Определение № 572 от 23.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 572 гр. София, 23.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502960 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на В. Г. А. срещу определение № 17 482/18.09.2025 г. по ч.гр.д. № 8992/2025 г. на СГС, ГО, IВ с което е оставено без разглеждане възражението на частния жалбоподател, като недопустимо срещу издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 59 705/2012 г. по описа на СРС, ГО, 55 състав.

Твърди се, че определението е неправилно и следва да бъде отменено, по съображения изложени в жалбата.

Ответникът по жалбата „Макроадванс“ АД я оспорва и моли определението да бъде потвърдено.

Съдът след като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите и от лице с право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение на 08.05.2023г. чрез връчването на тази дата на поканата за доброволно изпълнение в хипотезата на отказ, в кантората на ЧСИ М. Б., чрез връчителя юрисконсулт Е. К., поради което и едноседмичния срок по чл. 432, ал.

1 ГПК е изтекъл преди датата 17.06.2025 г. на която е подадено възражението.

Разпоредбата на чл. 44, ал. 1, предл. 3 ГПК допуска връчването да се счита за извършено и в хипотезата на отказ да се приеме съобщението от адресата, като в този случай подписа на връчителя е достатъчен за удостоверяване на отказа. Законовата презумпция е свързана с обстоятелството, че удостоверяването се извършва от длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма и затова по правилото на чл. 179, ал. 1 ГПК разписката в тази си част има материалната доказателствена сила на официален 1 документ.

Длъжностно лице по посочения в закона смисъл е лице което има компетентност да извършва връчвания, каквито са самият съдебен изпълнител, помощник - съдебния изпълнител или лица, в чиято длъжностна характеристика е включено правомощието да връчват съдебни книжа като призовкар или служител по връчванията. Юрисконсултът не е лице, което може да връчва книжа, освен ако изрично не са му делегирани и тези функции, за което в случая липсват данни. Ето защо, съдът приема, че съобразно фактите по делото, нормата на чл. 44, ал. 1, предл. трето от ГПК е неприложима.

Същевременно текста на чл. 423, ал. 1 ГПК свързва началото на едноседмичния срок за подаване на възражение с узнаването, а не се с връчването на съобщение за издадената заповед за изпълнение. В случая, факта на узнаване е доказан с подадената на 08.05.2013 г. от длъжника молба до съдебния изпълнител по изп.д. № 3549/2013 г. /образувано въз основа на процесната заповед за изпълнение/ за вдигане на запора по банкови сметки в „Пощенска банка“ за вземания които са свързани с получаването на детски надбавки. Автентичността и датата на тази молба не е оспорена от частния жалбоподател, поради което и съобразно чл.

180 ГПК вр. с чл. 181 ГПК, молбата удостоверява, че изявлението е направено от В. Г. М., като за имената не се спори че са идентични с тези на В. Г. А..

По изложените съображения, подаденото на 17.06.2025 г. възражение е просрочено и следва да бъде оставено без разглеждане. Като е достигнал до този извод, макар и по съображения които са неправилни и въззивният съд не споделя, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

При този изход на спора, частния жалбоподател следва да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника по частната жалба, което съдът определя в размер на 25 евро.

Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 17 482/18.09.2025 г. по ч.гр.д. № 8992/2025 г. на СГС, ГО, IВ състав.

ОСЪЖДА В. Г. А. ЕГН ********** да заплати на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485 разноски пред САС в размер на 25 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3