Решение № 800 от 11.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. Варна, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20243100501041 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от М. К. М. от ****, срещу решение №3860/28.11.23г., поправено с решение №1127/03.04.24г., постановени по гр.д.№7107/23г. на ВРС, с което е прието за установено на основание чл.422 ГПК, вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, в отношенията между страните, че М. К. М., с адрес *********, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление ****, ул.Прилеп № 33, сумата от 551лв., представляваща главница за периода от 25.06.2020г. до 23.02.2023г. по партида с абонатен номер 1136307, за обект – имот, находящ се в *****, и сумата от 78,25 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 28.08.2020г. до 16.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.03.2023г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед №1635/22.03.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№3425/2023г. по описа на Районен съд – Варна.

В жалбата са наведени оплаквания за нищожност и неправилност на обжалваното решение. Излага, че няма задължения към ВиК като водата за целия период била изплатена от кооперацията. Счита, че е изплатил два пъти една и съща вода за същия период. Излага довода, че законът не допускал съда да се позовава на вещо лице при вземане на решение. Моли да бъде обявена нищожността на решението, като претендира разноските 1 по делото.

В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление ****, ул.Прилеп № 33, е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора Варненски окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД, ЕИК 103002253, против М. К. М. от ****, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено, че М. К. М. дължи на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД следните суми: сумата в размер на 551лв, представляваща ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1136307 за периода от 25.06.20г. до 23.02.2023г. на адрес *********, и сумата от 78,25лева, представляваща обезщетение за забава за периода 28.08.20г. до 16.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 20.03.23г. до оконч.изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №1635/22.03.2023г. по ч.гр.д. №3425/2023г. по описа на Варненски районен съд.

В исковата молба поддържа, че като В и К оператор, съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, е доставил на ответника като потребител в имот на адрес *********, В и К услуги, отчитани по партидата на абонатен номер 1136307. Твърди, че въз основа на подадено заявление по чл.410 ГПК му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3425/2023г. на ВРС. Излага, че претендираната главница представлява цена на реално доставени и отчетени ВиК услуги чрез използването на електронен карнет, като ответникът не бил оспорил чрез писмено възражение вземанията в срока по чл.40, ал.2 от Наредба №4/14.09.04г. на МРРБ.

Ответникът М. К. М. не е депозирал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и допустимо.

Възражението на въззивника за нищожност на обжалваното решение е бланкетно, 2 като в рамките на въззивната проверка съдът не констатира пороци, водещи до нищожност на решението. Изложените във въззивната жалба доводи не са относими към нищожността на решението, а касаят неговата правилност.

По делото не се спори относно това, че ищцовото дружество - В и К оператор и ответника са в договорни отношения за процесния период, нито се спори, че процесните отношения между страните се регулират при общи условия, издадени от дружеството и одобрени по съответния за това ред. Няма спор още, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация” ООД– Варна за имота, находящ се в ****, ********, както и че имотът е присъединен към водопроводната и канализационната система и за него e определен съответен абонатен номер. Предвид това съдът приема, че ответникът като потребител се явява задължено лице за плащането на задълженията за консумираната в имота вода и доставени ВиК услуги.

Спорен по делото е въпросът налице ли е заплащане на начислените за процесния период и обект ВиК услуги. С оглед разпределението на доказ.тежест в процеса доказването на този положителен факт, какъвто се явява плащането, се носи от ответната страна – въззивник. Последният, от своя страна, не е ангажирал годни доказателства за това.

От приложените в заповедното производство извлечения от банкова сметка на ответника за периода 01.01.20г. - 10.04.23г. не се установяват извършвани плащания в полза на ищеца по процесните вземания, а единствено плащания по наложен запор по изп.д. №139/22г. на ЧСИ С.Д.. Извод за извършени плащания не може да се изведе и от приложените по същото производство справки за месечни консумации, тъй като те касаят начислена консумация, вкл. разпределение от общ водомер, но не съдържат данни за извършени плащания. Липсата на такова плащане се установява и от заключението на изслушаната по делото пред ВРС съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда, съгласно което непогасените задължения на ответника възлизат на 551лв – главница за ползвани ВиК услуги за периода от 25.06.20г. до 23.02.23г. и 78,25лв – лихва за забава върху всяко едно от установените месечни задължения, считано от съотв.падеж до 16.03.23г. Изрично в с.з. вещото лице сочи, че приложените по заповедното дело документи за извършени плащания са за предходни задължения. Несъстоятелни са възраженията на въззивника касателно съобразяването от съда на заключението на вещото лице, доколкото при решаването на делото съдът е длъжен да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства и въз основа на последната да изгради своите изводи относно спорното право.

Въззивният съд напълно споделя мотивите на ВРС в горепосочения смисъл и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде изцяло потвърдено. тези на

С оглед изхода от спора пред въззивния съд и направеното искане разноски за въззивното производство се следват на възз.страна ВОДОСНАБДЯВАНЕ И

КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД. Доколкото възз.страна е защитавана от юрисконсулт, то 3 следващото се възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция се определя на осн. чл.25 от НЗПП в размер на 100лв. Ето защо на възз.страна следва да се присъдят разноски в размер на 100лв ю.к. възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Решение №3860/28.11.23г., поправено с решение

№1127/03.04.24г., постановени по гр.д.№7107/23г. по описа на Варненски районен съд.

ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН **********, с адрес ****, ********, ДА ЗАПЛАТИ на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление ****, ул.Прилеп №33, сумата от 100лв, представляваща сторените за въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4