Решение № 535 от 26.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 535 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100500002 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 19189 от 24.10.2024 г., постановено по гр. д. № 68021/2023 г., СРС, ГО, 43ти състав Столична община е осъдена да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата в размер на общо 267,24 лева, формирана от сумата от 199,20 лева, представляваща изплатено обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка с щета № 44012132207813, от сумата от 53,04 лева, представляваща разноски за услуга „Пътна помощ“ и от сумата от 15,00 лева, представляваща ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.12.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от общо 608,00 лева, представляваща разноски по производството. Със същото решение е отхвърлен предявения от Столична община срещу „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК 000696327, Автомагистрали София ЕООД, ЕИК 103561146 и Пътища София ООД, ЕИК 205102018 обратен иск.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Столична община с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. На първо място се релевира липса на мотиви, като се излагат доводи, че съдът не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, доводи и възражения на страните, както и че не са 1 обсъдени противоречията между събраните доказателства и не са изложени съображения защо едните са кредитирани, а другите – не. На следващо място се поддържа, че приетото в мотивите на първоинстанционния съд противоречи на доказателствената съвкупност по делото. Въззивникът изразява становище също така за липса на доказано застрахователно събитие, причинно-следствена връзка между твърдяното ПТП и вредите, непокрит риск по застраховката; неправилно приложение на чл. 49 ЗЗД, както и наличие на съпричиняване.

Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на атакуваното решение и постановяване на такова, с което да се отхвърлят уважените в първоинстанционното производство искове. В условията на алтернативност се иска намаляване на размера на сумите, които Столична община е осъдена да заплати поради съпричиняване на вредата на автомобила от страна на водача. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за представителството пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемият ответник „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ в законоустановения срок оспорва депозираната въззивната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Посочва, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения. Намира за неоснователни твърденията за недоказаност на осъщественото застрахователно събитие, както и за липса на покрит риск от застраховката. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

Третите лица помагачи „Инжстройинженеринг“ ЕООД, Автомагистрали София ЕООД и Пътища София ООД не са заявили становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора срещу нея приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По същество обаче обжалваният съдебен акт е неправилен.

Съгласно чл.410 от ЗК с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предяви искове за реализиране на отговорността по чл.47-49 от ЗЗД, когато са налице основания за нея (така ППВС №7/77г. от 04.10.1978г.). Ответникът носи гаранционно обезпечителната отговорност за виновните действия или бездействия на своите служители, вкл. и тези, на които е възложено да поддържат в изправност пътищата.

По делото е безспорно установено, че посочения участък от пътя, където се твърди да е 2 настъпило процесното ПТП, се стопанисва от ответника. Столична община е длъжна да поддържа този участък от пътя. За да възникне регресното право на ищеца на общо основание е необходимо да се установи, че е настъпило ПТП, от което са настъпили вреди и че ответникът има вина за настъпването на ПТП, т.е. вредите да са причинени от виновно противоправно поведение – необезопасен път, в резултат на което автомобилът е претърпял ПТП. Въззивният съд намира, че по делото не е установено настъпването на ПТП. Според ищеца, застрахованият при него автомобил е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, стопанисвано от ответника, вследствие на което е увредена задна дясна джанта и задна дясна гума на автомобила, автомобилът не могъл да се придвижи на собствен ход , поради което увреденото МПС било превозено с платформа на „Пътна помощ“ до сервиз.

Няма спор, че водачът на автомобила не е сигнализирал КАТ. Ищеца поддържа както пред районния съд, така и пред въззивния съд, че в този случай не е било задължително органите на КАТ да посетят ПТП. Този извод не се споделя от въззивния съд. Съгласно разпоредбата на чл.125 ал.1 т.8 от ЗДвП, службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Идентична е уредбата и в подзаконовия нормативен акт, уреждащ документите съставяни при ПТП, НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Съгласно разпоредбата на чл. 6 т.4 от Наредбата, не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. При увреден автомобил със спукана гума и изкривена джанта, който не е бил в състояние да се придвижи на собствен ход, водачът му е следвало да уведоми органите на КАТ, които да посетят мястото на произшествието и съответно да съставят протокол. По делото липсват доказателства за причините, поради които водачът на увредения автомобил не е уведомил органите на МВР за настъпилото произшествие. Застрахователят ищец също е предвидил идентична процедура в Общите условия за автомобилна застраховка Каско +. Според ищеца, спукването на гума поради неравен път /наличие на дупка/ представлява ПТП по см. на ЗДвП / така в раздел 2 чл.2.1.3.1. от Общите условия - покрит риск е сблъскване с или удар от МПС и/ или други физически тела, в това число ПТП, съгласно ЗДвП/. В чл.9 от същия раздел 2 на ОУ е посочено, че при настъпване на застрахователно събитие, за установяване на събитието и размера на вредата застрахованият е длъжен да представи на застрахователя, при щети причинени от ПТП – констативен протокол за ПТП, протокол за ПТП, двустранен констативен протокол. Няма данни някой от изброените документи да е представен на застрахователя от увредения водач. По делото липсват доказателства и ищецът не е уточнил на какво основание е признал настъпилото застрахователно събитие от ПТП без надлежното му удостоверяване. Само по данни на водача на увреденото МПС за механизма, при който е 3 настъпило увреждането /неговите свидетелски показания/, не би могло съдът да приеме за установена причинно-следствената връзка между претендираните вреди /обезщетени от застрахователя по застраховка ”Каско+”/ и твърдяното произшествие.

Показанията на св. Н. са единственото доказателствено средство, с което ищецът се опитва да установи твърденията в исковата молба за настъпило ПТП. Преценявайки показанията съобразно правилото на чл.172 от ГПК и отчитайки заинтересоваността на този свидетел, съдът намира, че тези показания, които не са подкрепени от други доказателства по делото, не са достатъчни да убедят съда, че твърдените от ищеца факти досежно настъпило ПТП са се осъществили, т.е тези показания нямат съществена доказателствена стойност. Изслушаната по делото автотехническа експертиза не установява дали е настъпило ПТП и какъв е неговия механизъм. Вещото лице е дало заключение въз основа на представените по делото доказателства, и по-конкретно въз основа на уведомлението за щета, подадено от собственика на застрахования автомобил, св.Н., и въз основа на данните, предоставени от този свидетел – за наличието на дупка и за размерите на тази дупка.

Щетите по автомобила, вкл. и вида и размера на спуканата гума са установени в описзаключение на ищеца от 29.03.2022г. , който също е послужил за изготвяне на заключението.

Вещото лице всъщност дава заключение, че е възможно при посочените от свидетеля размери на дупката на пътя да се получи спукване на гумата и изкривяване на джантата на гумата, така както са заснети от застрахователя на снимковия материал. При липса на годни изходни доказателства досежно настъпване на ПТП, всяко заключение на експерт може да бъде само теоретично, и в този смисъл не може да бъде годно доказателствено средство досежно настъпване на ПТП. По делото не са представени доказаталствени средства с обвързваща съда доказателствена сила /напр. протокол за ПТП/.

След като по делото не е установен по категоричен начин механизмът на увреждащото произшествие и причинната връзка между произшествието и вредите, за които е изплатено претендираното с иска по чл.410, ал.1 КЗ обезщетение, то предявения от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ иск за заплащане на сумата 267,24лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, е изцяло неоснователен. Поради неоснователност на първоначалния иск, неоснователни са и обратните искове на ответника към третите лица помагачи.

Предвид изложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.3 ГПК обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която е уважен предявения иск, и да се постанови ново решение по същество, с което да се отхвърли исковата претенция. В частта, в която обратните искове са отхвърлени, решението е правилно като краен резултат, поради което с настоящите коригиращи мотиви, решението следва да се потвърди.

По разноските:

Поради частичната отмяна на обжалваното решение, въззивният съд следва да преразпредели разноските за първа инстанция, както и да присъди разноските за въззивна инстанция. С оглед неоснователността на предявения иск, на ищеца разноски не се следват.

Такива се следват на ответника. В отговора на исковата молба ответникът е претендирал 4 разноски за юрисконсултско възнаграждение. Списък по чл.80 от ГПК пред районния съд не е представен. Преценявайки правната и фактическата сложност на делото, въззивният съд определя на ответника юрисконсулско възнаграждение за първа инстанция в размер на 100лв. и същия размер за процесуално представителство пред въззивния съд. На въззивника следва да се присъдят и направените разноски за платена държавна такса в размер на 25лв.

На въззиваемата страна разноски не се следват. Към настоящия момент, на основание Закона за въвеждане на еврото в Република България, разноските от общо 225лв. следва да се превалутират и присъдят в евро.