Определение № 213 от 22.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 213 гр. София, 22.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Николова Частно касационно търговско дело № 20248003902736 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Подадена е частна касационна жалба от „АСА 2000 ГРУП“ ЕООД, гр.

Русе, против Определение № 9669 от 24.06.2024 г. по ч.гр.д. №3761/2024г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено Разпореждане от 07.11.2023г. по гр.д. №34914/2023г. на Софийски районен съд, с което е върната частна жалба с вх. № 283447 от 11.10.2023 г. срещу Определение от 31.08.2023 г. по гр.д.

№34914/2023 г. на Софийски районен съд за прекратяване на производството и изпращане на делото по подсъдност на СГС.

В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Частният касатор счита за неправилни изводите на въззивния съд относно това, дали фактът на връчване на определение от 31.08.2023г. е опроверган . Твърди, че на приетите от съда дата и място на връчване, а именно 02.10.2023 г., в седалището и адреса на управление на дружеството към момента на връчване: гр. Русе, ул. „Васил Петлешков“ № 31, управителят Росен Генов не се е намирал в канцеларията на дружеството, въпреки че той е отбелязан в обратната разписка като „получател“. Счита, че е оборена материалната доказателствена сила на разписката, поради обстоятелството, че в нея е отбелязана различна дата на връчване (02.10.2020 г.) от тази, която съдът е приел, както и че управителят Росен Генов е бил в командировка в гр. София, за което е приложена Заповед от 02.10.2023 г. за командировка. Твърди, че изводът на Софийски градски съд, че не е нарушен чл. 50 ГПК, тъй като не се изисква връчването да бъде 1 извършено само на управителя, е неправилен. Излага аргументи, че действително няма изискване за връчване само на управителя на дружеството, но въпреки това чл.50 от ГПК е нарушен, тъй като в конкретния случай, видно от разписката към съобщението, то е връчено именно на управителя според отразеното от длъжностното лице – призовкар. Иска отмяна на въззивното определение.

Ответникът „Александър Принт“ ЕООД /н./ не изразява становище по частната жалба.

Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното:

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал. 3 от ГПК.

С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил Разпореждане от 07.11.2023г. по гр.д. №34914/2023г. на Софийски районен съд за връщане на частна жалба с вх. № 283447 от 11.10.2023 г. срещу Определение от 31.08.2023г. по същото дело. Съставът на Софийски градски съд е приел, че едноседмичният срок за обжалване на определението от 31.08.2023 г. започва от датата на връчване – 02.10.2023г., и изтича на 09.10.2023г. (понеделник, работен ден), а частната жалба е депозирана на 11.10.2023г., следователно е просрочена. Изложил е мотиви, че разписката в частта с отбелязванията, направени от връчителя, е официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила по отношение на отразените в нея обстоятелства за дата, място, начин на връчване, самоличността на получилото съобщението лице, които обвързват съда до опровергаването им. Констатирал е, че действително като дата на връчване е посочена „02.10.2020г.“, но е приел че е налице техническа грешка, тъй като както съдебните книжа, така и съобщението, са от 2023г. Приел е за недоказано твърдението на частния жалбоподател, че на 02.10.2023г. управителят на „АСА 2000 ГРУП“ ЕООД - Росен Генов не се е намирал в гр.Русе, а е бил в командировка в гр. София, като е изтъкнал, че представената Заповед от 02.10.2023г. за командировка съставлява частен документ, който не разполага с материална доказателствена сила за изгодни за жалбоподателя факти. Въззивният съд е счел, че чл.50 от ГПК не изисква връчването на съобщението да е точно на управителя на юридическото лице, за да се приеме за редовно.

След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.

На основание чл.274, ал.3 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол.

Според разясненията, дадени в ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009 г.

2 на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба.

Настоящият състав на ВКС констатира, че не е формулиран нито един правен въпрос, който да отговаря на гореизложените характеристики. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК частният касатор повтаря оплакванията си от частната касационна жалба за неправилност на обжалваното въззивно определение, а именно, че е оборена материалната доказателствена сила на разписката по отношение на отразените в нея обстоятелства; че отразената дата на връчване в разписката е различна от приетата от съда, поради наличие на техническа грешка; че връчителят не е изпълнил задълженията си относно удостоверяването на връчването.

Следователно с оглед своето съдържание доводите представляват оплаквания по чл.281, т.3 от ГПК за отмяна поради неправилност на въззивното определение, които не могат да бъда разгледани без определението на Софийски градски съд да е първо допуснато до касационно обжалване.

По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.

Мотивиран от горното, ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9669 от 24.06.2024 г. по ч.гр.д. № 3761/2024 г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3