Определение № 713 от 13.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713 гр. София, 13.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20248002101667 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Ц. А. от [населено място] срещу въззивно решение № 4 от 15.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 541/2023 г. на Ловешкия окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 365 от 10.08.2023 г. по гр. д. №1515/2022 г. на Ловешкият районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Община Летница иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на 567/2147 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с площ 2147 кв. м, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор ***, ***, номер по предходен план 397, кв. 7, парцел *.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че ищецът в първоинстанционното производство Х. Ц. А. е наследник по закон на Р. Д. Д., починала на 12.07.2011 г., която е дъщеря на Д. Д. Д., починал на 11.03.1983 г., и внучка на Д. Д. Д., починал на 01.07.1956 г. С протокол № 7/22.05.1939 г. е дадена строителна линия и ниво за къща от 65 кв. м по утвърдения регулационен план на [населено място], в кв. 7, парцел *-*, записан в стопанския регистър на името на Д. Д. Д.. В разписния лист към плана на селото от 1923 г. парцел *-*, кв. 7, с площ от 1374 кв. м, е записан на името на Д. Х. Д., представляващ двор, къща, къща, сая, сайвант и плевник. Впоследствие имотът е записан на 1 името на Р. Д. Д. на основание нот. акт № 61/1991 г., с който същата е призната за негов собственик по наследство и давностно владение, като е посочено, че мястото е с площ от 1800 кв. м и с неуредени регулационни отношения. С договор от 15.10.2010 г., обективиран в нот. акт № 112/2010 г., Р. Д. Д. е продала на К. Б. П. и М. Й. П. 1800/2152 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-69/02.06.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот заповед № КД-14-1141/26.02.2009 г. на началника на СГКК Ловеч, с площ от 2152 кв. м, с трайно предназначение на територията – територия, заета от води и водни обекти, с начин на трайно ползване - дере, със стар идентификатор *, кв. 7, парцел *, заедно с построените в имота сгради, за сумата от 5800 лв. С влязло в сила решение № 70 от 01.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 28/2022 г. на Ловешкия окръжен съд, е отхвърлен предявеният Х.

Ц. А. против К. Б. П. и М. Й. П. иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2152 кв. м, като е прието, че не е налице съсобственост между страните по отношение на този имот. В дневния ред на заседанието на Общински съвет - гр. Летница за 30.09.2022 г. е включена точка 5 - даване съгласие за продажба на 347/2147 ид. части от съсобствен поземлен имот по КККР на [населено място], [улица], с площ от 2 147 кв. м. Съгласно удостоверение № 2661/02.07.2021 г. на община Летница относно поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] не са извършвани отчуждения и не са изплащани придаваеми места за разликата от 1800 ид. части до 2152 ид. части. Във връзка с подадена молба от 23.02.2022 г. на К. П. и М. П. Община Летница ги е уведомила, че няма съставен акт за общинска собственост за 352/2152 ид. части от поземлен имот с идентификатор ***, като е започнала процедура по съставяне на такъв акт, тъй като общината претендира, че притежава 352/2152 ид. части от имота.

От свидетелските показания е установено, че наследодателката на ищеца е живеела в София, а през лятото е посещавала имота си в селото. През имота преминава обрасло с дървета и храсти дере, разделящо го на две части, което хората наричат „Лудото“, тъй като при силни дъждове водата от него заливала дворовете им. Имотът има достъп откъм две улици, като частта от него, която не е откъм м. „М.“, е застроена и оградена от юг преди дерето и точно тази част е ползвала наследодателката при посещенията си лятото. В незастроената част на имота са видими останки от стара каменна ограда, като в тази част през 2019 г. била поставена каравана, от която се развивала търговска дейност. Над дерето новият собственик, който купил имота от Р. Д., направил мостче. Частта от имота откъм м.

„М.“ не се ползва от никого, като за нея е имало конфликт между ищеца и новия собственик на имота.

Според заключенията на съдебно-техническата експертиза първият недействащ кадастрален и регулационен план на [населено място] е от 1923 г, като в него е нанесен имот *, за който е отреден парцел *-*, в кв. 7, с площ 1374 кв. м, записан на името на Д. Х. Д.. Следващият недействащ кадастрален и действащ регулационен план на селото е от 1962 г., като в него е нанесен имот 397, за който е отреден парцел *-*, кв. 7, с площ от 1780 кв. м, записан на Д. Д.

Д., а след това на Р. Д. Д. на основание нот. акт № 61/1991 г. с площ от 1800 кв. м. Вещото лице е констатирало, че имот № * е бил с обща площ от 2200 кв. м и е разделен на две части 2 от новопроектирана през дерето улица и така от имота е образуван парцел *-*, в кв. 7, с площ от 1780 кв. м., като част от новопроектираната улица и част от имота от юг остават извън регулацията. Със заповед №106/10.02.1967 г. на ИК на ОНС - Ловеч е одобрено включването в регулация на кв. 51 и отреждането му за лесопарк, което е довело до попадане на южната част на имот № * в кв. 51. Със заповед на кмета на Община Летница № 301/01.12.2005 г. е одобрен ПУП-ПРЗ за кв. 52, с който парцелите от кв. 7 преминават към кв.

52, като със заповед №96/04.06.2008 г. е одобрен ПУП, с който за целия имот № * е отреден парцел *-* в кв. 7, като частта от дерето, преминаваща през имота, е включена в новия УПИ.

През 2016 г. със заповед на кмета на Община Летница е одобрено ново изменение на ПУППРЗ, отнасящо се до УПИ *-*, *-* и *-за озеленяване от кв. 52 по плана на [населено място], в които от УПИ *-* се обособяват УПИ *-* и УПИ *-*, а от УПИ *-*се образуват УПИ *-* и *-*, като за двата нови имота са предвижда транспортен достъп чрез новопроектирана улица, разделяща кв. 52 на две части, а за процесните имоти се предвижда нов (стар) квартал 7. В действащата кадастрална карта процесния имотт е нанесен с идентификатор *** и площ от 2147 кв. м, който почти се припокрива с УПИ *-*, кв. 7, по действащия регулационен план.

Процесният имот е почти идентичен с парцел *-* в кв. 7 по плана от 1923 г., изключая югозападната регулационна линия, и е идентичен с парцел *-*, кв. 7, по плана от 1962 г., а предназначението на процесния имот съгласно действащия ПУП към 17.09.1991 г. е било за жилищно строителство. В допълнително заключение вещото лице е отразило площта на южната част процесния имот, включваща дерето и терена отвъд него - 563 кв. м, като е посочило, че тази част не е оградена, а разликата в нивата на най-високата южна част спрямо ниската част на дерето е 2,65 м. Към това заключение е изготвена комбинирана скица, на която имотът е отразен по действащата кадастрална карта и по регулационния план от 1962 г., дерето и планираната да преминава през него улица. В съдебно заседание на 04.05.2023 г. вещото лице е уточнило, че на терен между точки В и Г няма останки от дувар.

Останките от дувар с височина около 50 см са на запад от точки А и Г по зелената линия, която е била имотна граница по стария кадастрален план. Дувар има северно от линия А и Б - на края на дерето, като със стрелка е отразена портата за влизане след дерето.

Преминаващото през имота дере е обрасло с дървета и е с дълбочина средно 2,65 м. По кадастралната карта имот пл. № * е с площ 2147 кв. м, а имот с пл. № * по кадастралния план от 1962 г. е с площ от 2200 кв. м.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице в три случая:

1. Когато ищецът притежава самостоятелно право, оспорвано от ответника; 2. Когато се позовава на фактическо състояние и 3. Когато има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Във всички случаи наличието на правен интерес подлежи на доказване, доколкото чрез този иск по принцип се търси защита не толкова на твърдяно собствено право, колкото се отрича чуждото право, т.е. налице е вмешателство в чужда правна сфера. Ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес и наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В случая ищецът е обосновал правния си интерес от 3 предявяването на иска с твърденията си, че той е собственик по наследство и давност на имота, а същевременно ответникът притежава титул за собственост /АОС/ и провежда продажбата му на трети лица, с което застрашава неговата собственост. Ищецът е обосновал правния си интерес и с факта, че е налице започнат и висящ делбен процес с трети лица и тази продажба ще затрудни упражняването на правата му. Изложени са съображения, че разликата между положителния и отрицателния установителен иск е в това, че при уважаване на положителния иск силата на пресъдено нещо на решението по него обхваща принадлежността на правото на собственост в лицето на ищеца, като същевременно отрича претендираното от ответника право, докато при отрицателния установителен иск само се отрича претендираното от ответника право. Всеки сам преценява чрез какъв иск и в какъв обем да защити правата си, но и в двата случая в тежест на ищеца е да докаже наличието на правата си, чрез които обосновава правния си интерес. При отрицателния установителен иск едва след установяване на тези права съдът ще изследва притежава ли ответникът правата, отричани от ищеца, като доказателствената тежест на последните е за ответника. Съдът е приел, че в случая ищецът не доказал твърденията си, че неговата наследодателка е била собственик на спорните идеални части от процесния имот, тъй като по делото е установено, че тя е притежавала само 1800 кв. м, т.е. точно толкова, колкото е продала през 2010 г. Тя не е владяла повече от притежаваните идеални части по нотариалния акт от 1991 г., нито пък ищецът след нейната смърт през 2011 г. насетне е владял спорните идеални части. Едва след като купувачите на имота са направили постъпки за придобиване на тези идеални части, включително и чрез закупуването им от общината, той е започнал да предявява претенции чрез завеждане на дело за делба и, след отхвърлянето на иска му, чрез предявяване на настоящия отрицателен установителен иск. Процесните идеални части от спорния имот представляват дере, обрасло с дървета и храсти, и следователно няма как тази част от имота да е била своена от ищеца и наследодателите му, тъй като е била пустееща. Във връзка с направени във въззивната жалба доводи за приложението на § 8 ПЗР ЗУТ е посочено, че в случая със заповед № 96/04.06.2008 г. на кмета на Община Летница е изменен регулационният план на селото, като за целия имот с пл. № * е отреден цял парцел *-* в кв.7, а наследодателката на ищеца е продала съответните идеални части от него през 2010 г., за които е смятала, че е собственик, тъй като в документа й за собственост тя е призната за собственик по наследство и давностно владение само на 1800 кв. м. Едва през 2008 г. към тези 1800 кв. м са придадени още 352 кв. м, за които няма данни да са придобити от нея или ищеца на някое от предвидените в закона основания. Освен това съдът е съобразил и факта, че искът за делба на ищеца спрямо купувачите на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение именно поради недоказване на съсобственост от негова страна по отношение на този имот до размера на същите тези идеални части, които са предмет и на настоящият спор отново поради липса на титул за собственост. В заключение предявеният отрицателен установителен иск за собственост е приет за неоснователен.