Решение № 1716 от 31.08.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1716 гр. Пловдив, 31.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330203188 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 131/11.05.2022г. на Зам.

Кмет „ОРС“ при Община-Пловдив, с което на Ч. ИЛ. П., с ЕГН ********** от гр.П., ул.Б. М. № * е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет / лв. за нарушение по чл.6, ал.2, вр. с чл.40, ал.3 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на Община Пловдив.

Жалбоподателят П. чрез своя повереник моли Съда да отмени наложената глоба по съображения, подробно изложени в жалбата и съдебно заседание. Претендира и разноски.

Въззиваемата страна – Община Пловдив, намира жалбата за неоснователна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е 1

ОСНОВАТЕЛНА.

На 06.01.2022 год. около 10.35ч било констатирано от свид.Д.Д. като служител на ОП „Общинска Охрана“, че л.а. „Тойота“ с рег. №******* е паркиран в гр.Пловдив на тротоара на ул.”Славянска” срещу № 38. Ето защо бил съставен фиш № 0002422657 от същата дата, с който била наложена глоба в размер на 50 лева и залепен на моторното превозно средство. След като установил, че автомобилът е паркиран неправилно, тя съставила фиша за нарушение по чл.6, ал.2 от Наредбата и го залепила на страничното стъкло, тъй като го нямало водача наблизо. По този начин фишът бил връчен надлежно. Постъпило възражение от жалбоподателя на същата дата, че всъщност МПС е чужда собственост, но се управлява именно от него. Макар да му било отвърнато, че не се явява активно процесуално легитимирана страна в случая, тъй като не е собственик на МПС, а фиша се издава на собственика, все пак от жалб.П. била изискана с писмо от 17.01.22г. декларация той ли е управлявал Тойотата на процесната дата. На 31.01.22г. жалбоподателя не депозирал декларация, но представил нотариално заверено пълномощно, че именно той е упълномощен да управлява автомобила Тойота.

С оглед постъпилата жалба срещу него за горното бил съставен АУАН № 000157/16.02.22г. от свид.Д.. Този акт бил изготвен в отсъствие на нарушителя и връчен от нейни колеги на повереника на жалбоподателя, а въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

Горното фактическо положение се установява от показанията на актосъставителя, както и от приложените по делото писмени документи. Не е основателно възражението за недостатъци в съдържанието на фиша, тъй като предмет на разглеждане по делото не е фиша, а наказателното постановление, косвено съставения АУАН, който се явява основата за издаване на НП и с с който формално стартира производството. Интерес в настоящото производство представлява само неговото съдържание и това на акта. Не е нарушена нормата на чл.40 ЗАНН, тъй като достатъчен е един свидетел по акта да го подпише, па бил той и колега на актосъставителя. Не на последно място случая не е маловажен по смисъла на чл.28 б.а ЗАНН, тъй като с него се засягат обществените отношения свързани със сигурността на гражданите и транспорта, като първите биват възпрепятствани да ползват тази част от пътя предназначена за тях. Не се споделят и възраженията на жалбоподателя чрез 2 неговия повереник, че свид.Д. не можела да съставя АУАН за вмененото нарушение. Изрично е предвидена възможност Общините да контролират паркирането на тяхна територия, за което е издадена и надлежна Наредба.

Налице е и упълномощителна заповед, видно от която свид.Д. е оправомощена от кмет да извършва тази дейност.

Същественото в настоящия казус обаче е, че на практика актосъставителя Д., не е възприела кое е лицето извършило нарушението изобщо. След справка се установява кой е собственика на МПС, но не и дали той реално е извършил нарушението, което му е вменено. Разбира се чл.188 ЗДвП допуска на собственик да се наложи наказание за извършено с неговото МПС нарушение. В процесния казус собственикът е предоставил МПС на трето лице, а именно жалбоподателя по делото. По аналогия с предвидената процедура би могло да се допусне, че именно това упълномощено лице е извършило нарушението. В случая обаче след като е прието, че П. е бил водачът паркирал неправилно, в негово присъствие да се състави акт.

Актосъствителят твърди в показанията си, че отправил покана по телефон, но никой не се отзовал. Ето защо в отсъствие на жалбоподателя съставил АУАН, който бил връчен обаче от колеги на неизвестно за него лице. Всъщност видно от направеното възражение, е че акта е бил връчен на адв.А. Д., който действително е представил пълномощно, но същото касае изготвяне и подаване на възражение срещу фиш № 0002422657, а не и да получи съставен акт. Последното не бе доказано по делото. При това положение настоящата инстанция намира , че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила като липсват доказателства жалбоподателя да е упълномощавал трето лице на което да се предяви срещу подпис и получи екземпляр от акта.

Депозиранато възражение от адв.Д. срещу този акт също е без правна стойност, защото той не е бил пълномощник в производството след съставяне на АУАН. Принципно той би могъл и да върши действия в интерес на жалбоподателя, а да ги уредят помежду си като такива извършени без пълномощие, но получаването на АУАН определено не е от кръга на тези действия. За последното е било нужно ново пълномощно.

При тази фактическа обстановка, настоящата инстанция счита, че следва да се отмени процесното НП. С оглед този изход на делото жалбоподателя има право на разноски на основание чл.63д ЗАНН. Такива са своевременно 3 поискани, а видно от приложения договор за правна защита и съдействие са заплатени 300 лева за възнаграждение на адв.П., представляващ жалбоподателя пред настоящата инстанция. Тази сума следва да се присъди на жалбоподателя и в тежест на Община Пловдив. Същата е на минимума определен по правилата на чл.18 от НМРАВ.

Мотивиран от изложеното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 131/11.05.2022г. на Зам. Кмет „ОРС“ при Община-Пловдив, с което на Ч. ИЛ. П., с ЕГН ********** от гр.П., ул.Б. М. № * е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет / лв. за нарушение по чл.6, ал.2, вр. с чл.40, ал.3 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на Община Пловдив.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на жалбоподателя Ч. ИЛ. П., с ЕГН ********** от гр.П., ул.Б. М. № * сумата от 300 лева разноски за повереник пред настоящата инстанция по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4