Определение № 223 от 04.03.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 223 гр. Перник, 04.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500081 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 418, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на БРС № 3562/22.12.2025 г., подадена от „Юробанк България“ АД чрез адвокат С. З. срещу разпореждане № 975/11.12.2025 г. по гр. дело № 944/2025 г. на Районен съд – Брезник, с което е отхвърлено на основание чл. 417 вр. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение с вх. № 3385/09.12.2025 г.

Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли окръжния съд да го отмени и издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, както се претендира от заявителя.

Излага съображения, че годишният процент на разходите (ГПР) от 7,38% и общата дължима сума са ясно посочени в договора като методиката на изчисление е съобразена с изискванията на ЗПК и приложение № 1, при което ГПР е под законовия лимит. Ако съдът е имал съмнения, е следвало да даде указания за отстраняване на нередовности, каквито не са били дадени. Относно клаузата за застраховката твърди, че същата е доброволна и заявена по инициатива на кредитополучателя; че не създава значително неравновесие и не попада сред хипотезите на неравноправни клаузи по чл. 143 ЗЗП; че не нарушава принципа на доброволност по чл. 6 КЗ и че не представлява санкция за забава, а договорно уговорено плащане по отделен застрахователен договор. Във връзка с разпоредбата на чл. 33 ГПК посочва, че застрахователните премии не са обезщетение за забава; че претендираните суми са договорни задължения, а не санкции и че съдът неправилно е отказал издаване на заповед дори за главницата, въпреки че е признал приложимостта на чл. 23 ЗПК.

1

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира същата за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 418, ал. 5 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разглеждайки я по същество, съдът намира жалбата за частично основателна, поради следните съображения:

Заповедното производство пред районния съд е образувано по заявление от „Юробанк България” АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу Г. П. А. за следните суми: 46552.56 лева - неизплатен остатък от главница (вкл. и обявената за предсрочно изискуема на 17.10.2025 г.), ведно със законната лихва от 09.12.2025 г. до изплащане на вземането; 2663.07 лева - възнаградителна лихва върху посочената по-горе сума за периода от 22.04.2025 г. до 17.10.2025 г.; 1983.61 лева - мораторна лихва за периода от 22.04.2025 г. до 03.12.2025 г. - задължения по договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните по делото на 22.12.2022 г.

За да отхвърли заявлението, заповедният съд е приел, че е длъжен служебно да провери дали годишният процент на разходите (ГПР) е правилно определен съгласно императивните правила на ЗПК и правото на ЕС (Директива 2008/48/ЕО и практиката на СЕС). ГПР не е свободно договорима величина – той трябва да бъде изчислен по строго определена формула и да включва всички разходи по кредита. В тази връзка, позовавайки се на практиката на Съда на ЕС, съдът приема, че ГПР изразява съотношението между „общия размер на кредита“ (реално получената сума) и „общия разход по кредита“ (всичко, което потребителят плаща); че включването на разход в „общия размер на кредита“ или изключването му от разходите изкривява ГПР; че неправилно посочен ГПР се приравнява на липсващ ГПР, което води до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПК и потребителят дължи само получената сума - чл. 23 ЗПК. По отношение на предвидената в договора застраховка „Защита на плащанията“, чиято премия се разсрочва и плаща заедно с погасителните вноски, съдът приема, че клаузата за застраховката не е индивидуално уговорена; че банката действа като посредник и не е титуляр на вземането за премията; че включването в кредита създава значително неравновесие и води до заобикаляне на лимита на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК; че потребителят не е имал реална възможност да избере застрахователя или условията, което нарушава принципа на доброволност по чл. 6, ал. 1 КЗ; че банката има икономическа полза (комисионна и оскъпяване на кредита). Поради това съдът е приел, че клаузата е неравноправна по чл. 143 ЗЗП. Счел е и че нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като при забава кредиторът има право само на лихва, а начисляването на суми под формата на „застраховки“ представлява недопустимо допълнително оскъпяване. Въпреки че съгласно чл. 23 ЗПК длъжникът дължи единствено получената главница, съдът е отхвърлил изцяло заявлението, приемайки, че тъй като част от 2 претендираните суми могат да произтичат от неравноправна клауза, то издаването на заповед би дало ефект на такава клауза в противоречие с Директива 93/13/ЕИО и практиката на СЕС и поради това следва да се откаже издаването на заповед за всички претенции, включително главницата, за да не се допусне изпълнение въз основа на евентуално нищожен договор.

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира следното:

В заповедното производство по чл. 417 ГПК, когато претендираното от заявителя вземане се основава на потребителски договор – каквато е настоящата хипотеза, съгласно чл. 6 и чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО, практиката на СЕС (дела C-379/21, C-714/22 и др.) и трайната практика на ВКС, съдът не извършва само формална проверка, а е длъжен служебно да провери дали вземането произтича от неравноправна или нищожна клауза.

В случая, както правилно е отбелязал и заповедния съд, ГПР е строго хармонизирана величина по Директива 2008/48/ЕО и страните не могат да определят методологията му по своя преценка като неправилното му изчисляване се приравнява на липса на ГПР (C-714/22).

Съгласно легалната дефиниция на „общ разход“ по § 1, т. 1 ЗПК същият включва всички разходи, които потребителят трябва да заплати, за да получи кредита. Когато застраховката е свързана с договора, премията е разсрочена в погасителните вноски и без нея кредитът не се предоставя при същите условия, както е в случая, то тя представлява разход по кредита и след като не е включен коректно в ГПР и фактически увеличава цената извън лимита, се налага извод за неправилно определен ГПР.

Клаузата на чл. 3, ал. 11, т. 2 от процесния договор се явява неравноправна, тъй като същата не е индивидуално уговорена в каквато връзка следва да се отбележи, че тежестта за доказване на индивидуално договаряне е върху търговеца. Обстоятелството, че потребителят е подписал договора, не означава индивидуално договаряне при положение, че няма реална алтернатива, няма доказан избор на застраховател, няма доказателство за свободно определяне на рисковете, като клаузата е типична стандартна и предварително изготвена. Значителното неравновесие между правата и задълженията на търговеца / доставчика и потребителя произтича от това, че потребителят плаща премия, а банката получава комисионна, тя е бенефициент и събира премията чрез кредитното правоотношение като потребителят не получава насрещна престация, съразмерна на увеличената цена; всичко което несъмнено нарушава чл. 143 ЗЗП.

Не може да се приеме и че е спазен принципа на доброволност на застраховането, залегнал в разпоредбата на чл. 6 КЗ. Действително, кредитополучателят се е съгласил със сключването на договора да се застрахова, но следва да се има предвид, че застраховката е необходима за получаване на кредита, обвързана е с условията и без реална възможност за избор.

Налице е и противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно която при забава кредиторът има право само на лихва и когато вноската включва част за главница, част за лихва част за премия и при забава се начислява лихва върху цялата вноска, то на практика се 3 начислява лихва и върху премията.

Предвид гореизложените съображения, процесният договор за потребителски кредит от *** се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само непогасената главница, т.е. чистата стойност на кредита. Съобразно посоченото от самия заявител в извлечението от счетоводните му книги реално предоставената като кредит сума е в размер на 60 000 лв., а погасената част от главницата е в размер на 13 447.44 лв., т.е. остава дължима главница в размер на 46 552.56 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.12.2025 г. до окончателното издължаване.

Поради това заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист следва да се издадат само за главница в размер на 23 801.954 евро (46 552.56 лв.) съгласно чл. 23 вр. чл. 22 ГПК, в какъвто и смисъл обжалваното разпореждане следва да бъде отменено частично, а в останалата му част – потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, настоящият съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя разпореждане № 975/11.12.2025 г. по гр. дело № 944/2025 г. на Районен съд – Брезник в частта му, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение с вх. № 3385/09.12.2025 г., подадено от „Юробанк България” АД, с ЕИК:

000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260 в частта му за заплащане на сумата от 23 801.954 евро (46 552.56 лв.) – неизплатен остатък от главница по договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен между „Юробанк България” АД и Г. П. А., ведно със законната лихва, считано от 09.12.2025 г. до окончателното издължаване и вместо него в тази му част постановява:

Да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „Юробанк България” АД, с ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260 въз основа на документ по чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводни книги, срещу Г. П. А., с ЕГН:**********, с настоящ адрес: *** за заплащане на сумата от 23 801.954 евро (46 552.56 лв.) – неизплатен остатък от главница по договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен между „Юробанк България” АД и Г. П. А., ведно със законната лихва, считано от 09.12.2025 г. до окончателното издължаване.

Издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист следва да бъде извършено от първоинстанционния съд – Районен съд – Брезник, който следва да се произнесе и по искането за разноски за заповедното производство.

Потвърждава разпореждане № 975/11.12.2025 г. по гр. дело № 944/2025 г. на Районен съд – Брезник в останалата му част.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5