Решение № 2929 от 09.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2929 гр. Пловдив, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330114995 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. чл.535 ТЗ, предявен от „Айзаем.БГ“ ООД против В. Г. Н., ЕГН: **********, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 306,78 евро (с левова равностойност от 600 лв.), представляваща неплатен остатък от запис на заповед, която обезпечава договор за заем № ****от **** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за която е сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № **** г. по ч.гр.д. № *** по описа за *** г. на РС Пловдив, *** гр.с.

Ищецът твърди, че на *** г. между страните бил сключен договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, по силата на който ответникът се е задължил да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 498,87 лв., на равни месечни вноски всяка в размер на 55,43 лв. Сочи, че съгласно чл.4, ал.6 от Договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг между страните е уговорено, че в случай че изпълнителят сключи с възложителя отделно облигационно правоотношение, а именно договор за заем, изпълнителят може да означи размера на задълженията на възложителя по този договор, като ги прибави към общата дължима по договора за заем сума. Твърди, че на *** г. ответницата е сключила договор за заем №**** г., с "АЙЗАЕМ.БГ" ООД, съгласно който е получила наведнъж и в брой сумата от 600 лв., като договорът представлявал и разписка за реалното получаване на заемната сума. Съгласно условията и сроковете по договора за заем ответникът се е задължил да заплати на "АЙЗАЕМ.БГ" ООД сума в размер на 707,13 лв., представляващи главница по Договора за заем в размер на 600,00 лв. и договорена възнаградителна лихва за периода от 30.04.2024г. до 25.01.2025г. в размер на 107,13 лв., която следва да бъде заплатена според погасителния план на равни месечни вноски всяка в размер на 78,57 лв. Общо дължимата месечна вноска и по двата договора е в размер на 134,00 лв.

Съгласно погасителния план падежната дата за внасяне на последната месечна вноска 1 е *****г., като поради неизпълнение на задълженията в срок, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, станало повод за образуване на ч.гр.д.

№ *** по описа за *** г. на РС Пловдив, **** гр.с., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № **** г. за сумата от 1206 лв., дължима по запис на заповед, обезпечаващ договора за заем и договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, която сума включва следните компоненти: 600 лв. - реално получена сума / заемна сума по Договор за заем №**** г.; 107,13 лв. Договорена възнаградителна лихва, начислена върху главницата по договор за заем №**** г., за период от 30.04.2024 г. до 25.01.2025 г.; 498,87 лв. - задължение по Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от *** г. Длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение, поради което ищецът обосновава правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск, като претендира единствено сумата от 600 лв., представляваща неплатен остатък от записа на заповед, която сума обезпечава заемната сума по договора за заем от **** г. Моли за уважаване на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника В. Н., но същата е депозирала насрещен иск по реда на чл.211 ГПК, който е отделен за разглеждане в отделно производство. Същата не се явява в откритото съдебно заседание и не е направила искане делото да се разгледа в нейно отсъствие.

Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Предявеният установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.535 ТЗ е процесуално допустим – предявен е в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК, след дадени от съда указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Налице е идентичност между сумите, предмет на заповедното производство и тези, предмет на настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищцовото дружество с молба вх. № ****г. прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание на основание– л.68 от делото.

Препис от исковата молба също е връчен на ответника на дата **** г.– л.57 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се прави изводът за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат. Като законна последица от уважаването на иска е присъждането на законна лихва върху главницата за периода от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – *** г., до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на разноските:

2

При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 12,78 евро, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро, или общо 258,20 евро. Следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса – 12,78 евро и за адвокатско възнаграждение – 245,42 евро, или общо 258,20 евро, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Г. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. П., бул. „Марица“ № ***, ет.**, ал.***, дължи на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК: 203595295, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, ул. „Панайот Хитов“, бл.118, вх.Д, ап.12 по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.535 ТЗ сумата от 306,78 евро (с левова равностойност от 600 лв.), представляваща неплатен остатък от запис на заповед, която обезпечава договор за заем № **** от **** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за която е сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № **** г. по ч.гр.д. № *** по описа за*** г. на РС Пловдив, ***гр.с.

ОСЪЖДА В. Г. Н., ЕГН: ********** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК: 203595295 сумата от 258,20 евро (двеста петдесет и осем евро и двадесет евроцента) – разноски пред първата инстанция за ДТ и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 258,20 евро (двеста петдесет и осем евро и двадесет евроцента) – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д.

№ ***по описа за *** г. на РС Пловдив, ***гр.с.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Препис от решението да се изпрати на РС Пловдив, *** гр.с., ведно с приложеното за послужване ч.гр.д. № *** по описа за *** г.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3