Решение № 12179 от 20.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12179 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110107912 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от „**** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Н. П. Ч. дължи на ищеца „**** сумата от 298,66 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, апартамент на ет.

4, абонатен № 24694, сумата от 21,77 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода от м.01.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.02.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 41,93 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 26.01.2022г. и сумата от 3,83 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 03.03.2019г. до 26.01.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 5672/2022г. на СРС, 145 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми, след изтичането на който е изпаднал в забава. Претендира да се установи спрямо ответника, че му дължат претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е възразил, както и разноски за производството.

Ответникът е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, с 1 който поддържа, че е заплатил процесните вземания след образуване на заповедното производство и издаване на заповедта за изпълнение, но преди връчването й, каквото становище е поддържал и в заповедното производство. Представя преводно нареждане от 03.03.2022г. за сумата от 366,22 лв. Евентуално оспорва предявените искове по основание и размер, прави възражение за погасяване по давност на част от претендираните вземания.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

В становище, депозирано по заповедното производство, и в хода на исковото производство ищецът е признал, че на 03.03.2022г. е получил плащане на сумата от 366,22 лв., но тъй като в основанието за плащане бил посочен само абонатен номер, не бил посочен номер на делото или на съдебната преписка, под който фигурира в системата на „**** плащането било отнесено за погасяване на текущи задължения за аб. № 24694.

Третото лице-помагач на страната на ищеца *** е взел становище по делото, като счита че дяловото разпределение за процесния период е извършено в съответствие с нормативната уредба.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга дялово разпределение, както и нейният размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

По възражението за погасителна давност ищецът следва да докаже настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят относно обстоятелствата, които се установяват и от представените по делото писмени доказателства и заключение на приетата съдебно-счетоводна експертиза, а именно, че между страните за процесния период от м.10.2018г. до м.04.2021г. е съществувало облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за процесния период в имота с аб. № 24694 с оглед качеството на ответника Н. П. Ч. на потребител на топлинна енергия за битови нужди като собственик на 2/8 ид.ч. от топлоснабдения имот, находящ се в гр. ****, апартамент на етаж 4; че за същия период ищцовото дружество е доставило до имота топлинна енергия в количество и по цена съобразно посоченото в исковата молба в размер съобразно припадащата се на ответника част от 298,66 лв., както и че е извършвана услуга дялово разпределение от дружеството *** и нейната стойност за процесния период от м.01.2019г. до м.04.2021г. се равнява на сумата от 21,77 лв., а също и че ответникът не е заплатил претендираните вземания в срока по ОУ, приложими към договорните отношения между страните, и размерът на претендираните обезщетения за забава възлиза, както следва: върху главницата за цена на топлинна енергия на сумата от 41,93 лв. за периода от 15.09.2019г. до 26.01.2022г. и върху главницата за цена на услугата дялово разпределение в размер на 3,83 лв. за периода от 03.03.2019г. до 26.01.2022г.

2

За процесните вземания на ищеца „**** е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 151.02.2022г. по ч.гр.д. № 5672/2022г. на СРС, 145 състав, срещу която ответникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като заповедта е връчена на пълнолетен домашен от адреса на длъжника Н. Ч. на 03.03.2022г.

Страните не спорят, а и се установява от приетите писмени доказателства и заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че на 03.03.2022г., след издаване на заповедта за изпълнение, ответникът Н. Ч. е платил на ищеца сумата от 366,22 лв., като видно от приетото преводно нареждане като основание за плащането е вписано „аб.н. 24694, топл. енерг., дял. разпр., лихва за топл. енерг. и дял. разпр.“. Установява се, че размерът на извършеното плащане се равнява на сбора от претенциите по настоящото дело.

Установява се от заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, че плащането на сумата от 366,22 лв. е постъпило при ищеца на 04.03.2022г. и е отнесено за погасяване на главница в размер на 226,24 лв., дължима за периода от м.05.2014г. до м.04.2015г., за който период е заведено друго предходно дело и законова лихва за задълженията за този период в размер на 139,98 лв. Установява се от заключението, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземанията по което са предмет на установяване в настоящото производство – 04.02.2022г., непогасените задължения за процесния имот са се равнявали на сумата от общо 1194,66 лв.

– главница и 87,11 лв. – цена на услугата дялово разпределение, респ. спрямо ответника Ч. на сумата от 298,66 лв. за цена на топлинна енергия и сумата от 21,77 лв. – за цена на услугата дялово разпределение, т.е. не е имало други просрочени задължения, извън претендираните в настоящото производство.

Установява се от приетите по делото отговор на искова молба, писмена защита, решение по гр.д. № 9751/2018г. по описа на СРС, 153 състав и решение по в.гр.д. № 12848/2019г. на СГС, IV-Г въззивен състав, с което е частично отменено решението на 153 състав по гр.д. № 9751/2018г. по описа на СРС, последното влязло в сила на 29.04.2020г., че предмет на установяване по това дело са били вземания на ищеца срещу ответника за топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., като с решенията е прието, че погасени по давност с оглед изричното възражение на ответника Ч. са вземанията за периода от м.05.2014г. до м.01.2015г. включително, а за периода от м.02.2015г. д м.04.2016г. установените вземания са платени в хода на въззивното производство от ответника Ч. съобразно припадащата му се част, поради което исковете срещу него са изцяло отхвърлени за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г. Решението на въззивния съд е влязло в сила 29.04.2020г., преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по настоящото дело на 04.02.2022г. и преди извършеното от ответника плащане на 03.03.2022г.

С оглед така събраните доказателства относно спорния между страните въпрос, касаещ обстоятелството какви вземания са погасени с платената от ответника на 03.03.2022г. сума от 366,22 лв. съдът намира следното: установи се, че към датата на извършеното плащане единствените изискуеми задължения на ответника Ч. са били тези, които се претендират в настоящото производство, поради което ищецът е бил длъжен, въпреки липсата на посочване в основанието за плащане на номера на съдебната преписка, да ги отнесе за погасяване на тези задължения по реда на чл. 76 ЗЗД. Това е така, тъй като към датата на плащането е било налице влязло в сила решение по гр.д. № № 9751/2018г. по описа на СРС, 153 състав, частично отменено с решение по в.гр.д. № 12848/2019г. на СГС, IV-Г въззивен състав, с което със сила на пресъдено нещо е била отречена дължимостта на вземанията за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г., поради което и ищецът е следвало да се съобрази с установителното му действие. Вместо това и при незачитане на силата на пресъдено нещо на съдебното решение ищецът е отнесъл плащането за погасяване именно на задължения за главница в размер на 226,24 лв., дължима за периода от м.05.2014г. до м.04.2015г., за който период се отнасят горецитираните решения и законова лихва за задълженията за този период в размер на 139,98 лв., което е незаконосъобразно.

Незаконосъобразно е и отнасянето на посочената сума за погасяване на задълженията на другите съсобственици на процесния имот, независимо от установения начин, по който ищецът осчетоводява вземанията си – по абонатен номер, а не на конкретно лице с оглед разясненията, дадени от вещото лице в заседанието, в което е изслушана експертизата.

3

Следователно с плащането от ответника на сумата от 366,22 лв. на 03.03.2022г. са се погасили по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД именно задълженията му, претендирани по настоящото производство, макар и в основанието за плащане да не е посочено за какъв период се отнасят, при положение, че ответникът е посочил изрично какви задължения плаща, както и че към този момент не е имал други изискуеми задължения към ищеца и предвид факта, че сборът им е равен на заявената по делото претенция.