Определение № 3719 от 16.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3719 гр. София, 16.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно частно гражданско дело № 20261100500395 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадена частна въззивна жалба вх. № 67823/25.02.2025 г. на СРС от Е. С. С. срещу Разпореждане № 21983/04.02.2025 г., постановено по гр. д. № 2175/2022 г. по описа на СРС, 47ми състав, с което е отхвърлена молба вх. № 371074 от 18.11.2024 г., съдържаща искане за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, дължима за въззивно обжалване, както и е върната подадената от него въззивна жалба с вх. № 338933/24.10.2024 г., срещу постановеното по делото решение поради неизпълнение на дадени от съда указания с срок.

В жалбата се поддържа, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно.

Софийски градски съд, след като прецени обстоятелствата по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на съдебен контрол акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Срещу постановеното по делото решение е подадена в законовия срок въззивна жалба с вх. № 338933/24.10.2024 г. от първоначалния ищец Е. С. С..

С Разпореждане № 158971/04.11.2024 г. първоинстанционният съд е дал указания на жалбоподателя за отстраняване на констатирани в подадената жалба нередовности, а именно да посочи изрично в коя част обжалва постановеното по делото решение; да посочи конкретни твърдения, обосноваващи релевираните в жалбата пороци на обжалвания акт и да представи документ за внесена държавна такса. Препис от разпореждането е връчен надлежно на страната чрез процесуалния представител, като същият е подал молба с вх. № 371074/18.11.2024 г. за отстраняване на констатираните 1 нередовности. Първоинстанционният съд е приел, че дадените указания не са изпълнени в цялост, но е направено искане за освобождаване от дължимата държавна такса за въззивно обжалване. С Разпореждане № 169917/20.11.2024 г. на жалбоподателя отново е указано да изпълни в цялост указанията, дадени му с предходното разпореждане на съда, както и да представи доказателства за затрудненото си материално положение, предвид искането за освобождаване от дължимата такса. В разпореждането изрично е посочено, че при неизпълнение на указанията в срок подадената жалба ще бъда върната. Така дадените указания са надлежно съобщени на процесуалния представител на жалбоподателя на 08.12.2024 г., но в предоставения срок съдът е приел, че те не са изпълнени. Поради това, с Разпореждане № 21983/04.02.2025 г. е отхвърлил молбата за освобождаване от държавна такса, както и е върнал въззивната жалба на Е. С..

С т. 12 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че актът за освобождаване от заплащането на таксите за производството по чл. 83, ал. 2 ГПК важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата, като съдът не се сезира повторно с ново искане.

В случая с разпореждане от 15.09.2022 г. постановено по гр. д. № 2175/2022 г. на СРС, 47-ми състав въз основа на представената от ищеца декларация за семейно, имотно и имуществено състояние, той е освободен от заплащане на такси и разноски по делото. От съответното прилагане на правилата в Част втора от ГПК – Общ исков процес към Част шеста – Охранителни производства и по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 538, ал. 3 ГПК следва извод, че постановеното освобождаване от държавна такса и разноски е пречка за повторно подаване на молба по чл. 83, ал. 2 ГПК и произнасяне от съда по същество по нея, доколкото същата се явява без предмет.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд, като се е произнесъл по същество по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК е следвало да изчака стабилизиране на този свой акт преди да върне въззивната жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, доколкото определението му по чл. 83, ал. 2 подлежи на обжалване, както и една от констатираните нередовности се изразява в невнасяне на държавна такса.

Като е постановил нещо различно от възприетото от въззивния съдебен състав, първата инстанция е постановила незаконосъобразен акт, който следва да бъде обезсилен в частта, в която е оставил без уважение повторното искане по чл. 83, ал. 2 ГПК и отменен в частта, в която едновременно с това е върната въззивната жалба.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Разпореждане № 21983/04.02.2025 г., постановено по гр. д. № 2175/2022 г. по описа на СРС, 47-ми състав в частта, в която е отхвърлена 2 молба вх. № 371074 от 18.11.2024 г., съдържаща искане за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

ОТМЕНЯ Разпореждане № 21983/04.02.2025 г., постановено по гр. д. № 2175/2022 г. в частта, в която е върната въззивна жалба с вх. № 338933/24.10.2024 г. срещу постановеното по делото решение.

В Р Ъ Щ А делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената въззивна жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е обезсилено Разпореждане № 21983/04.02.2025 г., постановено по гр. д. № 2175/2022 г. по описа на СРС, 47ми състав подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3