Определение № 2470 от 23.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2470 гр. Пловдив, 23.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Светлана Станева

Надежда Дзивкова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20265300502102 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат К. Й. К. срещу Определение № 8 714 от 15.07.2026 г. по гр.д. № 114/2026 г. на РС – Пловдив, с което съдът е оставил без уважение Молба вх. № 63 290/22.06.2026 г. на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 3 057/15.06.2026 г. в частта за разноските, съставляващи присъденото на частната жалбоподателка адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 21 вр. ал. 1 от ЗА.

Поддържаните от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК за увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА.

Ответникът по частната жалба „ Аксес Файнанс „ ООД е депозирал отговор за неоснователност на същата.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

С влязло в сила Решение № 3 057/15.06.2026 г. по гр.д. № 114/2026 г. по описа на РС – Пловдив съдът е уважил предявеният от Н. П. Д. срещу „ Аксес Файнанс „ ООД иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД - за осъждането на дружеството да заплати / върне / на Д. сумата 2 872,47 евро, представляваща недължимо платени от него на дружеството суми по недействителен договор за потребителски кредит / Договор за кредит Бяла карта № 510637/8.7.2017 г. /.

1

Решението е влязло в сила като необжалвано.

Процесуален представител на ищеца по делото е адвокат К. Й. К., оказаната от него на ищеца правна помощ е безплатна на основание чл. 38 ал.

1 от ЗА. С казаното решение му е определено на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение от 204,52 евро, за заплащането на което е осъдено ответното по иска „ Аксес Файнанс „ ООД.

В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК е депозирана от адвокат К. Молба вх. № 63 290/22.06.2026 г за изменение на решението в частта досежно така определеното й и присъдено възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА с искане за неговото увеличаване с още 236,12 евро – общо 440, 64 евро – минимума по Наредба № 1/9.7.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа / Загл. изм.с ДВ бр.14/2025 г. /. Молбата е оставена без уважение от районния съд с Определението № 8 714 от 15.07.2026 г. – предмет на настоящата въззивна проверка.

В частната жалба се твърди определението да е неправилно, като се поддържа, че възнаграждението е под минималния размер на НВАР № 1/9.7.2004 г., за която наредба е неотносимо Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 с оглед възведените в нея критерии за определяне на разумното и справедливо възнаграждение, което да не е унизяващо и обезценяващо адвокатския труд.

Частната жалба е изцяло неоснователна.

Процесуалния представител по чл. 38 ал. 2 от ЗА претендира възнаграждение в размера, установен като минимален в казаната Наредба № 1/2004 г. според интереса / цената на иска /. Тази цена обаче не е единствения, нито решаващ критерий при определяне на адвокатското възнаграждение. От значение са и видът на спора, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, поради което съдът не е обвързан минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ № 1/2004 г. / сега с наименование НВАР № 1/2004 г. / – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22, което е в случая приложимо – противно на поддържаното от частния жалбоподател.

Преценката относно казаните критерии е обективна и конкретна за всяко дело.

В случая, делото е с ниска фактическа и правна сложност, съответно на която е и вида и количеството на извършената от адвоката работа. В тази насока съдът съобразява и че е налице константна и трайно установена обилна съдебна практика по спорните въпроси, касаещи недействителността на договорите за кредити с потребители, с която адвокат К. е запозната като процесуален представител по чл. 38 ал. 1 от ЗА на множество потребители по аналогични правни казуси – служебно известно на съда. Затова в процесния случай определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА настоящата инстанция намира да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката, оказал безплатна правна помощ на някое 2 от основанията по чл. 38 ал. 1 от ЗА да получи съответно на положения от него труд възнаграждение от една страна и от друга – това възнаграждение да не е несъразмерно със сложността на делото и с количеството и вида на извършената работа.

С оглед изложеното настоящият съд и състав намира, че първоинстанционният съд правилно е определил размера възнаграждението по чл. 38 ал. 2 от ЗА, съответно правилно е отказал искането за изменение на постановеното решение чрез увеличаване на възнаграждението с обжалваното определение.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на адвокат К. Й. К. срещу Определение № 8 714 от 15.07.2026 г. по гр.д. № 114/2026 г. на РС – Пловдив.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3