Решение № 568 от 11.10.2019, Районен съд - Търговище

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 568, 11.10.2019 год., гр.Търговище

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Търговищкия районен съд, шести състав, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА

Секретар : Женя Иванова, като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 274 по описа за 2019 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.240 и сл. от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД за сумата от 5000 лв.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на

01.04.2014 год. между страните е бил сключен договор за заем, наименуван „Запис на заповед“, по силата на който ищеца е предоставил на ответницата в заем сумата от 5000 лв., срещу задължението й да възстанови сумата в срок до 01.07.2014 год. Поради неизпълнение от страна на ответницата, която не върнала заемната сума в срок ищеца се снабдил със Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2159/2018 год. на РСТ. Тъй като ответницата възразила в заповедното производство и съобразно указанията на съда ищеца предявява иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски в исковото и заповедно производство. В съдебно заседание поддържа предявения иск, чрез процесуалния си представител.

В месечния срок по чл.131 от ГПК ответницата е представила отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявения иск. В отговора се твърди, че ответницата не дължи изпълнение на вземането по заповедта за изпълнение, поради това, че същата не е сключвала договор за заем с ищеца, не е поемала задължения към ищеца, не е виждала представения от ищеца документ именуван „запис на заповед“, за който се твърди от последния, че обективира договора за заем, както и че подписа положен върху документа не е нейния. В съдебно заседание поддържа изложеното в отговора, чрез процесуалния си представител.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 2159/2018 год. на РСТ ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал Заповед за изпълнение № 1224 / 29.11.2018 год. за сумата от 5000 лв., представляваща задължение по договор за заем от 01.04.2014г., като са присъдени и разноски в заповедното производство. В срока по чл.414 от ГПК ответницата е депозирала писмено възражение, с което е заявила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед.

Заповедния съд, на осн. чл.415 от ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си против ответницата. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.

Видно от приложения в заповедното производство писмен документ, наименуван „Запис на заповед“, с дата 01.04.2014 год. ответницата е удостоверила с подписа си, че се задължава да изплати в полза на ищеца сумата от 5000 лв. в срок до 01.07.2014 год., а от приложената към делото разписка (л.29), също подписана от ответницата, както и от ищеца се установява, че на 01.04.2014 год. ответницата е получила от ищеца сумата от 5000 лв. в заем, със задължение да ги възстанови на 10.07.2014 год. За срока на заема е уговорена и лихва – дърва за огрев 18-20 куб.м. Други доказателства обосноваващи твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен договор за заем не са представени по делото.

Ответницата е оспорили истинността на представените от ищеца частни документи, поради което е открито производство по чл.193 от ГПК и съдът е допуснал и назначил съдебно-графологическа експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът възприема изцяло и изслушването му в съдебно заседание се установи, че подписите, положени от името на ответницата за „издател“ в документа „Запис на заповед“ от 01.04.2014 год. и „получил“ в Разписката от 01.04.2014 год. не са положени от нея. Предвид това съдът счита, че и двата представени документа са неистински и на осн. чл.194, ал.2 от ГПК, следва да се изключат от доказателствата по делото.

При така установеното съдът прави следните изводи : Ищецът е заявил, че вземането му към ответницата, възниква от сключен между тях договор за заем. В тежест на ищеца по делото е да установи по пътя на пълно и главно доказване, че между него и ответницата е бил сключен договор за заем, че той е предал реално на ответницата сума в размер на 5000 лв., както и че тя е приела сумата и е поела задължение да я възстанови в срок до 01.07.2014 год. В тежест на ищеца е и установяване на обстоятелството, че вземането му към ответницата съществува, че е възникнало на заявеното в заповедното производство основание, както и да установи размера на същото. Такива доказателства по делото не се представиха от ищеца, доколкото писмените доказателства, приложени от същия бяха признати за неистински и са изключени от доказателствата по делото, а други доказателства ищеца не е ангажирал.

С оглед на горното съдът приема, че предявения иск за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение е недоказан и неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

И двете страни са направили искане за разноски, като с оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 700 лв.

Водим от горното,съдът

Р

Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.З.С., ЕГН **********, действащ чрез пълномощник адв.Ц.И. от ТАК, със съдебен адрес ***, офис 101 против И.Г.Ц.,

ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.Д.П. от ТАК, със съдебен адрес ***, офис 110 иск, с правно осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.240 и сл. от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане в размер на 5000 лв., представляващо неизпълнено задължение по договор за заем от 01.04.2014 год., за което по реда на чл.410 от ГПК има издадена Заповед за изпълнение № 1224 / 29.11.2018 год., по ч.гр.д.№ 2159/18г. по описа на РСТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ документ - Договор за заем, наименуван „Запис на заповед“ от 01.04.2014г. сключен между страните И.З.С., в качеството му е на заемател и И.Г.Ц., в качеството й на заемополучател, за сумата от 5000лв, на осн. чл.194, ал.2 от ГПК. ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ документ – Разписка от 01.04.2014 год. за предадена от И.З.С. на И.Г.Ц. сума в размер на 5000 лв., на осн. чл.194, ал.2 от ГПК.

ОСЪЖДА И.З.С., ЕГН **********, действащ чрез пълномощник адв.Ц.И. от ТАК, със съдебен адрес ***, офис 101 да заплати на И.Г.Ц., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.Д.П. от ТАК, със съдебен адрес ***, офис 110, сумата от 700лв., представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: