Определение № 1043 от 17.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1043 гр. Благоевград, 17.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500878 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Образувано е по повод определение № 1019/05.07.2026 г., постановено по гр. д. № 1699/2026 г. на Районен съд - Благоевград, с което производството по делото е прекратено и пред Окръжен съд - Благоевград е повдигнат спор за подсъдност между РС Благоевград и РС София относно компетентния съд да разгледа подадената искова молба.

Благоевградския окръжен съд, като прецени, че съобразно нормата на чл.

122, изр. 1 ГПК е компетентен да се произнесе по спора за подсъдност, и съобрази данните по делото, приема следното:

Гр.д № 13115/2026г. по описа на РС-София е образувано въз основа на искова молба, подадена от етажна собственост с административен адрес в гр.

София, ул. „***“ № 18, представлявана от управителя „Образцов вход“ ЕООД, ЕИК 203412527, седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. „Младост 1“, ул. „***“, бл. 156, вх. В, партер, представлявано от управителя Г.В.С. против С. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Благоевград, ул.

„***“ № 47 и с настоящ адрес в гр. София, район Овча Купел, ул. „*** № 18, ет. 4.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е собственик на ателие № 5 в ищцовата етажна собственост.

С решение по т. 2, взето на общо събрание, проведено на 22.04.2021 г., е гласуван нов бюджет на етажната собственост, като сумите за режийни разходи се разпределят на брой живущи в /ЕС/.

С решения, взети на общо събрание на етажната собственост от 25.09.2023 г. е прието да бъде направена еднократна вноска за месец 10.2023 г. и е увеличена таксата за поддръжка на асансьора.

С решение от общо събрание, проведено на 09.01.2025 г. е прието вноската по перо „Фонд ремонт на ЕС“ да се начислява спрямо идеалните части от общите части в /ЕС/.

Въз основа на така взетите решения ответникът дължи и не е заплати за периода от 01.02.2023 г. до 31.01.2026 г. вноски за ел. енергия, за поддръжка на асансьор, такса управление и за фонд „Ремонт и обновяване“ в общ размер от 345,29 € (триста четиридесет и пет евро и двадесет и девет евроцента).

1

Ищцовата етажна собственост е предявила вземането си против С. И. по реда на заповедното производство и въз основа на заявлението е образувано частно гражданско дело № 981 по описа за 2026 г. на Районен съд – Бургас.

Заявлението е уважено и е издадена заповед № 309 от 26.02.2026 г., с която е разпоредено длъжникът С. И. И., ЕГН – **********, с адрес гр. София, ул.

***, № 18, апартамент ателие 5, да заплати на кредитора Етажна собственост с адрес гр. София, Район Овча купел, ул. ***, № 18, представлявана от управителя „ОБРАЗЦОВ ВХОД“ ЕООД, ЕИК 203412527, чрез пълномощник адвокат П. Г. Д., сумата от 743,46 евро (седемстотин четиридесет и три евро и четиридесет и шест евроцента), представляваща неплатени вноски за фонд „Ремонт“, поддръжка и управление на етажната собственост, начислени за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2026 г., както и сумата от 217,64 евро (двеста и седемнадесет евро и шестдесет и четири евроцента) разноски по делото заплатена държавна такса от 12,64 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро. В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК С. И. е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК с разпореждане № 3601 от 09.04.2026 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

След като се е запознал с материалите по делото и преди да пристъпи към размяна на книжа, Софийският районен съд е постановил Определение № 18718/19.05.2026г. по гр.дело № 13115/2026г., с което е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на РС-Благоевград, което е обосновал с наведеното от длъжника –ответник по иска в заповедното производство пред РС - Бургас възражение за местна подсъдност.

СРС е приел, че с оглед предмета на делото -облигационно парично вземане, съдът не следи служебно за местната подсъдност, но е направено своевременно възражение за местна неподсъдност на делото с възражението, депозирано по реда на чл. 414 от ГПК от ответника С. И. (длъжник в заповедното производство). В същото възражение длъжникът освен, че е оспорил вземането по заповедта, е възразил относно местната подсъдност, тъй като постоянният му адрес е на територията на съдебния район на Районен съд - Благоевград. Софийският районен съд е намерил, че следва да съобрази направеното възражение за местна неподсъдност на делото, макар същото да е депозирано в хода на заповедното производство, доколкото разпоредбата на чл. 119, ал. 4 от ГПК определя само краен преклузивен срок, в който ответникът може да оспори подсъдността на делото (с изтичането на срока за отговор) и в случая този срок е спазен.

Районен съд-Благоевград, на който делото е изпратено по подсъдност, от своя страна е счел, че не е местно компетентен да се произнесе по предявения иск и с Определение № 1019/05.07.2026г. е прекратил производството по делото и е повдигнал препирня за подсъдност пред Окръжен съд-Благоевград, съгласно чл.122 от ГПК

Основание за отказа на Районен съд - Благоевград да разгледа образуваното гражданско дело е приетото от него, че искът е предявен от ищеца „Образцов вход“ ЕООД, като според РС-Благоевград вземанията се основават на твърдения, че ответникът дължи по силата на договори от 21.04.2019г., 01.05.2021г. и 08.02.2025г. за управление и поддръжка на общи части на сграда в режим на етажна собственост, с адрес: гр. София, ул. „***“ № 18 /сключени след взето решение по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС от ОС на ЕС, между етажните собственици и „Образцов вход“ ЕООД/, суми за фонд „Ремонт“, поддръжка и управление на етажната собственост, начислени за периода от 01.02.2023г. до 31.01.2026г. Приел е, че спорът касае наличието и изпълнението на задължение на етажния собственик С. И. И. да заплати припадащото му се, съобразно сключените между етажните собственици и дружеството търговец договори за услуга, възнаграждение в полза на търговското дружество, за извършваната от последното, по силата на същите договори, поддръжка на общите части на ЕС. Т.е. в случая се касае за придобиване на конкретна услуга от етажен собственик, с произход - посочените договори.

В тази връзка според РС-Благоевград създадените отношения следва да се 2 категоризират като отношения между потребител и търговец. Приел е, че е безспорно, че получената въз основа на договорите услуга по управление и поддръжка на общи части на сграда в режим на етажна собственост, не е свързана с осъществявана от С. И. И. търговска или професионална дейност, спорът е потребителски и приложима е нормата на чл. 113 от ГПК относно местната подсъдност по тези спорове. Като е констатирал, че настоящият адрес на ответника е в гр. София е намерил, че компетентен при приложение на разпоредбата на чл. 113 от ГПК по исковата молба е Софийският районен съд.

В допълнение РС-Благоевград е намерил, че дори в случая да бе приложима общата подсъдност по чл. 105 ГПК, производството пред СРС е преждевременно прекратено, тъй като ответникът е навел възражение за неподсъдност на заповедното дело на РС – Бургас, а не на СРС, поради което последният не е следвало да прекратява производството по делото преди да размени книжата по реда на чл. 131 ГПК

Въззивният съд при така установеното от фактическа страна, счита, че компетентен да се произнесе по спора е РС София, поради следното:

На първо място неправилно РС-Благоевград е приел, че е предявен иск от ищеца „Образцов вход“ ЕООД, за суми, дължими от ответника по силата на договори от 21.04.2019г., 01.05.2021г. и 08.02.2025г. за управление и поддръжка на общи части на сграда в режим на етажна собственост.

Видно от исковата молба е, че в случая исковете са предявени от Етажната собственост с административен адрес в гр. София, ул. „***“ № 18, представлявана от управителя „Образцов вход“ ЕООД, ЕИК 203412527, в полза на която етажна собственост, като заявител и кредитор, срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по ч. гр. д. № 981 по описа за 2026 г. на Районен съд – Бургас. С подаването на исковата молба "Образцов дом" ЕООД не е действал като ищец и лично за себе си, а е действал за ищеца - етажната собственост, като неин управител и процесуален представител, което и изрично е посочено в началото на исковата молба, както следва и от изложението в обстоятелствената част в съвкупност с формулирания петитум. Към датата на подаване на исковата молба, а и преди това към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, упражняването на правомощията на управител на етажната собственост е било възложено на "Образцов вход" ЕООД.

От тук и неправилно РС-Благоевград е приел, че се претендират суми въз основа на договори от 21.04.2019г., 01.05.2021г. и 08.02.2025г. за управление и поддръжка на общи части на сграда в режим на етажна собственост.

В случая вземанията за разходите за управление, поддържане на общите части на сградата, ремонт и „Фонд Ремонт“ в етажната собственост са облигационни, но не са с източник потребителски договор. Съгласно чл. 6, ал.

1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, както и да заплащат разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата. Не се касае за вземания основани на договор, още повече на потребителски такъв.

В случая ответникът е физическо лице, което няма качеството на потребител, тъй като вземането, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и респ. исковата молба по чл. 422 ГПК, не произтича от потребителски договор, поради което неправилно РС-Благоевград е приложил разпоредбата на чл. 113 ГПК и е намерил, че компетентен да се произнесе по исковете е РС-София, предвид настоящия адрес на ответника в гр. София.

Независимо от това обаче настоящият въззивен състав намира, че правилно РС-Благоевград е приел, че делото е преждевременно прекратено от РССофия.

3

Местната подсъдност се урежда по общото правило на чл.105 от ГПК, за която съдът не следи служебно, а по възражение на ответника.

Чрез правилата за местна подсъдност процесуалният закон посочва пред кой измежду различните районни или окръжни съдилища следва да бъде предявен искът - чрез определянето на различни връзки на делото с района на съответния съд.

В случая, както се посочи по-горе приложима е общата подсъдност по чл.

105 ГПК-по постоянен адрес на ответника. Действително постоянният адрес на ответника е в гр. Благоевград. Независимо от това обаче по исковото производство пред РС-София по гр.д. № 13115/2026г. не е сторено възражение за местна неподсъдност на делото.

Настоящият съдебен състав намира, че неправилно РС-София е приел, че следва да вземе предвид стореното от длъжника в заповедното производство във възражението по чл. 414 ГПК възражение за местна неподсъдност и без да извършва размяна на книжа да прекрати производството и да го изпрати по подсъдност на РС-Благоевград.

Видно от депозираното в срок възражение по чл. 414 ГПК длъжникътответник по иска по чл. 422 ГПК е възразил по същество на дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение, като едновременно с това е посочил и възражение за местна подсъдност. Посочил е, че на основание чл.

119, ал. 3 вр. с чл. 105 ГПК прави възражение за местна подсъдност, тъй като постоянния му адрес е в гр. Благоевград, като е поискал „настоящото дело“ да бъде изпратено по подсъдност на компетентния Районен съд-Благоевград.

На първо място е видно от възражението, че длъжникът е сторил възражение за местна неподсъдност на заповедното производство /изрично е посочил „настоящото дело“/, а не общо възражение за местна подсъдност на спора. Предвид изложеното въззивния съд намира, че няма сторено възражение за местна неподсъдност на исковото производство.