Решение № 11445 от 12.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11445 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110155860 по описа за 2022 година

Предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу А. Б. Б. за с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3355,34 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл.

9, вх. А, ет. 6, ап. 19, аб. № 92490, ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 404,78 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 30.05.2022 г.; сумата от 68,08 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и 13,10 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.06.2022 г. по ч.гр.д. № 31477/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния 1 период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Оспорва ответникът да е клиент на топлинна енергия, в това число и да е собственик на процесния имот. Оспорва да е изпаднал в забава. Оспорва претенцията за дялово разпределение. Моли съда да отхвърли предявените искове.

С молба от 05.03.2024г. третото лице –помагач „Бруната“ ООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че дяловото разпределение за процесния период и имот е извършено законосъобразно.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай от приетия Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот замероприятия по ЗТСУ от 27.06.1989г. се установява, че ответницата А. Б. Б. е собственик на апартамент № 19, находящ се в гр.

София, комплекс „Баталова воденица“, бл. 9, ет. 6. От приетото удостоверение за идентичност на административен адрес, издадено от ГИС София се установява, че ж.к.

„Баталова воденица“ е идентичен с ж.к. „Сердика“. Следователно от така представения 2 нотариален акт се установява, че ответницата е придобила собствеността върху процесния имот преди началото на периода по делото. При това положение и при липса на твърдения и доказателства за извършени други разпоредителни сделки с процесния имот следва изводът, че за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. страна по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди е била ответницата като собственик на топлоснабдения имот.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебнотехническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за извършването й, както и от представените от третото лице-помагач протоколи и индивидуални справки за дялово разпределение. От експертното заключение по съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота е имало четири броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители, щранг-лира в банята и два броя водомери за топла вода. За процесния период не е осигурен достъп за отчет на индивидуалните разпределители и водомерите в имота, за което са съставени протоколи за неосигурен достъп, подписани от представител на етажната собственост за всяка от отчетните дати /представени от третото лице-помагач/. С оглед на това, топлинната енергия за отоплителните тела и щранг-лирата е разпределена по реда на т. 6.5 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 въз основа на инсталираната мощност и максималния специфичен разход на сградата, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена на основание чл. 69, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 на база един ползвател. Топлинната енергия за сградна инсталация е изчислена на база съгласно т. 6.1.1 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 съобразно инсталираната отоплителна мощност и денградусите за периода.

Установено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество. От експертното заключение също се установява, че общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка през 13.09.2018г., 16.05.2019г. и 05.11.2021г. и съответства на одобрения тип. Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се установява от събраните по делото доказателства.

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните 3 записи на ищеца. Освен това в случая изводите на вещото лице се подкрепят и от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. От експертното заключение по СТЕ се установява, че след отчитане на изравнителните резултати, за процесния период от м.05.2019г. до м.04.2021г. в имота е доставена топлинна енергия на стойност 3355,24 лева. Същевременно от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани задължения извън процесния период, както и че липсват плащания на процесната сума. Следователно предявеният установителен иск за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен до размера от 3355,24 лева, а за разликата до пълния претендиран размер от 3355,34 лева искът следва да бъде отхвърлен.

На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор с избраната фирма за дялово разпределение, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Бруната“ ООД, като видно от представените от третото лице-помагач отчетни документи и индивидуални изравнителни сметки, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани във в. Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. От приетото експертно заключение по СТЕ се установява, че за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. стойността на услугата дялово разпределение е в размер на 68,08 лева, какъвто е и претендираният размер.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.

Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо 4 ответникът е изпаднал в забава за плащане на главниците по общите фактури, поради което дължи мораторна лихва за процесния период. Видно от експертното заключение по ССчЕ, размерът на лихвата за периода от 16.10.2020г. до 30.05.2022г. е 404,78 лева върху главница от 3355,34 лева. Въз основа на заключението и по реда на чл. 162 ГПК съдът определи мораторната лихва върху длъжнимата главница от 3355,24 лева на 404,77 лева. До този размер предявеният иск е основателен.