Решение № 1027 от 30.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1027 гр. Пловдив, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330200970 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от "ТРАНС ЛИКУИДС" ЕООД, с ЕИК 201778433, седалище и адрес на управление: гр. Бургас ул. „Любен Каравелов“ № 12. вх.

Г, ет. 5. ап. 9, представлявано от Т. Н. Н. против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504371990 на Агенция "Пътна инфраструктура", с който е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата си и допълнителна молба моли съда да отмени процесния ЕФ като незаконосъобразен. Редовно призован, не се представлява от процесуален представител. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, Агенция "Пътна инфраструктура", в съпроводително писмо към административната преписка и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 29.11.2020г., в 18:10 часа било установено нарушение № B54F3B5E173A54BAE053041F160A498D, с ППС товарен автомобил „ДАФ ФТ ХФ“, регистрационен номер * **** **, собственост на „ТРАНС ЛИКУИДС" ЕООД с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 0, в община Родопи, за движение по път А-1 км 107+663, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като камионът имал тол декларация за преминаването, но платената категория била по-малка от измерената.

Нарушението било установено с устройство № 20212, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 107+663.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Не се спори, а и от приложената справка от електронната система за събиране на пътни такси се установява, че пътно превозно средство с регистрационен номер * **** ** е собственост на „ТРАНС ЛИКУИДС" ЕООД с брой оси – 2, като технически допустимата маса на същото, когато не е включено в състав от превозни средства, е 20500 кг.

От доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложени към него 3 броя изготвени статични изображения във вид на снимков материал се изяснява, че пътно превозно средство – с рег. № * **** ** на 29.11.2020 г., в 18:10 часа, е преминало по път А-1, км 107+663, с посока – намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като движението му е било заснето с идентификатор № 20212, намиращо се на същото място. Докладът и статичните изображения на основание чл. 167а, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от 2 системата.

На следващо място, доколкото в доклада било отразено нарушение, а именно, че за преминалото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е била по-малка от измерената, била извършена проверка в електронната система, от която проверка, инкорпорпирана в Становище от отдел "Управление на информационната система и инфраструктура", Национално тол управление, се установило, че за датата и часа на нарушението за ППС има тол декларация, в която декларираната категория е за ППС с технически допустима максимална маса над 12т с 2 оси, а заснетото ППС е с допустима максимална маса на състав от превозни средства над 12т с 5 оси, при което декларираната категория е по-малка от заснетата. На основание чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, отразените в справката от електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното.

Видно от писмо /отговор на запитване/ от "Интелигентни трафик системи" АД, в конкретния случай за ППС с рег. № * **** ** е подадена тол декларация за преминававане през сегмента, на който е заснето нарушението, но за ППС над 12т с две оси и в този смисъл нарушението се дължи на недекларирани оси на ремаркето.

Предвид изложеното и с оглед липсата на предоставени каквито и да е доказателства за изцяло заплатена такса за извършеното движение на ППС с рег. № * **** ** за дата 29.11.2020 г. за процесния участък, презумпцията на 189е, ал. 9 от ЗДвП не беше оборена.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При така приетото от фактическа страна и с оглед събраната доказателствена съвкупност, се установява, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

Нарушената норма задължава собственикът да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Субект на задължението по нормата поначало се явява собственикът, 3 който в случая е „ТРАНС ЛИКУИДС" ЕООД. Жалбоподателят е имал задължението да не допусне движение на ППС в обхвата на платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В случая е била заплатена частично дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, доколкото за процесното ППС с рег.№ * **** ** е имало тол декларация за преминаване през сегмента за ППС над 12т с 2 оси, а не за установеното към процесната дата, час и място ППС влекач „ДАФ ФТ ХФ“, " с рег. № * **** **, с технически допустима маса от 20500 кг, и брой на осите – 2, от екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой на оси 5. Недекларирането на броя на осите на ремаркето /потвърдено и в писмо изх. № ISD277776/20.02.2024г. на "Интелигентни трафик системи" АД / е довело до определяне на категория ППС, за която е платена по-малка пътна такса от установената с техническото устройство категория ППС, в резултат на което жалбоподателят е допуснал движение на ППС, за което не е платена частично дължимата пътна такса, което съставлява нарушение на горецитираната разпоредба. От значение е преминаването на ППС през съответен сегмент, без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса за този сегмент, каквото в случая безспорно се установява. По делото не се установяват данни за технически неизправности в системата за събиране на пътни такси към процесната дата.

При извършената служебно дължима проверка за законосъобразност съдът намира, че приложеният в случая ред за санкциониране на процесното деяние чрез издаване на електронен фиш е допустим от гледна точка на действащото законодателство. Макар в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да е направено препращане единствено към нарушенията по чл. 179, ал.

3 от ЗДвП, то от своя страна правилото по чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП съдържа изрична регламентация за "електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 3б" от ЗДвП. Следователно издаването на електронен фиш и за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е допустимо и е изрично предвидено в действащото законодателство.

Допълнителен аргумент за този извод се черпи и от разпоредбите на чл.

187а, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП. С посочените норми се регламентира правото на собственика или ползвателя на ППС, с което е извършено нарушение по чл.

179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, да се освободи от административнонаказателна отговорност чрез представяне на съответна декларация, като срокът за това действие започва да тече от връчването на акта за установяване на административно нарушение или на електронния фиш, като при изпълнение на процедурата издаденият електронен фиш се анулира. Това правило отново 4 сочи, че деянието по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП може да бъде установявано и санкционирано и чрез издаването на електронен фиш.

В разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП като задължителен реквизит на ЕФ е предвидено вписването на собственика или ползвателя на пътното превозно средство. Същевременно годен субект на нарушението по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, към което препраща чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, е водачът на автомобила, а не неговият собственик или регистриран ползвател.

Собственикът или ползвателят може да носи отговорност за нарушението по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП в случаите на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП. Последната разпоредба дава регламентация на случаите, когато е установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя. Допустимостта за развитието на процедурата в отсъствие на нарушителя отново сочи на дадена от законодателя санкция деяние с процесната правна квалификация да бъде установявано, а наказанието налагано и чрез издаването на електронен фиш.

Най-сетне разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП регламентира правомощие за определените от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица при изпълнение на функциите да съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че налагайки санкцията за извършеното нарушение с електронен фиш, процесуалният закон е приложен правилно, а съществено нарушение на процедурните правила не е допуснато, като е съвсем ясно и кой е административнонаказващият орган.

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: датата и точния час на нарушението, мястото на нарушението, регистрационният номер на пътното превозно средство, посочен е собственикът на същото – а именно дружеството-жалбоподател, описано е нарушението – движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, както и нарушената законова разпоредба – на чл. 102, ал.

2 от Закона за движението по пътищата.

Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен с оглед посоченото в чл. 34 от ЗАНН, доколкото ЕФ не бил връчен повече от три години след датата на установяване на нарушението.

Според ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по т. д. № 1/2013 г. съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите 5 правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш, включително и преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл.