Решение № 53 от 04.04.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Кърджали, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20255140200055 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 118/ 23.12.2024г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ гр.Пловдив, с което на основание чл.200 ал.1 т.43 предл.второ от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500лв. на „Национална електрическа компания“ЕАД- София с ЕИК 000649348 за нарушение на чл.48 ал.1 т.11 вр.чл.53 ал.1 и ал.4 т.3 от Закона за водите.

Жалбоподателят „Национална електрическа компания /НЕК/“ЕАДСофия оспорва наказателното постановление. Счита го за незаконосъобразно поради неправилно тълкуване на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради следните съображения: не е нарушил основните параметри от графика на МОСВ като не е надвишил нито общо разрешените за преработване води от 31,830 млн.м3, нито е надвишил разрешението води за електропроизводство от 30,00млн.м3, както и не е намалил общия обем в язовира от 497,236млн.м3, следователно не е налице нарушение; дружеството е подало възражения срещу издадения акт за установяване на административно нарушение, които са обсъдени от наказващия орган, не оценката им не кореспондира с настъпилия през месец септември 2024г.

1 влажен период от годината. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно наказателно постановление № 118/ 23.12.2024г., издадено от Директора на БД ИБР. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт, който поддържа жалбата. В пледоарията си настоява моли съда да уважи жалбата по изложените в нея аргументи. Моли съда да има предвид и нормата на чл.28 от ЗАНН като ако се приеме, че формално е извършено нарушението, то да бъде счетено за маловажен случай поради това, че НЕК, макар и търговско дружество, то е изцяло с държавно предприятие, на което законът е вменил съгласно Закона за енергетиката публични функции да осигурява стабилност на електроенергийната система на страната. ВЕЦ „Кърджали, съответно язовир „Кърджали“, от който се черпи вода е комплексен значим язовир за електроенергийната система на НЕК, за да обезпечи електропроизводството и стабилността на системата в региона е реализирал производството на електрическа енергия. Не се установява от доказателствата по делото да е настъпила щета по отношение на екологията или националния интерес, а напротив. Поради това моли съда да отмени наказателното постановление, а в условията на алтернативност- да счете случая за маловажен. Пледира ако се потвърди наказателното постановление, то присъдените разноски на ответната страна да бъдат намалени до съответния минимум по наредбата, а ако се уважи молбата- то настоява да им се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80лв.

Административнонаказващият орган призован за съдебно заседание не се явява, но се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. В ход по същество моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и необоснована като се вземе предвид, че както акта , така и наказателното постановление са издадени от компетентен орган съгласно процесуалния и материалния закон, съдържат изчерпателно и точно фактическото описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, правилно е посочена и нарушената разпоредба, както и санкционната такава. Отговорността е обективна и безвиновна, тъй като нарушението е извършено от юридическо лице, следователно нарушението се явява формално, поради което няма как да има щети. В съдебно заседание от свидетелските показания се потвърждава, че съгласно дневния и месечния баланс, конкретно от дневния баланс е видно, че количеството в язовир „Кърджали“ е било изначално по- ниско от 2

347,10млн.литра, а към края на месеца това е достигало 323,152 милиона.

Поради това е било напълно ясно, че дори и без да се преработва количества, то язовирът не е отговарял на показанията, на които трябва да е, за да бъде изобщо преработвано някакво количество. Поради това моли съда да потвърди процесното наказателно постановление и да им се присъди юрисконсултско възнаграждение, а в противен случаймоли юрисконсултското възнаграждение да бъде в законовия минимум.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 31.10.2024г. свидетелите В. П. и Т. К.- работещи като старши експерти в Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“- Пловдив, изнесено работно място Кърджали, извършили проверка на язовир „Кърджали“ разположен в землището на гр.Кърджали, общ.Кърджали, стопанисван от „НЕК“ЕАД- София. Проверката била във връзка със спазване на графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през месец септември 2024г., утвърден от МОСВ и спазване на условията в издадено разрешително за водовземане по Закона за водите с № 1125/13.08.2002г., изменено с Решение № 123/07.07.2008г. и № 90/23.04.2013г., последно изменено с Решение № 133/ 23.08.2018г. на МОСВ, с титуляр дружеството жалбоподател. С графика за използване на водите за комплексните и значими язовири от Министъра на околната среда и водите, за язовир „Кърджали“ е определено специфично условие разрешените обеми за производство на електроенергия да се използват при обем в язовира над 347.10 милиона м 3. При проверката изискали от служителите намиращи се там документи за месец септември 2024г. за преработени количества вода за производство на електроенергия. От тях установили, че това условие е нарушено, предвид че от 01.09.2024г. до 30.09.2024г. контролният минимален обем, който е заложен в графика за целия месец е под този обем, но въпреки това ВЕЦ „Кърджали“ е преработил количества вода от язовира за производство на електроенергия. Това свидетелите го констатирали както от справките, които дружеството жалбоподател им изпращал на електронна поща, така и от проверката на място, при която се запознали със сведения за дневен баланс за водното ниво, 3 както и със справка за отчитане на преработните водни маси на ВЕЦ „Кърджали“ за целия месец септември 2024г. От тях разбрали на коя дата дружеството преработвало съответните количества вода, и конкретно в случая за датите 26.09.2024г., 27.09.2024г., 28.09.2024г. и 30.09.2024г. За целия септември месец 2024г. двамата свидетели установили, че жалбоподателят е преработвал вода, като на тези четири дати въпреки, че обемът на язовира е бил под изискуемия такъв съгласно разрешителното, то те са преработвали, както следва: на 26.09.2024г., което е от 25.09.2024г. от 08.00 часа до 26.09.2024г. до 08.00 часа, при наличен обем от 326.220млн.м3; на 27.09.2024г., което е от 26.09.2024г. от 08.00 часа до 27.09.2024г. до 08.00 часа, обемът е бил 325.851млн.м3; на 28.09.2024г., което е от 27.09.2024г. от 8.00ч. до 28.09.2024г. до 8.00ч., обемът е 325.851млн.м3; на 30.09.2024г., което е от 29.09.2024г. от 8.00ч. до 30.09.2024г. до 8.00ч., този обем е 325.721млн.м3. Така преработеното количество е около 1 милион кубични метра вода. Всичко това свидетелите П. и К. описали в Констативен протокол № *****/2024г. от 31.10.2024г., който изпратили на жалбоподателя с покана да се яви за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, която била получена на 27.11.2024г., видно от известие за доставяне. С това деяние, дружеството жалбоподател като титуляр по Разрешително № 1125/ 13.08.2002г., изменено с Решение № 123/ 07.07.2008г. и № 90/ 23.04.2013г., последно изменено с Решение № 133/ 23.08.2018г. на МОСВ, за водовземане от язовир „Кърджали“, с разрешена цел производство на електроенергия, не било спазило изискванията относно начина на използване на водите на язовир „Кърджали“ за месец септември 2024г. определен с месечен график, за използване на водите от комплексните и значими язовири, утвърден от Министъра на околната среда и водите, съгласно условието по т.7 от Приложение № 1 в издаденото разрешително. Предвид допуснатото нарушение свидетелят В. П. съставил акта за установяване на административно нарушение на 03.12.2024г. в присъствието на колежката си Т. К. и на упълномощен представител на дружеството нарушител, който го подписал като вписал, че ще представи възражения в срок. Такова било подадено, но не било уважено, поради което на 23.12.2024г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.200 ал.1 т.43 предл.2 от Закона за водите е наложено 4 административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500лв. за нарушение по чл.48 ал.1 т.11 вр.чл.53 ал.1 и ал.4 т.3 от Закона за водите.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите В. П. и Т. К., на които съдът дава вяра изцяло като последователни, непротиворечиви и безпристрастни; Акт за установяване на административно нарушение № 227/ 03.12.2024г.; Констативен протокол № *****/2024г. от 31.10.2024г.; 4 броя сведения, както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното наказателно постановление е наложено административно наказание на „НЕК“ЕАД- София за нарушение на разпоредбата на чл.48 ал.1 т.11 вр.чл.53 ал.1 и ал.4 т.3 от Закона за водите.

Първият текст гласи, че водоползвателите- титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. Чл.53 ал.1 и ал.4 т.3 от същия закон казва, че „Начинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане“, като с месечните графици се определят специфични условия към титулярите на разрешителни. Санкцията за посоченото нарушение е наложена на основание чл.200 ал.1 т.43 от Закона за водите, предвиждащ да се наказва с глоба от 500 до 2000лв., съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, за всички останали случаи на нарушаване на забрани или неизпълнение на задължения по този закон.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е водоползвател- титуляр на разрешително, който не е изпълнил задължението си произтичащо от чл.48 ал.11 от Закона за водите, предвид установените по-горе обстоятелства. Законосъобразно осъщественото деяние е подведено под състава на чл.200 ал.1 т.43 предл. второ от Закона за 5 водите. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Наложеното в случая наказание е в минимален размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27 ал.5 от ЗАНН. Така при правилно установена фактическа обстановка административно наказващият орган е подвел деянието под съответната правна квалификация на чл.200 ал.1 т.43 предл.второ от Закона за водите.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство.

Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Настоящата съдебна инстанция не споделя довода на жалбоподателя да е налице маловажност при условията на чл.28 от ЗАНН предвид липсата на предпоставки за това, тъй като осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици.