Определение № 1221 от 04.08.2026, Районен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1221 гр. Благоевград, 04.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Гражданско дело № 20261210100092 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от „УниКредит Лизинг“ ЕАД, рег. в Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ с ЕИК 121887948, със седалище и адрес на управление: гр. С*** чрез адв. П. Б., със съдебен адрес гр. С***, срещу „Г.“ ЕООД, с ЕИК 101614130, със седалище и адрес на управление: гр. Б***, представлявано от Г***, като е предявен положителен установителен иск - за установяване дължимост на вземане по оспорена заповед за изпълнение - пр.основание чл.422 в. С чл.415 вр. с чл.410 от ГПК.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за установено, че „Г.“ ЕООД, с ЕИК 101614130, със седалище и адрес на управление: гр. Б***, представлявано от Г*** дължи на „УниКредит Лизинг“ ЕАД, рег. в Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ с ЕИК 121887948, със седалище и адрес на управление: гр. С***, суми за които е издадена Заповед рег. № 964/03.11.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 1427/2025 г. по описа на Районен съд Ихтиман, както следва:-сумата от 12,06 евро, равностойни на 23,59 лева - остатък от главница за лизингова вноска с падеж 19.09.2025 г. дължима в пълен размер от 383,58 евро, равностойни на 750,22 лева;- сумата от 384,32 евро, равностойни на 751,66 лева - главница с падеж 19.10.2025 г.

Претендират се сторените разноски.

С Разпореждане № 356/21.01.2026г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпрати на ответника с указание, че в 1 едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответното дружество на 24.02.2026 година, като след депозирана молба за удължаване на срока и постановено определение № 393/18.03.2026 година,с което е продължен на основание чл. 63 ГПК срока за подаване на писмен отговор от изтичане на първоначално определения, а именно считано от 25.03.2026 година на 28.04.2026 година е депозиран писмен отговор от ответното дружество, с който се прави възражение за нередовност на исковата молба. Отделно от това не се оспорва, че между страните е сключен договор за лизинг№ 143592/19.07.2021 година, но се оспорва предявения иск по основание и размер.

С определение № 743/18.05.2026г. по делото е насрочено открито съдебно заседание за 24.06.2026г., като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.

С дата 19.06.2026г. е постъпила молба от ищцовото дружество чрез процесуален представител, с която е заявено оттегляне на предявените искове на основание чл. 232 ГПК, като като се иска производството по делото да бъде прекратено. Посочено е в молбата, че след подаване на възражение от длъжника в заповедното производство и дадените указания за предявяване на иска са постъпили плащания, с които вземанията са погасени. Представят се доказателства. Сочи се, че към настоящия момент ищцовото дружество няма правен интерес от водене на производството. Обръща внимание, че ответникът е дал повод за завеждане на иска, както с подадено възражение, така и със забава в плащанията си. Сторено е оттегляне на иска на основание, чл. 232, предл. 1 ГПК. Иска се да се прекрати производството като се претендират сторени в производството разноски. Сторено е искане да се укаже на заповедния съд да издаде изпълнителен лист за сторените разноски в заповедното производство.

В открито съдебно заседание, проведено на *** г. на основание чл. 101, ал. 1 ГПК съдът е указал на ищцовото дружество, в едноседмичен срок да представи по делото доказателства за упълномощаване на процесуалния представител на ищеца за извършване на процесуалното действие оттегляне на иска и конкретизира искането си за присъждането си за разноски, като го е предупредил, на основание чл.101, ал. 3 ГПК, че при неизпълнение на дадените указания в срок съдът ще приеме действието за неизвършено. В същото съдебно заседание ответникът е претендирал и представил списък за разноски.

На 01.07.2026г. по делото е постъпила молба от ищцовото дружество чрез процесуален представител, с която е представено пълномощно, удостоверяващо представителната власт на процесуалния представител за 2 оттегляне на исковете, като е представена и фактура за заплатен адвокатски хонорар. Сторено е искане да се прекрати производството и конкретизация, че претенцията за разноски е за настоящото исково производство за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Препис от молбата е връчен на ответника, който на *** г. е подал възражение чрез процесуален представител. Поддържа становище, че искането за присъждане на разноски е неоснователно. Твърди, че липсва реално направен разход за адвокатско възнаграждение към релевантния момент. Сочи, че в проведеното на 24.06.26 г. съдебно заседание, съдът е констатирал, че ищецът не е представил доказателства за сторени разходи вкл. и за адвокатско възнаграждение Представените впоследствие договор за правна защита и фактура са с дата 25.06. 26 г. Това безспорно установява, че към момента на подаване на молбата за оттегляне на иска на 19.06.2026 г, /т.е преди 24.06/ и към момента на първото съдебно заседание, ищецът не е бил направил претендирания разход за възнаграждението. Поддържа и че липсва и причинна връзка: Разходи, направени след като ищецът вече е заявил воля за прекратяване на делото, не са в причинна връзка с поведението на ответника.

Сочи, че в настоящият случай, плащането на адвокатско възнаграждение на 25.06.26 г. е извършено след като ищецът вече е изразил волята си да прекрати спора чрез подаване на молба за оттегляне на иска на 19.06.2026 г.

Следователно, този разход не е предизвикан от поведението на ответника, нито е бил необходим за водене на делото, тъй като към този момент ищецът вече е бил десезирал от съда. Действията по сключване на договор и плащане на хонорар след заявено оттегляне представляват опит за изкуствено създаване на разноски в тежест на ответника, което е в разрез с принципите на процеса.

На следващо място: Съдът в с.з на *** г, даде срок на процесуалният представител на ищеца за отстраняване на нередовността, свързана с липсата на изрично пълномощно за оттегляне на иска. Съгласно чл. 101, ал. 2 от ГПК, поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му. В този смисъл се поддържа, че с представянето на пълномощното на 25.06,26 г .,молбата за оттегляне се счита за валидно подадена към първоначалната дата - на 19.06.2026 г, преди 24.06.26г.. Това означава, че към 25.06,26 г., когато са съставени документите за плащане, производството вече е било в състояние на „заявено прекратяване", което допълнително доказва липсата на необходимост от направения разход.

По отношение на разноските за заповедното производство се изразява становище за неоснователност.

Иска се да се остави без уважение искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение, да се прекрати производството по делото, поради оттегляне на иска, да се обезсили издадената заповед за изпълнение. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК се иска да се осъди ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски .

3

Съдът по същество намира следното:

Съобразявайки постъпилата молба съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено. Ищецът е този, който предявил веднъж иска си разполага с процесуалната възможност, да промени своята позиция, като чрез това свое процесуално действие, доведе до прекратяването на иницирания от него исков процес. Това е негово право, и упражняването му до приключване на първото съдебно заседание по делото, не е обусловено от съгласие на ответната страна. В настоящия случай изявлението на процесуалния представител на ищцовото дружество за оттегляне на предявените искове е заявено от лице с представителна власт с оглед отстранените нередовности и представеното пълномощно, имащо право да извърши процесуалното действие, преди първото по делото съдебно заседание, поради което не е необходимо съгласието на ответника за прекратяване на производството.

Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на чл. 232 от ГПК за десезиране на съда от разглеждането на предмета на спора /на предявените искове/ по гр.д. № 92/2026г. по описа на Районен съд – гр.

Благоевград, като производството по посоченото дело, следва да бъде прекратено.

На осн. т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 964/03.11.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 1427/2025 г. по описа на Районен съд Ихтиман следва да бъде обезсилена единствено в частта, за която е предявен иска, а именно за сумата от 12,06 евро, равностойни на 23,59 лева - остатък от главница за лизингова вноска с падеж 19.09.2025 г. дължима в пълен размер от 383,58 евро, равностойни на 750,22 лева;- сумата от 384,32 евро, равностойни на 751,66 лева - главница с падеж 19.10.2025 г. Това е така доколкото заповедта следва да бъде обезсилена при прекратяване на производството по иска, по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, като компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410 от ГПК е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване, но само за тази част, за която е предявен иска. В останалата част, за която искът не е предявен компетентен да обезсили заповедта е заповедния съд.

По отношение на претенциите за присъждане на разноски.

Относно претенцията на ищеца за присъждане на разноски на първо място следва да се отбележи, че с конкретизираната си молба от 01.07.2026г. ищецът претендира разноски единствено за исковото производство, като в тази връзка сам е поискал срок в проведеното съдебно заседание да конкретизира дали претендира разноски в заповедното и в исковото производство или само за исковото такова. Предвид изложеното съдът не следва да се произнася за разноските в заповедното производство,още повече, че за частта, за която не е предявен иск компетентен е заповедния съд.

Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски за 12, 78 евро4 внесена държавна такса, като е представил и доказателства за договорено адвокатско възнаграждение и заплатено такова на 25.06.2026г.

На първо място съдът намира, че на ищеца се дължат по начало разноски за исковото производство.

В случая съдът прекрати производството по делото, поради оттегляне на иск, но намира, че причината за това е в поведението на ответника, като същия е дал повод за завеждане на иска. На първо място е подал възражение, с оглед на което на ищеца са дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК.

Ищецът добросъвестно е предявил иск само в частта и pа сумите, за които не е имало плащане. Видно от представените към отговора на исковата молба от ответника доказателства за плащане част от същите са и след подаване на исковата молба. Предвид изложеното съдът намира, че същият е дал повод за образуване на настоящото исково производство.

Предвид изложеното съдът намира, че ответникът няма право на разноски при прекратяването, тъй като е дал повод за образуване на делото, поради което искането му е неоснователно.

След като ответникът е станал причина за завеждане на делото, поведението му в хода на процеса, довело до отпадане на правния интерес на ищеца от воденото на установителен иск не е причина на ищеца да не се присъждат разноски. В тази връзка върховната инстанция е имала повод да се произнесе по подобни въпроси (вкл. и по задължителния ред на чл. 274, ал. 3 ГПК), като в съдебната практика се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод е отпаднал в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск. В този смисъл е напр. определение № 277 от 14.05.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2432/2014 г., I г. о., ГК, както и цитираните в него определение № 98 от 20.02.2009 г. по гр. д. № 91/09 г. на ВКС, IV ГО; определение № 518 от 15.06.12 г. по ч. т. д. № 156/11 г. на ВКС, II ТО; определение № 1176 от 28.12.12 г. по ч. т. д. № 560/2012 г. на II ТО; определение № 767/05.09.12 г. по ч. т. д. № 251/12 г. на II ТО, Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС по гр. дело № 104/1956 г., ОСГК, определение № 197 от 18.03.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 617/2014 г., II т. о., ТК, определение № 232 от 7.05.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 992/2015 г., II т. о., ТК, определение № 247 от 30.05.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2001/2019 г., IV г. о., ГК, определение № 388 от 11.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 831/2017 г., II т. о., ТК, определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК, определение № 3748 от 25.07.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1381/2024 г. и други/.