Решение № 4455 от 27.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4455 гр. София, 27.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241100509581 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 254962/7.08.2024 г. ( по регистратурата на СРС ) на особения представител на ответницата Ю. Т. К. – адвокат Е. А. – срещу решение № 14349 от 21.07.2024 г. , постановено от СРС , 63-ти състав по гр.д.

№ 50727/2023 г. в уважителната част.

Във въззивната жалба е оспорен изводът на съда, че между страните съществува облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди и фактурираното количество топлинна енергия за отопление, сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване е реално доставено като изведен без обсъждане на възраженията на ответника и без проведено от ищеца ( дори възраженията да не бяха въведени) доказване на исковете по основание и размер. Оспорването е основано на : неприлагане на член 150,ал.2 от ЗЕ относно изискването за оповестяване на одобрените Общи условия и в един централен всекидневник , установяване с формуляр за отчет 1 от 22.06.2020 г. и констативен протокол за отчета на факта за демонтаж на втори водомер в банята, като обуславящ възникване на задължение само за начислената за периода 1.05.2019 г. – 29.11.2019 г. ( отоплителен сезон 2019/2020 г. ) сума от 109,39 лева, което е погасено по давност; начисляване във фактура № 1013944109 от 31.07.2021 г. на недължими суми – 263,69 лева за подгряване на вода и платената ( за периода 1.05.2020 г. – 30.04.2021 г. ) сума в общ размер от 101,47 лева ; неправилно приложение на член 70,ал.4 от Наредба № 16-334/ 6.04.2007 г. при недоказано неосигуряване на достъп до имота за отоплителен сезон 2020/2021 г. при условията на член 41,ал.1,изр. последно, член 13,ал.1,т.3 и член 52,ал.3 от ОУ, останало необсъдено е възражението, че ответницата не е изпаднала в забава при плащането на таксата на дялово разпределение и всички останали главни задължения по липса на покана и плащане от ищеца на стойността на услугата дялово разпределение като условие за възникване на негово вземане за нея срещу ответницата.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК насрещната страна „ Топлофикация София“ ЕАД, град София отговаря чрез пълномощника си – юрисконсулт Б.А., че въззивната жалба е неоснователна .

Третото лице – помагач на въззиваемия „ Далсия“ ООД не изразява становище по основателността на въззивната жалба.

Обжалваното решение е произнесено по предявени по реда на член 422 от ГПК в законовия едномесечен срок по член 415,ал.4 от ГПК, считан от 22.08.2022 г. с искова молба с вх.№ 253149/13.09.2023 г. и нейното уточнение с молба с вх. № 287835/16.10.2023 г. ( по регистратурата на СРС) искове на „ Топлофикация София“ ЕАД срещу Ю. Т. К. по член 79 от ЗЗД във връзка с член 150,ал.1 от ЗЕ и член 86 от ЗЗД за установяване съществуването на следните парични вземания , за които е издадена заповед за изпълнение № 6932 от 3.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 9319/2023 г. по описа на СРС, 63 –ти състав :

974,79 лева - цена на потребена топлинна енергия за битови нужди в апартамент № 8, находящ се в град София, ул. „******** в периода 3.01.2020 г.- 31.05.2021 г.( от общо заявената със заявлението и исковата молба главница в размер на 1 185,15 лева за периода 1.05.2019 г.- 31.05.2021 г.) ; 154,96 лева обезщетение за забава при плащането на главниците в размер на законната лихва за периода на забавата 15.09.2020 г. – 9.02.2023 г. ( от общо заявената 2 със заявлението и исковата молба сума в размер на 205,91 лева ) ; 26,51 лева – цена за дялово разпределение за периода 1.10.2019 г. – 30.04.2021 г. ( при същата по размер сума , заявена със заявлението и исковата молба, но за периода месец август 2020 г. до месец май 2021 г. ). Исковете са основани на твърдения, че ответницата е собственик на описания в исковата молба топлоснабден имот и клиент на топлинна енергия за битови нужди по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни условия – влезлите в сила на 10.07.2016 г. Общи условия , одобрени с решение на КЕВР ; не е заплатила сумите за топлинна енергия за имота , начислявани по прогнозни месечни вноски – член 155,ал.1,т.2 от ЗЕ и по приложените към исковата молба изравнителни сметки , изготвени от извършващото услугата дялово разпределение лице - „ Далсия“ ( бивша „Бруната България“) на база реален отчет на уредите за дялово разпределение ; изпаднала е в забава от изтичане на 45 – дневния срок след изтичане на периода, за който се отнасят и дължи претендираните обезщетения в размер за законната лихва.

Ответницата Ю. Т. К. е оспорила чрез назначения й особен представител – адвокат Е. А. , че е ползвател на топлоснабдения имот до месец януари 2020 г. , до когато правото на ползване е принадлежало на Г.Н., починал на 2.0.2016 г. и съпругата Ю. , починала на 3.01.2020 г.; вземанията за главница в общ размер от 760,69 лева – предмет на посочените в отговора девет фактури и вземанията за мораторна лихва за периода 1.05.2019 г. – 31.12.2020 г. , както и вземанията, начислени за услугата дялово разпределение за периода м. август 2020 г. – месец декември 2020 г. са погасени по давност също ; оспорила изпадането в забава по липса на публикуване на фактурите и отправена до ответницата покана .

За да уважи установителните искове за главници и мораторни лихви частично и за вземания от дялово разпределение изцяло, СРС е приел, че ответницата е единствен наследник на ползвателите на апартамента Г.Н., починал на 2.08.2016 г. и Ю. Н., починала на 2.01.2020 г., но ищецът претендира отговорността й за заплащане на цената на потребената като собственик на топлоснабдения имот топлинна енергия, не и като наследник на потребител ; от 25.01.1995 г. до 2.01.2020 г. ответницата е имала голата собственост , а от 3.01.2020 г. до 10.06.2021 г., когато се е разпоредила с имота – пълното право на собственост. Заключил, че само в периода 3.01.2020 г. – 3

31.05.2021 г. между страните е съществувало правоотношение от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, уредено от ОУ на топлопреносното предприятие от 2016 г., дължимата от ответницата цена на потребената в този период топлинна енергия се равнява, след самостоятелни изчисления на съда, в размер на 974,79 лева, погасени по давност са вземанията за главници за периода 1.05.2019 г. – 31.12.2019 г. в общ размер на 205,70 лева , които са станали изискуеми съгласно член 33,ал.1 от ОУ до 15.02.2020 г. и преди тригодишния давностен срок по член 111,б. „в“ от ЗЗД към подаване на заявлението на 22.02.2023 г. ; дължимите лихви за забава върху главниците , изтекли в периода 15.09.2020 г. – 9.02.2023 г., не са погасени по давност и се равняват на 154,96 лева ; дължимата сума за услугата дялово разпределение не е погасена по давност с оглед претендираната начална дата 1.08.2020 г. и се равнява на 26,51 лева .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора, изразеното от въззивника чрез особения представител в о.с.з. становище, събраните от служебно допуснатата съдебно – техническа експертиза доказателства и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Правилно СРС е приел, че въззивницата като собственик на топлоснабден самостоятелен обект- апартамент в сграда – етажна собственост - в периода 3.01.2020 г. – 31.05.2021 г. е клиент на топлинна енергия за битови нужди – член 153,ал.1 от ЗЕ във връзка с параграф 1,т.2а от ДР на закона. Между страните е възникнало и съществувало в този период облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично оповестени общи условия – член 150,ал.1 от ЗЕ. То се урежда от общите условия на „ Топлофикация София“ от 2016 г., публикувани в представения на л.41 от делото на СРС по делото вестник „ Монитор“ ,брой от 11.07.2016 г. Той е централен всекидневник по смисъла на член 150,ал.2 от ЗЕ и твърдението в жалбата за недоказано от ищеца публикуване на одобрените от КЕВР ОУ в един централен всекидневник е невярно . ОУ са в сила съгласно член 150,ал.2,изр.2 от ЗЕ от 11.08.2016 г. С оглед основанието, на което се претендират вземанията от ответницата – като потребител – клиент на топлинна енергия за битови нужди, нейната отговорност е ограничена само до възникналите в периода 3.01.2020 г. – 31.05.2021 г. неплатени задължения 4 за главница, мораторна лихва и дялово разпределение и доколкото те не са погасени по давност с оглед срочно въведеното възражение за давност .

Съгласно приетото във въззивното производство заключение на съдебно – техническа експертиза абонатът заплаща стойността на топлинна енергия, отделена от сградната инсталация, разпределяна пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. В процесния имот топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по показанията на 1 брой водомер за топла вода, който на 29.11.2019 г. е демонтиран и подменен с нов. За периода 3.01.2020 г. – 31.05.2021 г. абонатът не е осигурил достъп за проверка и за него топлинната енергия е начислена по максимален специфичен разход на сградата , топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване - по прогнозните стойности на потребление , който подход е в интерес на абоната .

Така за периода 3.01.2020 г . – 30.04.2020 г. , част от отчетния период по обща фактура № 1005397091/ 31.07.2020 г. , дължимата сума за топлинна енергия според отчета на ФДР се равнява на 545,11 лева; за периода 1.05.2020 г. – 30.04.2021 г. , за който е издадена обща фактура № 1013944109 от 31.07.2021 г. , дължимата сума за топлинна енергия се равнява според отчета на ФДР на 948,79 лева ( по –малко от сумата по фактурата от 984,52 лева ) и за периода 1.05.2021 г. – 31.05.2021 г. , за който е издадена обща фактура ********** /31.07.2022 г. дължимата сума според отчета на ФДР е 0 лева, тъй като дължимата само за БГВ сума от 8,42 лева е по – малка от тази за получаване от изравнителни сметки от 12,36 лева , докато посочената във фактурата е 8,42 лева .

Следователно със заключението е доказано възникването на вземания за цената на доставената топлинна енергия в общ размер от 1 493,90 лева : 545,11 лева и 948,79 лева, чийто падежи съгласно член 33, ал.2 от ОУ са настъпили при изтичане на 45 дневен срок от издаване на фактурите за потребеното количество електрическа енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - 14.09.2020 г. и 14.09.2021 г. С оглед подаденото на 22.02.2023 г. заявление те не са покрити от приложимия за вземанията тригодишен давностен срок. Уважаването на иска за главниците за периода 3.01.2020 г. – 31.05.2021 г. до по – малкия общ размер от 974,79 лева е законосъобразен резултат .

Върху неплатените суми от 545,11 лева и 948,79 лева се дължат лихви за 5 забава за периода 15.09.2020 г. – 9.02.2023 г. и 15.09.2021 г. – 9.02.2023 г. , които изчислени от съда на основание член 162 от ГПК, се равняват на 133,81 лева и 136,69 лева или общо 270,50 лева , повече от присъдените с решението 154,96 лева. Уважаването на иска за обезщетение за забава до по – малкия общ размер от 154,96 лева е законосъобразен резултат също.

Видно от неоспореното извлечение ( на л.33 от делото ) за услугата дялово разпределение, извършена от помагача „ Далсия“ въз основа на сключен с етажните собственици безсрочен договор от 11.01.2001 г. дължимите суми за периода месец август 2020 г. – месец май 2021 г., вкл. ( 9 х 2,65 лева и 1х 2,66 лева ) се равняват на 26,51 лева . Те се дължат в края на месеца от потребителя , а не от топлопреносното дружество и не са погасени по давност също.

Уважаването на иска за вземането от услугите в общ размер от 26,51 лева е законосъобразен резултат също .

Въззивната жалба е неоснователна и налага потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на въззиваемата страна разноски за възнаграждение за особения представител и за събиране на доказателства от експертиза 2 х 153,39 евро или общо 306,78 евро и възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК във връзка с член 25,ал.1 от НЗПрП до размера от 102,26 евро ( равностойни на 200 лева ).