Решение № 196 от 18.05.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Кюстендил, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова при участието на секретаря Галина Г. К.а като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Гражданско дело № 20211500100384 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от Ф. И. М., ЕГН **********, адрес: гр. Дупница, ул. ***, чрез Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и И.“, БУЛСТАТ 177124360 срещу Сдружение „Национална бюро на българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ ***, адрес: гр. София, р-н „Средец“, ул. ***, искове с правно основание чл. 511, чл. 513 от КЗ вр. чл. 45 за сумата от 26 000 лв. като част от претенция в общ размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на М.М.Ц. при ПТП настъпило на 23.08.2019 г. и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва, дължима от датата на изтичане на тримесечния срок по чл. 496 от КЗ.

В съдебно заседание, проведено на 05.04.2023 г. съдът е допуснал изменение на предявения като частичен иск с правно основание чл. 511, чл. 513 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД, изразяващо се в увеличаването му по размер, като същият следва да се счита предявен за сумата от 120 000 лв. като част от претенция в общ размер на 200 000 лв.

Изменя и иска с право основание чл.86 от ЗЗД, който следва да се счита предявен за мораторна лихва върху главница в размер на 120 000 лв.

В исковата молба ищцата твърди, че е живяла на семейни начала с М.Ц., който вследствие пътнотранспортно произшествие, случило се на 23.08.2019 г., починал.

Обосновава интереса си от предявяване на исковете с близостта, която имала с починалото лице. Посочва, че отношенията им били изградени на основата на обич, разбирателство и топли чувства, напълно идентични с тези, формиращи се между мъж и жена в брак. Твърди, че от смъртта на Ц. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в постоянна тъга, празнина, душевна болка и сътресения от сантиментален характер. Счита, че същите се намират в пряка причинно- следствена връзка с горепосоченото пътнотранспортно произшествие. Посочва, че пътният инцидент е настъпил в резултат на противоправното и виновно поведение на водача на участвалия в него лек автомобил, марка „Мерцесес Ц220“ с рег. № ***, М.Г., който нарушавайки подробно изброени от нея правила за движение, регламентирани в ЗДвП, причинил смъртта на Ц.. Отбелязва, че въпреки липсата на предвиждане на конкретно настъпилите общественоопасни последици, водачът е бил длъжен и е могъл да го стори, поради което същият е действал непредпазливо. Предвид претърпените вреди 1 ищцата посочва, че е предприела действия по извънсъдебното им удовлетворяване, като последователно е завела претенция пред кореспондента за обработване на щети на чуждестранния застраховател на виновния водач- „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД и ответника, като и по двете получила отказ. Моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът сдружение „Национална бюро на българските автомобилни застрахователи“ е подало отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. На първо място, възразява срещу твърдението, че водачът на лек автомобил, марка „Мерцесес Ц220“ с рег. № ***, М.Г. е отговорен за настъпването на пътнотранспортното произшествие и на описаните в исковата молба вредоносни последици. Оспорва и посочения механизъм и причини за настъпване на инцидента. Обосновава, че ищцата няма качество на лице, което е претърпяло неимуществени вреди в резултат на смъртта на близък човек, доколкото не са налице доказателства същата да се е намирала във фактическо съжителство с починалия М.Ц.. Не на последно място, ответникът оспорва и размера на предявените искове, като твърди, че е завишен спрямо вида и обема на вредите и не е съобразен и с принципа на справедливост. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

В хода на производството е постановена и Присъда № 23/01.11.2022 г. по НОХД № 311/ 2022 г. по описа на ОС- гр. Кюстендил, с която М.Г. е признат за виновен в причиняването на процесното пътнотранспортно произшествие, като същата е влязла в сила на 17.11.2022 г.

Съдът, след като взе предвид изложеното от страните, както и приетите по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представената пред съда и влязла в сила Присъда № 23/01.11.2022 г. по НОХД № 311/ 2022 г. по описа на ОС- гр. Кюстендил се установява, че на 23.08.2019 г. в гр. Дупница, на ул. „Георги Икономов“ след кръстовището между тази улица и ул.

„Антон Страшимиров“, в посока към ж.п. гара, при управление на МПС- лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „C 220 CDI“, с регистрационен № ***, М.Г. е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП /ред. ДВ, бр. 43 от 2002 г./, съгласно който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като по непредпазливост е причинил смъртта на М.М.Ц., ЕГН **********.

Същият имал валидна към датата на инцидента застраховка в немска компания- ERGO Versicherung AG, като кореспондент за обработка на щети, настъпили на територията на България на това дружество е ДЗИ.

По делото е прието заключение по назначена от съда съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, съгласно което смъртта на М.Ц. се дължи на тежки травматични увреждания на жизнено важни органи/черепно- мозъчна травма със субарахноидален кръвоизлив по мозъка и мозъчен оток; гръдна травма с разкъсвания и контузии на бял дроб и кръвоизлив в лява половина на гръдна кухина; коремна травма с разкъсвания и контузии на черен дроб, слезка и десен бъбрек с масивен кръвоизлив в коремната кухина; както и множеството фрактури на костите на скелета, водещи до загуба на кръв в кръвонасяданията в меките тъкани около тях/, довели до остро нарушаване на сърдечно- съдовата и дихателната дейности с последващото им спиране. Посочено е, че доколкото по делото няма данни за някакъв друг травмиращ инцидент с пострадалия, то следва да се приеме, че в случая е налице пряка причинноследствена връзка между процесното ПТП, получените в резултат на него травматични увреждания и последвалата в резултат на тези травматични увреждания смърт на М.Ц..

В съдебно заседание, проведено на 05.04.2023 г. са разпитани и свидетели.

Съгласно показанията на Е. М. ищцата се намирала в добри отношения с починалия Ц., като същите живеели над 10 години като семейство. Поради финансови причини тя 2 заминала да работи в Англия преди около 10 години, като през този период не е прекратявала връзката си с М.Ц., а му изпращала пари, с които да посреща нуждите си.

Свидетелката твърди, че когато се прибирала в България ищцата отсядала при починалия, като имала и собствено жилище в града. Вследствие на смъртта му същата изпаднала в отчаяние, като не успяла да преодолее загубата.

В показанията си пред съда другият свидетел З. И. сочи, че починалият и ищцата живеели като семейство от 2003 г, като през 2007 г. последната заминала да работи в Англия. Там тя подържала ежедневно контакти с него, като му изпращала редовно и пари. Свидетелката твърди, че е присъствала, когато ищцата научила за смъртта на Ц., като същата изпаднала в шок, нервна криза и веднага заминала за България. Посочва, че животът на ищцата се е променил след загубата, като тя продължава и до днес да страда от депресия.

По делото са представени и писмени доказателства, от които се установява, че ищцата е предявила писмени претенции пред „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД и Сдружение „Национална бюро на българските автомобилни застрахователи“, като и от двете получила отказ. Видно от приложено по делото писмо от 17.08.2021 г. ответникът посочил като причина за отхвърляне на претенцията липсата на писмени документи, доказващи наличието на дълбока и трайна емоционална връзка с починалото лице, както и такива, установяващи претърпените от ищцата болки и страдания.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на настоящото производство са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 511, чл. 513 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Същите са процесуално допустими, доколкото е спазено изискването на чл. 511, ал. 3 от КЗ, съгласно който увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението. В случая е налице отказ, вследствие на който за ищцата е възникнал интерес да защити правата си по съдебен ред.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 511, чл. 513 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД се предпоставя от наличието на следните предпоставки, а именно: претърпяна вреда вследствие пътнотранспортно произшествие, причинено на територията на Република България от моторно превозно средство, регистрирано в държава - членка на системата "Зелена карта"; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител, застрахован по международна застраховка "Гражданска отговорност" – причинена виновно вреда, която е резултат от противоправно поведение на водача на застраховано моторно превозно средство, съществуването на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда. Ищцата, в качеството си на пострадало лице, следва да установи и наличието на материалноправната си легитимация, която извежда от съществуващите между нея и починалото лице отношения на фактическо съпружеско съжителство.

Във връзка с наличието на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД следва да се има предвид влязлата в сила Присъда № 23/ 01.11.2022 г. по НОХД № 311/ 2022 г. по описа на ОС- гр. Кюстендил, от която съгласно чл. 300 от ГПК по обвързващ за гражданския съд начин се установява извършването на процесното ПТП, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно на доказване в настоящото производство подлежат причинените неимуществени вреди и техния размер, както и причинна връзка между тях и деянието.

3

Преди да бъдат разгледани визираните предпоставки следва да бъде извършена преценка за наличието на фактическо съпружеско съжителство между ищцата и починалото лице, доколкото същото се явява основен елемент от извода на съда за основателността на исковата претенция.

Съгласно Решение № 126 от 18.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 1785/2018 г. при доказване на фактическо съжителство, лицето, което се позовава на такава връзка с пострадалия следва да установи, че освен емоционални и духовни отношения с починалия, е имал и общо домакинство, общи икономически отношения, свързани с полагане на общи усилия за задоволяване нуждите на семейството и осигуряване на неговото благополучие, т. е. съвместния общ стремеж на двамата съпрузи за осигуряване средства за семейството, взаимност и обща грижа един за друг. На доказване подлежи общността между лицата, общото им управление на домакинството, общи планове и осъществяването им, общо съпреживяване на различни събития. Само установяване на връзка, която има траен, интимен характер между лицата не е достатъчно да обуслови извод, за определяне на ищцата като лице, което фактически съжителства с пострадалия и има право на справедливо обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

В конкретния случая от ангажираните по делото свидетелски показания не може да се установи по безспорен начин дали ищцата е съжителствала на съпружески начала с починалия. От съвкупния им анализ се установява, че през последните 10 години същата е живяла в Англия, като единствено по време на празниците и отпуските, през които се е завръщала в България, се твърди, че е живяла фактически с пострадалото от инцидента лице. В тази връзка следва да се отбележи и съществуващото противоречие в показанията на свидетелката Е. М., която първоначално заявява, че ищцата и починалото лице са живеели заедно в жилището на последния, като впоследствие посочва, че и двамата са живеели в близост до нея, като пострадалият е живял на ул.