Решение № 17852 от 06.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17852 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20251110112385 по описа за 2025 година

Ищецът Д. Ц. твърди, че на 5.3.2023г. е сключила с ответника „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит№ *** при който й била предоставена в заем главница от 2000лева, с който било предвидено предоставяне на поръчителство, като с договор от същата дата, ищцата и втория ответник Ай Тръст ЕООД сключили договор за поръчителство, в който било посочено, че на поръчителя се следва възнаграждение от 1769,02лева.

Счита, че договорът за кредит е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи – възнаграждението за поръчителство следва да се включват в ГПР, като по този начин, неговият размер надвишава 50 %, Разпоредбата за неустойка е нищожна – противоречие със закона и добрите нрави, като се стига до неверен ГПР, нарушена е разпоредбата на чл.19,4 ЗПК, както и чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, и клаузите са неравноправни.

Предявява иск за признаване на договора за кредит за нищожен, съединен с иск за признаване договора за поръчителство за нищожен.

Ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД в срока за отговор, оспорва основателността на иска, като сочи, че сумата 2000лева са усвоени от ищцата, а 116,64 лева е заплатена директно от този ответник по сметка на застраховател, от името и за сметка на ищцата, по нейно нареждане. Сочи се, че е налице непогасено вземане по договора. Оспорва се твърдението, че възнаграждението за поръчителя следва да се включи в общия разход по кредита, като се сочи, че не е задължително условие за сключването му, а ако ищцата е заявила обезпечен кредит, е можело да посочи свой поръчител. Оспорва се твърдението към сключването на ДПК, ответникът да е знаел за дължимото възнаграждение.Описва се 1 процедурата по отпускане на задължението.

В срока за отговор е предявен насрещен иск от „Кредисимо“ ЕАД против Д. Ц., в който се твърди, че ищцата е извършвала плащания по договора от 900 лева, с която са погасени : 276,88 лева главница, 136,48 лева възнаградителна лихва, 10,18 лева обезщетение за забава , 135 лева такси по тарифа, 341,46 лева, преведена на Ай Тръст ЕООД. Ищецът по насрещния иск счита, че ако ДПК се обяви за нищожен, то на основание чл.23 ЗПК има правото да получи сумата 1216,64 лева – главницата 2000лева, намалена с платената сума 900 лева, за които предявява осъдителен иск, ведно със законна лихва от предявяването му – 25.4.2025г. до плащането.

В срока за отговор по насрещния иск, Д. Ц. оспорва същия, като сочи, че е процесуално недопустим – ищецът по него не е носител на материалното право / възражение, което касае основателността на иска – ищецът твърди да има вземане, от където произтича процесуалната легитимация/, ксато сочи, че солидарно задълженото лице – втори ответник е изпълнило задълженията по ДПК, като ищцата не му е върнала платеното, след което с приложение 1 /1.2.2022г е цедирал вземането си на АСВ АД, като същото вземане е предмет на гр.д.№ 64502/2024г. на СРС, 50- ти състав, по което с определение от 7.4.2025г. производството е спряно, до влизане в сила на решението по настоящото дело.

Ответникът Ай Тръст ЕООД в срока за отговор, оспорва основателността на предявения против него иск, като сочи, че възнаграждението му е отделно от общите разходи по кредита, определянето на същото е в съответствие с носения риск, предоставянетож на поръчителство, още повече от него, не е задължително условие за сключване на договора,. Оспорва се качеството на ищеца на материално – затруднено лице.

С молба № 308417/23.9.2025г., подадена от „Кредисимо“ ЕАД, докладвана в деловодство на СРС, съгласно удостоверение на деловодител, на 25.9.025г. в 10,45 часа, след часа, за който е насрочено о.с.з. по делото, ответникът Кредисимо ЕАД оттегля предявения насрещен иск.

Ето защо, предвид на обстоятелството, че молбата е подадена своевременно, преди първото по делото о.с.з., но поради грешка на съда не е докладвана в първото о.с.з., то настоящият състав намира, че няма пречка с решението да процедира по нея. Молбата, подадена преди о.с.з, съдържа изявление за оттегляне на иска / посочването от страната на разпоредбата на чл.233 ГПК, която предвижда действия при отказ от иска, не променя характера на самото изявление – посочено е ясно, че се извършва процесуално действие „оттегляне”, а не отказ, поради което и съдът приема същото за валидно, въпреки посочената грешна разпоредба/ , доколкото към момента на подаването й, първото по делото о.с.з. не е било проведено, то и съгласие на ответника по нея, съгласно чл.232 ГПК не се изисква, поради което и производството по този иск следва да се прекрати, с решението. Същата молба, в частта по искането за възстановяване на държавна такса следва да се остави без уважение – държавната такса се дължи за разглеждане на иска, и възстановяване при оттеглянето на иска не е предвидено.

2

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад на делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че : на 5.3.2023г.Ц. е сключила с ответника „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит№ *** при който й била предоставена в заем главница от 2000лева, при посочен в договора ГЛП 40 % и ГПР 48,21 % за срок на връщане на договора 12 месеца, 12вноски при общо дължима сума 2610,20 лева, че на същата дата Ай Тръст ЕООД и ищцата са сключили договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който на поръчителя се дължи възнаграждение общо 1769,02 лева, чието плащане е разсрочено с анюитетните вноски по кредита/ без последната/, както и ищцата следва да плати чрез кредитора. Безспорно е, че в приложение 1 към ДПК е посочено, че размерът на главницата е 2116,64 лева, като 116,64 лева съставлява застрахователна премия.

Със същото определение съдът е съобщил на страните, че му е известно служебно, че към датата на сключване на договора за кредит, размерът на законната лихва възлиза на 10 %, като е приел, че страните не спорят, че, аритметично, ако възнаграждението за поръчителя се включи в ГПР, същият ще надвиши 50 %.

Не е формиран спор, че едноличен собственик на капитала на Ай Тръст ЕАД е Кредисимо ЕАД и че в предвидения срок, ищцата е усвоила сумата 2000 лева главница, преведена от страна на ответното дружество.

Договорът за заем е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.

По доводите за нищожност на договора за кредит, съдът намира следното. Ищецът основава твърденията си за нищожност на целия договор при твърдения, че тъй като възнаграждението на поръчителя не е включено в ГПР, се стига до заобикаляне на закона, заблуждаваща търговска практика.

По делото е отделено за безспорно,че ако възнаграждението за поръчителя се включи в ГПР, то и същият ще надвиши 50 %. Относно твърдението на двамата ответници, че ГПР не включва възнаграждението на поръчителя, което влече със себе си нищожността на целия договор. Неизпълнението на задължението на ищеца Ц. да предостави обезпечение на кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори на крайния падеж на договора. Възнаграждението на поръчителя се следва заедно с обезщетението за забава, като същото увеличава задължението на заемателя с малко над 1/2 , като не предвижда насрещно задължение за кредитора.Това възнаграждение следва да се включи в ГПР, тъй като отговаря на определението „общи разходи по кредита“, по даденото от СЕС тълкуване на чл.3 от ДиректИ. 2008/48, както следва:

„общи разходи по

3 кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

„[ГПР]“ означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.“

Както се посочи по – горе, посоченият в договора ГПР е по – нисък от действително предвидения по договора, което се получава чрез заобикаляне на закона – предвижда се, чрез въвеждане на института на поръчителя / свързано с кредитора лице/ – позволено от закона правно средство, да се постигне забранен от закона резултат – нарушаване на разпоредбата на чл.19,ал.4ЗПК, който забранява ГПР над 5 пъти законната лихва. Ето защо, поради заобикаляне на закона, на основание чл.21 ЗПК. По същество, доколкото разпоредбата на договора, предвиждаща ГПР, не може да се замести по право с разпоредба на закона, нито волята на страните да може да се замести от съда с тълкуване на останалите разпоредби на договора, то и нищожната разпоредба на договора, посочваща ГПР, влече нищожност на целия договор, защото същият не би бил сключен от ответното дружество – кредитор, както без разпоредбата, предвиждаща предоставяне на обезпечение, така и без ГПР. Ето защо, искът е основателен, на главното основание. /виж в този смисъл съображение 56 от Решение на СЕС по дело С – 714/2022 / “ С оглед на изложените съображения на втория и третия въпрос следва да се отговори, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от ДиректИ.

2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директИ. разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“/ .

Неоснователни са доводите на ответника – кредитор, че длъжникът е имал избор, включително информиран. Ответникът не предоставя по делото СЕФ, от който да е видно, че е предложил на потребителя друг вариант за обезпечение на задължението. Формално, в договора е посочено, че самият потребител е избрал поръчителство чрез свързаното с кредитора лице, тъй като предпоставка за одобрение на заявлението за кредит е поръчителят да предостави поръчител или да поиска сключва на договор с поръчителя, посочен от кредитора, като възнаграждението за поръчителство се дължи изначално, а не при неизпълнение на задължението на потребителя да върне дадената в заем сума. Изложеното налага извод, че на потребителя не е предоставен действителен избор, в случай, че иска да получи заемната сума, на следващо място, възнаграждението е предвидено изначално, и дължимо още със сключване на договора /намаляването му е допустимо, според посоченото 4 в договора, само в хипотезата на предсрочно погасяване,което е неприложимо /, поради което и обстоятелството, че на поръчителя ще се дължи възнаграждение, е било известно на кредитора. Следователно, това възнаграждение е следвало да се включи в ГПР, като горе се посочиха последиците от непредвиждането му в рамките на общите разходи по кредитаизложеното води до недействителност на целия договор и главният иск е основателен.

Изложените доводи са приложими и по договора за поръчителство. Видно от публичната страница на ТР в интернет, едноличен собственик на капитала на ответното дружество - поръчител към датата на сключване на двата договора, е дружеството – кредитор, както че вписаният предмет на дейност на ответното дружество - поръчител в ТР е „Гаранционни сделки, придобИ.не на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други), отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства (след вписване в регистъра на БНБ съгласно чл.3 и чл.3а от ЗКИ), търговско представителство и посредничество, консултантска и проучвателна дейност, както и всякакви други дейности, незабранени със закон.“.