато продължителността на нощния труд е по – малка от продължителността на дневния, както е за работещите по трудово правоотношение и факта, че служителите на МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, установява еднаква продължителност за дневния и нощен труд, а именно 8 часа се изключва прилагането на общите норми.За да се допусне приложението на НСОРЗ към конкретните правоотношения, според въззивника, следва да е налице празнота която на основание чл.46, ал.2 ЗНА обосновава когато нормативен акт е непълен, за неуредени в същия случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на закона.В отсъствие на такива разпоредби, отношенията според същия подлежат на регламентация според основни начала на правото на Република България.Счита, че не е налице празнота в правната уредба, налице е уредба в специален закон, с която не е признато право на държавните служители по ЗМВР да получат преизчисление на отработените нощни часове труд с умножението с коефициент по чл.9 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, което право Наредбата дава на работниците и служителите , чиито трудови правоотношения се уреждат от КТ.Лишаването на държавните служители от такава трансформация на отработените нощни часове в дневни, се компенсира с други предвидени в ЗМВР права и привилегии, в това число по продължителен платен годишен отпуск, по – висок размер на обезщетенията при пенсиониране и др.В подкрепа на същата теза се сочи решение от 3

24.02.2022г. на ЕС по дело С[1]262/2020г., според което чл.8 и чл.12 от Директива 2003/88г. на ЕО на Европейския парламент и на съвета от 3 ноември 2003г., относно някои аспекти на организация на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налага да се приеме национална правна уредба, която предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работещите в публични сектор, като полицаи и пожарникари е по- кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.ЕС допълва, че при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане , обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.Изрично е подчертано, че такива компенсиращи мерки са предвидени за полицаи и пожарникари в националното законодателство.В съответствие с горните съображения е и дадено тълкуване на чл.20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС, която следва да се тълкува в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работници от частния сектор да не се прилага за работници от публичния сектор, включително полицаи и пожарникари.Освен това въззивникът счита, че дори да се приложими нормите на чл.9, ал.2 вр. с чл.1 от НСОРЗ, според която при подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност е по – малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено за трудово време се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, които при работещите в Гранична полиция са с еднакво времетраене.Изключва се и работа по трудови норми, при условията на чл.247 и чл.250 КТ и в подкрепа на тези виждания е посочена съдебна практика: решение №901800/19.04.2022г. по гр.д.№582/2010г., решение №901755 от 19.04.2022г. по гр.д.№428/2022г., решение №901793 от 19.04.2022г. по гр.д.№440/2020г., решение №903670 по гр.д.№438/2020г. ОС – Благоевград, решение №47 от 04.03.2020г. по гр.д.

№23/2020г. по описа на ОС – Ловеч, решение №405 от 04.11.2019г. на ОС – Русе по гр.д. №548/2019г.Допълнително е пояснено, че от 10.07.2020г. е въведено преизчисляване на нощния труд към дневен с коефициент 1.143.Такова не се следва от разпоредбата на чл.179, ал.1 ЗМВР, чл.187, ал.4 ЗМВР а с оглед предвиденото в Наредба №8121з-1353/15.12.2020г. се 4 изтъква, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, на основание чл.187, ал.4 ЗМВР.Преобразувания нощен труд не се явява извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ – извънреден е трудът , който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време и разпоредбата на чл.50а, ал.1 ЗДСл.Счита, че положените часове не са извън установеното работно време и не са по изрично разпореждане на работодателя.Ищецът работи на сменен режим на работа и работното му време се отчита сумирано, а преизчислените нощни часове, са част от работното му време.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалваното решение.Едновременно с това се прави искане за изменение на решението ,в частта относно присъдения адвокатски хонорар 500.00 лв., надвишаващ определения минимум в Наредбата по чл.36 от Закона за адвокатурата, предвид направено възражения в този смисъл, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.Претендира разноски за въззивното производство, прави възражения за прекомерност на разноски за другата страна и искане за намаляването им до минималния размер, определен в чл.36 от Закона за адвокатурата.Счита, че при постановяване на решението следва да бъде взето предвид Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. ОСГТК – ВКС

Препис от жалбата е връчен на другата страна И. И. Б., чрез пълн-к адв.Ал.Т..В определения срок е подаден писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на подадената жалба, правилно и законосъобразно решение, при постановяване на което не е допуснато нарушение на материално-правни и процесуални правила.В съответствие с изложеното е и искане за постановяване на решение с което обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.

Предвид искането за изменение на решението в частта за разноските, делото два пъти е връщано на районния съд за постановяване на надлежен съдебен акт. С разпореждане 26.01.2023г. постановено по гр.д.№602/2020г. първоинстанционият съд е поискал искането да бъде пояснено и уточнено уточнение не е последвало и делото е изпратено на КнОС.С последващо разпореждане от 10.04.2023г. съдът отново е постановил изпращане на делото на въззивния съд, по съображения, че не е уточнен предмета на заявеното 5 искане.Липсват възражения от жалбоподателя. Предвид изложените обстоятелства съдът намира, че делото подлежи на разглеждане в с.з., както, че надлежно искане за изменение на решението в частта за разноските не е направено.

Кюстендилският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о). В настоящото производство няма спор между страните, относно съществуващо правоотношение при условията на чл.142 ЗМВР, по силата на което тветникът по жалбата -ищец в първоинстанционното производство е полагал труд в структурна единица на Гранична полиция, работейки на смени.Доколкото в жалбата се съдържат възражения досежно фактическите обстоятелства на които се основава първоинстанционното решение, то те не са свързани с приетите въз основа на съдебно - счетоводна експертиза за доказани следните обстоятелства, през исковия период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. е отработено време, надхвърлящо редовното въз основа на приравняване на нощен труд към дневен, т.е налице е извънреден труд.Няма спор между страните и досежно обстоятелството, че при приложимата часова ставка за изчислените часове извънреден труд е дължимо възнаграждението, което съдът е присъдил..Посочените, като дължими суми са съобразени с установените от 6 експерта, който е направил проверка относно отработеното от ищеца време, нормата за съответния период и подлежащата на допълнително заплащане сума, като е изключил от заплащане отработеното време, необходимо за запълване на нормата за процесния период.В с.з. когато заключението е представено не са правени уточнения, към установяване именно на възражението в писмения отговор на исковата молба, че извънреден труд липсва.