Решение № 121 от 24.06.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Харманли, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20245630200101 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е по въззивна жалба от Г. М. Я., с ЕГН **********, с адрес гр.

Димитровград, ул. *** срещу Наказателно постановление № 23-0271-000503 от 12.06.2023г., издадено от Началник група „Охранителна полиция” при ОД на МВР Хасково, РУ – Харманли, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал.4,т.6 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение по чл. 104а от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че Жалбоподателят сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения материалния и процесуалния закон. Нарушени били разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН; чл.42, т.2 - 8 от ЗАНН; чл.52, ал.4 от ЗАНН; чл.57, ал.1 т.5 - 7 от ЗАНН. Жалбоподателят сочи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен при съществени процесуални нарушения. Актосъставителят и свидетелят не били установили административното нарушение. Неправилна била правната квалификация на изпълнителното деяние на нарушението. Моли съдът да постанови решение, с което изцяло да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения процесуалния и материалния закон.Претендират се розноските по делото.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и защитникът му адв. В. Ч. от АК – Хасково, с пълномощно по делото.

Същият в писмено становище поддържа аргументите в депозираната жалба.Прави искане за присъждане на разноските по делото.

1

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.05.2023 г. в 15:55 часа, в община Маджарово на път трети клас № 808 КМ.37+600 на разклона на с. Румелия, община Маджарово посока с. Тополово като водач на лек автомобил, Мерцедес Ц 200, ***, собственост на ЕТ Д-Р „ Валентина И.а”с Булстат. *** със седалище в гр. Димитровград като при извършената проверка се установило, че водача Г. Я. използва и разговаря по мобилен телефон по време на движението без да използва устройство позволяващо управление без участие на ръцете.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свид. М. А. М. и свид. К. С. И., полицейски служители;

АУАН с бл. № серия АД №399529; НП № 23-0271-000503/12.06.23г.; заверено копие на Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.; справка за нарушител водач на лицето Г. М. Я. с ЕГН **********, писмо с рег. № № 272р-5242/26.02.2024г. по описа на ОДМВРХасково, относно заеманата длъжност от П.Д.П. и М. А. М., Справка по НП №23-0271000503/12.06.2023г., прочетени по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК, вр. чл.

84 ЗАНН.

Свидетелите възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло корелират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.

Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Харманли при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си.

И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени 2 доказателствени средства се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. От справка АИС АНД, представена от административно наказаващият орган, неоспорена от сраните се установява, че НП е връчено на жалбоподателя на 17.01.2024г., а въззивната жалба е подаден на 31.01.2024г.Дори и да не се приемат данните от справката на АИС АНД при липса на доказателства за връчване на НП и депозиране на въззивна жалба, то същата се счита винаги подадена в преклузивния срок. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния и материалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група «Охранителна полиция» към ОД на МВР гр. Хасково, РУ- Харманли, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.От писмо с рег. № № 272р-5242/26.02.2024г. по описа на ОДМВР-Хасково, се установява заеманата длъжност от П.Д.П., към датата на издаване на НП и М. А. М.,към датата на издавена на АУАН.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя.

НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

АУАН съдържа всички необходими реквизити на чл. 42 от ЗАНН. При издаването на атакуваното наказателно постановление (НП) съдът също не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство и обуславящи отмяната му. НП отговаря и съдържа 3 всички задължителни реквизити, посочени в чл. 57 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП забранява на водачите на моторно превозно средство да използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

Съгласно § 6, т. 25, предл. 1-во от Допълнителните разпоредби на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство.

Към момента на извършване на проверката жалбоподателят е имал качеството на водач, тъй като се е намирал в автомобила и е осъществявал действия по управление, по което обстоятелство страните не спорят.

Спорно по делото е дали е използвано от водача -жалбоподател мобилен телефон по време на управление на превозното средство, като това е ставало без устройство, позволяващо неговото използването без участие на ръцете му.

Нарушението по чл. 104а от ЗДвП съдът намира същото за доказано по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. М. А.

М. и свид. К. С. И. които са непосредствени свидетели на нарушението.Първият свидетел М. сочи, че преди да го спре, на около пет метра от него, видял, че водачът използваш телефон смартфон, който държал с ръката и провеждал разговор по него.

Като го спрял, жалбоподателя не прекъснал разговора си по телефона и продължавал да говори по него. Свидетелят е чул , че се провежда разговор, като от телефона излизал глас и жалбоподателят му отговорил. Чул, че има диалог и възприел, че същият води разговор, тъй като чул мъжки глас на отсрещната страна, с когото водил разговор водачът Г. М. Я.. Свид. М. поискал му документите на водача, но той не му обърнал внимание и продължавал да говори по телефона. Свид. М. изчакал, отново се представил и му поискал документите и тогава жалбоподателят му ги представил.

Извършил проверка и обяснил на водача, че по закон не е позволено да използва телефон по време на движение, за което ще му бъде съставен акт.Водачът бил сам в колата, като друга кола за проверка от контролните органи е нямало. В присъствието на жалбоподателя и на свид. И. бил съставен АУАН. Актът бил прочетен, предявен, и връчен срещу подпис на жалбоподателя. В тази насока са и показанията на свид. К. С.

И., свидетел, очевидец на нарушението и свидетел при съставяне на АУАН.Нещо повече, свид. И. сочи, че е видял, че водачът Г. Я., жалбоподател държи телефон на ухото си, а като приближил, чул и разговора. Когато свид. М. му поискал документите, жалбоподателя казвал на човека отсреща къде да му остави пясъка. След това той казал на отсрещната страна да го изчака, че са го спрели за проверка и оставил телефона до скоростния лост. Следователно, жалбоподателят, докато е управлявал МПС на процесната дата и място, е говорел по мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на телефон без участие на ръцете. Доказателства в обратна насока не бяха събрани по делото, опровергаващи достоверността на показанията на незаинтересования от изхода на делото свидетел М. и свид. И., поради което и кредитирани от съда с доверие. Нарушението е надлежно описано и правилно квалифицирано като такова по чл. 104а от ЗДвП. Адекватно приложена е и съответната му санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, предвиждаща глоба в твърд размер от 50 лв., поради което и размерът на санкцията е законосъобразно определен и не подлежи на корекция.С процесното наказателно постановление на въззивният жалбоподател е наложено наказание на основание чл. 183, ал.4,т.6 от ЗДвП , за 4 извършено нарушение по чл. 104а от същия нормативен акт.