Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4812 от 17.05.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 63838/2021
Вид
Решение № 4812
Подписан
17.05.2022
Състав
ГЕРГАНА ИВАНОВА КРАТУНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 258, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 3, ал. 3 · Закон за пътищата
  • чл. 410, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 4812

С., 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20211110163838 по описа за 2021 година

Ищецът ЗАД„Б.В.И.Г.”АД е предявил срещу ответника С.О. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ във вр. с чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника ответника С.О. да заплати сумата от 503,76лв., представляваща изплатеното по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 19.04.2021 г. от виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на неравности на пътното платно на длъжностни лица, които са служители на ответника, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумата. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско Стандарт”, на 19.04.2021 г. е настъпило застрахователно събитие – застрахованият лек автомобил с марка „Мерцедес“ модел „Е320 CDI“ с рег. № *, преминава през необезопасена и несигнализирана неравност пътното платно (дупка) находяща в *** /с посока на движение от ***“, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 503,76 лв.

Претендира разноски.

Прави искания за събиране на гласни доказателства, приемане на писмени такива, изслушване на САТЕ и ССЕ.

Ответникът С.О., в законоустановения едномесечен срок дава становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва настъпилите увреждания по застрахования автомобил, както и че събитието представлява покрит застрахователен риск. Оспорена е и причнно-следствената връзка между процесното ПТП и тръдяното увреждане на автомобила. Отделно от това заявява, че заплатеното обезщетение е в завишен размер. Прави искане за привличане на трето лице – помагач „В.К.П.“ЕООД и предявява обратен иск срещу него за сумите, които С.О. би заплатила, в случай, че бъде осъдена по първоначално предявения иск. Претендира разноски.

В срока за отговор третото лице – помагач „В.К.П.“ЕООД депозира писмен отговор, в 1 който дава становище за неоснователност на предявения срещу дружеството обратен иск.

Твърди, че ул. „*“ не попада в списъка с улици, обслужвани от дружеството за абонаментна поддръжка. Твърди, че извършването на дейности по поддържане и текущ ремонт се извършва само при необходимост и на база конкретни възлагания. Твърди, че ответникът С.О. е вълзагала на „В.К.П.“ ЕООД извършването на ремонтни дейности по ул. *, но с акт за фактическо приключване на СМР и КСС е приела изпълнението без забележки на 28.04.2020г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото писмени доказателства - застрахователна полица № 47042005000000486 със срок на валидност от 05.03.2020г.-04.03.2021г. . се установява, че към датата на настъпване на ПТП – 03.02.2021 г. между ищеца и собственика на марка „Мерцедес“ модел „Е 320 CDI“ с рег. № *, е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско “.

Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за вредите отпроцесното ПТП в размер на 503,76лв.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства Протокол за ПТП № 1818527/03.02.2021г., уведомление за щети по МПС, опис на щета, калкулация-ремонт и платежно нареждане се установява, че на 03.02.2021 г. при движение по ул. „ *“ от бул. „*“ към бул. „*“ МПС „Мерцедес“ модел „Е 320 CDI“ с рег. № *, реализира ПТП в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, при което са причинени щети на посоченото МПС.

Така описаният механизъм се установява освен от събраните писмени доказателства, но и от показанията на свидетеля И.А., управлявал процесното МПС при настъпване на ПТП, който подробно описва настъпването на събитието, като изрично посочва, че не е имало начин да избегне дупката, в която е пропаднал автомобилът. В същия смисъл относно механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и обективно изготвено. Съгласно заключението щетите по МПС „ Мерцедес“ модел „Е 320 CDI“ с рег. № * за които ищецът изплатил обезщетение, са причинени в резултат на процесното ПТП.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът, заплатил обезщетението за причинените вреди, има право да иска възстановяването им от този, който виновно ги е причинил. Не е спорно между страните, че процесният участък е част от общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът С.О. е длъжен да осъществява дейностите по управлението му.

Нейно задължение е, с оглед разпоредбата на чл. 13 ЗДвП е да означи необезопасената дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.

Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.

49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.

С оглед горното се налага извод, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.

По отношение на възражението на ответника, че между застрахования и застрахователя е било уговорено разсрочено плащане на полицата, а поделото не е установено дали застрахователната премия е заплатена в пълен размер преди изплащане на обезщетението, 2 съдът намира същото за ирелевантно, тъй като от действието на застрахователя по заплащането по процесната щета към застрахования по процесния договор би могло да се направи извод за потвърждение, че застрахованият е изпълнил задължението си. От друга страна отношенията между застрахователя и застрахования са договорни отношения, по които ответникът не е страна, а регресното право на застрахователя възниква след изплащането на обезщетението към застрахования и по силата на закона.

Неоснователно и недоказано е и възражението на ответника водачът на увреденото МПС да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е управлявал процесното МПС с несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не се установи в хода на производството водачът на увреденото МПС да е управлявал автомобила с несъобразена скорост, нито че именно това обстоятелство е било причина за настъпването на ПТП. По делото не са представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че водачът на процесното МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП изискване за съобразяване на поведението си като водач с пътните и метеорологични условия.

По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да бъде съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността на ремонта на причинените щети възлиза на сумата от 191,04 лева, поради което предявеният иск се явява основателен до пълния предявен размер.

По обратния иск, предявен от С.О. срещу „В.К.П.“ ЕООД:

Предвид сбъдването на условието следва да бъде разгледан и предявеният при условията на евентуалност обратен иск на ответника срещу третото лице помагач „В.К.П.“ ЕООД. Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че е налице сключен Договор договор с рег. № СОА19-ДГ55-402/17.06.2019 г., съгласно който възложителят С.О. е възложил, а изпълнителят „В.К.П.“ ЕООД се е задължил да извършва на територията на С.О. – по силата на който Изпълнителя се е задължил да извършва на територията на С.О. – ІV зона, включваща райони „Надежда“, „Нови Искър“ и „Сердика“, дейностите по поддържане на превантивен и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения по смисъла на Закона за пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени по изпълнението му, включително изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението на база посочените в договора режими за съответните обекти, включени в обхвата на зоната. Съгласно клаузата на чл. 1, ал.

1, т. 1 от договора е посочено, че за посочените в Приложение № 6 улици и булеварди поддържането за посочените в списък - Приложение № 6 улици и булеварди поддържането се осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост от определеното ниво на поддържане, като изпълнителят се задължава да извърши всички дейности, необходими с оглед постигането на изискуеми от възложителя стандарти на изпълнение и качеството на 3 състоянието на пътя, а по отношение на цялата останала част от уличната мрежда, включена в обхвата на зоната и извън списъка по Приложение №6, дейностите се извършват на база конкретно възлагане при необходимост. Посочено е в чл.13, ал.1 от договора какви са гаранционните срокове на извършените СМР, като при поява на дефекти в тежест на възложителя е да уведоми изпълнителя в пет дневен срок – ал.2. Процесния участък попада извън списъка по Приложение №6, следователно по отношение на ул. „*“ е приложима клаузата на чл. 1, ал. 1, т. 2 от договора, т.е. извършване на дейности по поддържането й и текущ ремонт на база конкретни възлагания при необходимост. В случая с възлагателни писма №СОА20-ТД26-4084/22.04.2020г. е възложен ремонт на пътната настилка с асфалт – 100 кв.м., с писмо №СОА20-ТД26-3430/23.03.2020г. е възложен ремонт на пътна настилка на ул. „*“ с асфалт 300 кв.м. – приложени са схеми, двустранна сметка и фактура за заплащане от страна на С.О. на възложената работа. Същевременно обаче по делото е приложен и Акт за фактическо приключване на СМР и от 28.04.2021г. от който се установява, че на 28.04.2021 г. комисия, състояща се от представител на „В.К.П.“ЕООД, представител на Район Сердика и представител на инвеститорски контрол са проверили степента на завършеност на възложените със заданието, посочено по-горе дейности. Установили са, че всички строително-монтажни работи са с необходимото добро качество, завършени са и следва да бъдат съставени документи за отчет и приемане на количествата на изпълнените работи.