Решение № 69 от 09.06.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Търговище, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20263500500124 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 и т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на М. А. Б., длъжник по изп. дело № 749/2021 г. по описа на ЧСИ А.Загорова, рег. № 769, район на действие ОС - Търговище, срещу наложения запор върху нейни вземания от пенсия, с позоваване на несеквестируемост, както и в частта на разноските, на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 и т. 7 ГПК.

Жалбоподателката поддържа, че обжалваните действия на ЧСИ са извършени в нарушение на материалния и на процесуалния закон, тъй като е наложен запор върху банковата сметка на длъжника, по която постъпва единственият й доход – пенсия за осигурителен стаж и възраст, чийто размер е под установената в страната МРЗ, като в продължение на близо 5 години от налагането на запора до настоящия момент банката превежда пълния размер на получаваната пенсия по сметка на ЧСИ. Изложени са твърдения, че през 2018 г. за същото вземане към „ОББ“ АД е било отнето единственото й жилище, което било продадено на търг за сумата от 12 100 лв. Възразява, че не е уведомена за твърдяната цесия между „ОББ“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, нито има информация какъв е остатъкът от дълга, като счита, че не са съобразени и останалите доброволно извършени плащания за обслужване на кредита. Оспорва начислените от ЧСИ такси в размер на 3 613,11 лв. като прекомерни, позовавайки се и на липсата на детайлна сметка по чл. 79 ЗЧСИ, която да обоснове всяка начислена такса. Моли се за отмяна на насочването на принудителното изпълнение върху несеквестируемия доход, както и за отмяна 1 на постановлението/сметката за разноски, които да бъдат намалени до законоустановения размер.

Отправено е искане по чл. 438 ГПК за спиране на изпълнителните действия по изп.д. № 749/2021 г. до окончателното произнасяне по настоящата жалба.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани писмени възражения от взискателя по изпълнителното дело „ЕОС Матрикс“ ЕАД, с които оспорва депозираната жалба като неоснователна. Изразено е становище, че ЧСИ законосъобразно е наложил процесния запор върху пенсията на длъжника, като третото задължено лице, в случая НОИ, следва да прецени дали и каква част от дохода е секвестируема и подлежи на изпълнение. Счита, че процесното вземане не попада в хипотезата на т.нар. абсолютни несеквестируеми вземания. Оспорва се жалбата и в частта за разноските, като е посочено, че същите следва да бъдат възложени на длъжника, който е дал повод за образуване на производството. Моли се за отхвърляне на жалбата, евентуално в случай на нейното уважаване – да не бъдат присъждани разноски на длъжника или същите да бъдат сведени до минимален размер. Съдебният изпълнител е представил мотиви по обжалваните действия, като е изложил фактическите обстоятелства по настоящото изпълнително дело, както и по предходното образувано такова. Посочва, че след налагането на запора от третото задължено лице не е постъпвал отговор за произхода на сумите, превеждани по сметката на ЧСИ, с оглед на което приема, че същите са секвестируеми, още повече и предвид липсата на възражения от длъжника в тази насока. Счита, че на основание чл. 79 ГПК разноските по изпълнителното дело следва да са за сметка на длъжника.

По искане на жалбоподателката и на основание чл. 438 ГПК с определение № 170/13.05.2026 г. по настоящото дело въззивният съд е постановил спиране на изпълнението по изп. дело № 749/2021 г. по описа на ЧСИ А. Загорова, рег. № 769 на КЧСИ, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на в.гр.д. № 124/2026 г. на Окръжен съд – Търговище.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя, становището на ЧСИ и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в рамките на срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице – длъжник по изпълнителното дело, срещу подлежащи на обжалване действия на ЧСИ, поради което е редовна и допустима.

От представените материали по изпълнително дело № 20217690400749 на ЧСИ А. Загорова се установява, че то е образувано на 07.06.2021 г. по молба на взискателя цесионер „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу настоящия жалбоподател въз основа на договор за цесия от 25.06.2019 г., сключен с „Обединена Българска Банка“ АД – първоначален кредитор на вземането, и изпълнителен лист, издаден на 09.09.2010 г. по гр.д. № 42244/2010 г. на СРС, 43 състав. Със същия в полза на първоначалния взискател „Обединена Българска Банка“ АД е присъдена сумата от 26 048,74 лв. – просрочена 2 главница, сумата от 3515,64 лв. – договорна лихва за периода 20.06.2009 г. – 23.08.2010 г., сумата от 96,63 лв. – наказателна лихва за периода 20.06.2009 г. – 23.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.08.2010 г. до погасяването й, както и сумата от 593,22 лв. – разноски за държавна такса и сумата от 746,61 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Със съобщение с изх. № 9967/08.06.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки, банкови касетки и вземания, които длъжникът има по договори, сключени с „Първа инвестиционна банка“ АД, до размера на сумата в размер на 49 092,40 лв., изчислена към 22.06.2021 г. На основание чл. 508, ал. 1 и 2 ГПК третото задължено лице е поканено в едноседмичен срок писмено да съобщи на съдебния изпълнител признава ли за основателно вземането, готов ли е да извърши плащане, има ли претенции на други лица, наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции. Запорното съобщение е получено на 10.06.2021 г., като видно от поставения печат в долния ляв ъгъл, с писмо изх.

№ 1/3-46977/10.06.2021 г. „Първа инвестиционна банка“ АД е уведомила съдебния изпълнител, че откритата към момента сметка на лицето е блокирана с посочения размер за бъдещи постъпления, както и че към момента няма наличности по сметката в ПИБ АД. Друга информация от страна на банката не е постъпила по изпълнителното дело.

Съгласно известие за доставяне, съдебният изпълнител е изпратил на длъжника М. А. Б. покана за доброволно изпълнение изх. № 9901/07.06.2021 г., на адрес в гр. С., ул. „Г. Ц.“ № **, която пратка е останала непотърсена и върната на 30.06.2021 г. Видно от извършено отбелязване върху самата покана за доброволно изпълнение, същата е получена лично от М. А. Б. на 31.03.2026 г.

По изпълнителното дело се съдържат преводни нареждания от „Първа инвестиционна банка“ АД, извършени по банкова сметка на ЧСИ А.Загорова, с посочено основание запор ИД 749/21 – М. А. Б., за периода от 09.09.2021 г. до 11.02.2026 г.

По настоящото дело са представени удостоверение от ТП на НОИ – гр.

Търговище за получен доход от пенсия/и и добавка/и изх. № 3042-2564/28.05.2026 г., издадено на М. А. Б. за периода от м. юни 2021 г. до м. май 2026 г., както и заверени копия на движения и наличности на откритата й банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД за същия период.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане.

3

Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията, са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно – в размер на минималната работна заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията.

Секвестируемата част се определя по различен начин според величината на дохода (след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа.

В случая въззивният съд намира, че съдебният изпълнител е допуснал нарушение на разпоредбите, регламентиращи реда за налагане на запор с оглед размера на несеквестируемите доходи. Видно от съдържанието на изготвеното запорно съобщение от 08.06.2021 г., въз основа на което е наложен запорът върху пенсията на длъжника, съдебният изпълнител не е дал указания на третото задължено лице /на банката/ съгласно чл. 446 и чл. 446а ГПК за хипотезата на наличие на несеквестируем доход, получен по банковата сметка на длъжника. Макар в съобщението да е отбелязана привръзка с разпоредбата на чл. 446 ГПК, не е посочено изрично, че съгласно цитираната норма запорът се счита за наложен и подлежи на изпълнение само ако пенсията е в размер над МРЗ. Ето защо съдът приема, че съдебният изпълнител е насочил изпълнението към дохода на длъжника от пенсия, без да укаже по надлежен начин ограничението по чл. 446, ал. 1 и чл. 446а ГПК.

Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, за каквито действия няма данни да са предприети по изпълнителното дело.

В допълнение следва да се посочи, че видно от молбата на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, въз основа на която е образувано изпълнителното дело, на ЧСИ е възложено да извърши обща справка в НОИ за съществуването на регистрирани и непрекратени трудови договори и/или доходи от пенсия на задълженото лице. По делото обаче не се установява съдебният изпълнител да 4 е извършил такава справка, при наличието на която и сам би установил обстоятелството дали длъжникът получава доходи над минималната работна заплата, съответно каква е секвестируемата част от тези доходи, върху която може евентуално да наложи запор.

От представеното в хода на настоящото производство удостоверение от ТП на НОИ – гр. Търговище за получен доход от пенсия/и и добавка/и от 28.05.2026 г., издадено на М. А. Б. за периода от м. юни 2021 г. до м. май 2026 г., се установява, че за целия визиран период размерът на получаваната от длъжника пенсия, включително и с получаваните други добавки за някои от месеците, е по-малък от актуалния размер на приложимата в страната минимална работна заплата за съответните години, определени с издадени постановления на Министерския съвет, както следва: за 2021 г. с ПМС № 331/26.11.2020 г. в размер на 650 лв., за 2022 г. с ПМС № 37/24.03.2022 г. в размер на 710 г., за 2023 г. с ПМС № 497/29.12.2022 г. в размер на 780 лв., за 2024 г. с ПМС № 193/12.10.2023 г. в размер на 933 лв., за 2025 г. с ПМС № 359/23.10.2024 г. в размер на 1 077 лв. и за 2026 г. с ПМС № 243/13.11.2025 г. в размер на 620,20 евро, или 1 213 лв.

Размерът на удържаните суми от пенсии, които са под МРЗ, се установява както от приложените платежни нареждания по изпълнителното дело, така и от представеното в настоящото производство извлечение от банковата сметка на М. Б. в ПИБ за процесния период, видно от което по същата са постъпвали единствено получените от лицето доходи от пенсия.