Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 421 от 18.07.2019, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 162/2019
Вид
Решение № 421
Подписан
18.07.2019
В сила
24.10.2019
Състав
ХРИСТИНА ИВАНОВА СЯРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144 ал.2 т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144, ал. 3 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.147, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13 · Закон за защита на потребителите

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 421, 18.07.2019 година, град

Търговище,

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН

СЪД, ОСМИ СЪСТАВ

На двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година:

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ХРИСТИНА СЯРОВА

Секретар: Янита Тончева, като разгледа докладваното от

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 162 по описа за 2019 г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата от 4374.10лв. и по чл.86 от ЗЗД за сумата от 1144.40лв.

Ищцата твърди в исковата си молба че между нея в качеството й на поръчител и съпругът й П.Х.С., бивш жител на гр.Р. , починал на 02.12.2008г. в качеството му на кредитополучател е сключен договор за кредит № 531-222/2008 на 22.07.2008г. за сумата от 50 000.00 /петдесет хиляди/ EUR с ответника „АЛФА БАНК”- АД, А Е7- Акционерно дружество със седалище и с адрес на управление: Република Г. , гр.А. , ул.”С. ”, №40, чрез клона си „АЛФА БАНК- КЛОН БЪЛГАРИЯ”,

КЧТ, вписан в Търговския регистър при АВ с ЕИК: *********, със седалище и с адрес на управление: гр.С. , пл.”Н. С. ”, №11,- представлявано от С.- Ф. П. - в Г. и К. М. Л. , действащи чрез пълномощниците си в гр.Р. М. А. и. С. Н. . С Договор за прехвърляне на търговското предприятие и дейността от 01.03.2016г. банката е купена от „ПОЩЕНСКА БАНКА-Юробанк България“- АД, вписано в Търговския регистър при АВ с ЕИК:*********, със седалище и с адрес на управление: гр.С. , 1766, ул.“О. П. “, офис парк Пощенска банка, представлявано от Главен изпълнителен директор и председател на УС П.Д.. Кредитът е отпуснат „за довършителни работи на следния недвижим, имот: Апартамент, намиращ се в гр.Р. , ул.“Х. О. “, №17, монолит, площ от 121 кв.м.“. Кредитът е отпуснат и усвоен на посочената в него дата. Срокът на договора е 15 години.

Съпругът на ищцата починал на 02.12.2008г., поради което същата освен поръчител придобила и качеството съкредитополучател на процесния кредит.

Твърди, че съгласно чл.4 от Договора са уговорени следните начин и размер на плащане на годишна лихва, а именно: „За първата година от срока на кредита фиксирана лихва в размер на 3,9%, а за останалия период на погасяване на кредита- плаващ лихвен процент в размер на 12М /дванадесет месечен/ ЮРИБОР + надбавка от 2% /два процента/ ” годишно. Съгласно чл.6.2 от Договора „погасяването на кредита се извършва на 180 /сто и осемдесет/ месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, неразделна част от настоящия договор, който план се изготвя от Банката и се предоставя на кредитополучателя след усвояването на кредита“.

При сключване на договора в полза на ответника за обезпечаване на кредита съгласно чл.7 от договора е учредена втора по ред ипотека върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №10, на мансардния етаж, на ул.“3латна панега“, №3, със застроена площ от 69,45 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, две спални, баня,,, тоалетна и две тераси, съставляващ самостоятелен обект в сграда ***, ведно с избено помещение №3 с площ 12.32 кв.м., двор заедно с 9.590% идеални части от общите части на сградата, с идентификатор 1/едно/ и полкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху терена, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ 502,00 kb.m.w стар идентификатор- кв.135, парцел II- 2973. ГАРАЖ №6 на партерния етаж на четири етажна многофамилна жилищна сграда, по ул.“Златна панега“, №2, в гр.Р. , със застроена площ 17,86 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***“.

След изплащане на първите дванадесет месечни вноски, още с първата вноска, следваща вноската от първата година без да уведоми ищцата, без да й предложи сключване на Анекс банката-ответник едностранно в началото на 2012 година увеличава надбавката на годишния лихвен процент и до момента на завеждане на настоящия иск- 2019 година за всяка една година от 2% /два процента/ на 3.9% /три цяло и девет десети процента/, т.е. 1.9% /едно цяло и девет процента/ за всяка една от годините.

Релевира доводи, че банката е извършила в нарушение на чл.4 от Договора за кредит № 531-222/2008 на 22.07.2008г., доколкото ищцата е следвало да получава актуални погасителни планове за всяка промяна на лихвения процент. Такива не са й предоставяни като същите поради това не са могли да бъдат обсъдени и променени съгласно основния договор от нея. Дори Анекс №1 към Договора е сключен едва на 28.05.2014г.

Излага съображения, че с тази едностранна промяна на лихвените проценти от страна на ответника, същият е нарушил принципа на равнопоставеност на страните, тъй като клаузите в Общите условия- т.13.1 и т.13.2, които предвиждат тази промяна, са неравноправни съгласно чл.146, ал.1 и чл.143, т.10, 12 и 13 от ЗЗП и като такива са нищожни. Така заплатените суми са недължимо платени от ищцата на ответната банка, при начална липса на основание поради следните причини:

Клаузите в Договора, които включват дължимост на едностранно увеличения от ответника годишен лихвен процент, във връзка с Общите условия, представляващи неразделна част от самия договор, са неравноправни и като такива са нищожни.

Липсата на ясна и разбираема за потребителите формулировка на основанията за изменение на базисния лихвени проценти представлява нарушение на изискването по чл.147, ал.1 от ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин и в този си вид покрива хипотезата на чл.143 т.10 от ЗЗП, която определя за неравноправна клаузата, позволяваща на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Освен това визираните от ищцата клаузи по договора за увеличение на дължимата по договора лихва, се явяват неравноправни и на основание чл. 143, т. 12 от ЗЗП.

От

01.02.2014г. до настоящия момент ищцата е заплатила на ответника без той да има правно основание да я получи сумата в размер на 4326.37 /четири хиляди триста двадесет и шест и 0.37/лв., представляваща възнаградителна лихва, т.е. налице е неправомерно начислена и платена без основание лихва по договор за кредит № 531-222/2008 на 22.07.2008г. В резултат от коригиране всяка година на размера на надбавката на плаващата лихва, банката ответник е усвоявала по-големи размери на месечните вноски по заема, като служебно е вземала същите от разплащателната банкова сметка, ***.

На осн. чл.86 от ЗЗД претендира и обезщетение в размер на 2197.56лв., представляваща законна лихва от датата на увреждането 01.02.2014г. до датата на завеждане на исковата молба.

Моли съда да уважи претенциите, като присъди и направените деловодни разноски и разноски за един адвокат за водене на делото пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание процесуалният й представител поддържа исковете, като по реда на чл.214 от ГПК, прави изменение в претендираните им размери, съобразно заключението на вещото лице.

С отговора ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди че в процесния Договор и Общите условия по банкови кредити на физически лица, приети от кредитополучателя и ищцата и представляващи част от Договора за кредит, ясно са определени условията, при които Банката има право на възнаградителна лихва. Кредитополучателят подробно се е запознал с тези условия и доброволно се е съгласил с тях при подписването им. Банката е изправна страна по Договора, тъй като размерът на възнаградителната лихва през процесния период напълно съответства на сключения между страните анекс. Първоначалното изменение на лихвения процент по Договора за кредит не е договорено с нарочен анекс, тъй като това не се предполага да бъде направено съгласно първоначалните договорки между страните, а е последица от решението на Банката, прието на основание чл. 13 от ОУ във връзка с чл. 9 от Договора. Това решение е взето през първото тримесечие на 2009г. и се е отразило на погасителната вноска по процесния кредит за пръв път през август 2009г., когато е изтекъл периода на погасяване при фиксиран лихвен процент.

Банката е определила нови нива на лихвени проценти по договорите за ипотечни кредити, във връзка с влиянието на глобалната финансова криза върху банковия пазар в България и поскъпването на финансовите ресурси.

Кредитополучателят е имал възможност съгласно разпоредбата на чл.8 (озаглавен „Други условия“) и чл. 9 от Договора да дерогира клаузи от Общите условия чрез изрична уговорка в специалните разпоредби на Договора, но не го е направил - нито по отношение на разпоредбата на чл. 13 ОУ, нито по отношение на друга тяхна разпоредба. Напротив, изразил е своето съгласие чрез подписването на Общите условия във вида, в който са представени.

Не са предоставени доказателства в противния смисъл.

Следователно, горепосочената разпоредба на чл. 13 от приложимите към Договора за кредит Общи условия на Алфа Банка Клон България за предоставяне на Алфа кредит ремонт, кредити за ремонт, реконструкция или други нужди и Алфа ипотечен кредит за покупка и строителство обвързва страните по договора и позоваването на нея, като основание за изменение на договорения лихвен процент, е абсолютно законосъобразно и добросъвестно.

Лихвеният процент, прилаган по конкретния договор за периода от 28.05.2014 г. до настоящия момент не е едностранно изменен от банката, а е договорен в Анекс № 1 към договора за кредит. В възможността за едностранно изменение на договора е индивидуално договорена. Твърдят, че ищците са били напълно информирани за смисъла и правните и икономически последици на всяка една клауза в договора и са го подписали по своя воля и съгласие. Няма данни, а впрочем няма и твърдение в исковата молба, ищците да са е изразили несъгласие с оспорените от тях клаузи. Дори и да се приеме обратното по отношение на клаузите на първоначалния договор обаче, индивидуалното договаряне без съмнение е налице при подписването на Анекс № 1 към договора за кредит, подписан на 28.05.2014г. Процесното изменение на лихвения процент е изрично признато и прието от ищцата с подписването на Анекс № 1 и на генерирания на 29.05.2014 г. погасителен план по кредита, в който посоченият лихвен процент е 12М EURIBOR плюс надбавка в размер на 3,9% годишно.

В чл. чл. 1 и 2 от анекса ищцата признава задълженията си по Договора, вкл. договорна възнаградителна лихва, формирана в размер на ЮРИБОР плюс 3,9% годишно, съгласява се същите да бъдат прибавени редовната и просрочената главница и се задължава безусловно да ги заплати. Това може да означава единствено, че ищцата е била уведомена за изменението в лихвения процент.

Относно настъпването на предпоставките за изменение на лихвения процент, твърдят, че е налице основание за задържане на сумите, събрани от банката, тъй като са настъпили предпоставките, оправомощаващи банката да измени едностранно лихвения процент към процесния договор. Към момента на вземане на решението за промяна на лихвения процент (края на първото тримесечие на 2009 г.) икономическата обстановка и в страната, и в чужбина е била съществено изменена - и то изцяло в неблагоприятен аспект, съпоставена с икономическата обстановка към датата на сключване на договора за кредит между банката и кредитополучателя в началото на 2008 г.

В договора за кредит не съществува задължение за банката да уведоми кредитополучателя за промяната в лихвения процент по начин, различен от отразяването на промяната в погасителния план и да му предостави новия погасителен план по негово искане, което е предвидено в чл. 13.2. Пак там е предвидена възможността клиентът да не приеме увеличеният лихвен процент, което следва да заяви в писмена форма. Доколкото такова липсва, то следва да се приеме, че ищцата е приела направеното увеличение.

Приемането на новия лихвен процент, състоящ 12 месечен Euribor плюс надбавка от 3,9% е удостоверено и с подписа на ищцата върху Анекс №1 върху погасителния план генериран на 29.05.2009 г., във връзка с подписването на Анекс №1. Относно твърденията за нищожност на разпоредбите на договора за кредит и приложимите Общи условия излагат съображения, че чл.13т.1 и чл.13 т.2 от ОУ попадат в приложното поле на чл. 144, ал. 2, т. 1 от действащия Закон за защита на потребителите (ЗЗП) и съставлява специално изключение по смисъла на чл. 143, т.