Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 08.11.2018, Районен съд - Кнежа

Съд
Районен съд - Кнежа
Дело
150/2018
Подписан
08.11.2018

Цитирани разпоредби

  • чл.17,ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.32,т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.33 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.100,ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.50,ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 39, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42,т.3,предл.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57,ал.1,т.5,предл.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118,ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185,ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185,ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • параграф 1,т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.12,ал.1 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл. 6, ал. 2 · Конституция на Република България

Р Е

Ш Е Н

И Е № 172

Гр.Кнежа, 08.11.2018г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

Кнежанският Районен съд в публично съдебно заседание на 30.10.2018г./тридесети октомври / през две хиляди и осемнадесета година в състав :

Председател : Пламен Тодоров при секретаря Красина Давидова като разгледа докладваното от съдията АНД№150/2018г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното :

ЕТ“Д.-Х.Ц.“ ,с ЕИК114630992,със седалище и адрес на управление гр.Пл.,ул.“К.“№*,вх.“*“,ет.*,ап.**,представляван от Х.Ц.Ц. е предявил въззивна жалба против Наказателно

Постановление №309424-F360881/28.12.2017г.на Директора на ТД на НАП-гр.В. Т..

Въззивникът твърди ,че обжалва процесното НП в законния срок,поради противоречие с материалния закон и освен това го счита за необосновано и излага съображенията си в тази насока.

Според виззивната страна неотговаря на истината

,че е осъществен състав на нарушение,тъй като с административно-наказващия орган имат спор за факти.

Сочи се ,че действително при извършването на оперативна проверка служителите на НАП са установили,че има неравнение на касовата наличност,но липсват мотиви от страна на административния орган ,от които да се изведе категоричния извод,от какъв юридически факт е тази разлика.

Според въззивника тази разлика може да се получи от различни действия на служителя,който е на смяна,част от които не са административни нарушения.

Изтъква се ,че видно от административната преписка се касае за кафене,но става въпрос за магазин за промишлени стоки ,стопанисван от търговеца.От въззивната страна се изтъква ,че последното предполага интензивно движение на стоки и на парични средства и това,че в тези обекти е характерно ,че първо се извършва поръчката ,а плащането е в един по късен момент.

Въззивната страна счита ,че административно-наказващият орган не е мотивирал защо приема ,че липсват многобройни смекчаващи обстоятелства или не се касае за случайно деяние.

Въззивната страна иска от съда в съответствие с ТР №1/2007г. на Върховния съд,да упражни контрол върху процесното НП и да приеме,че се касае за маловажен случай на административно нарушение по чл.28 от ЗАНН и да отмени процесното НП като незаконосъобразно.

Към жалбата са окомплектовани следните писмени доказателства:

Заверено копие от нотариално заверено пълномощно от управителката на ЕТ“Д.-Х.Ц.“*** и на „Р. *** е упълномощила В. Цв. и Г. Г. с описаните там правомощия,копия и оригинали на процесното НП№309424-F360881/28.12.2017г.на Директора на ТД на НАП-гр.Велико Търново и от разписката за получаването му,оригинал от АУАН №F360881 от 01.11.2017г.,оригинал от Протокол за извършена проверка №0295472 от 25.10.2017г. на НАП,оригинал от декларация от лице,работещо по трудово/гражданско правоотношение от 25.10.2017г., оригинал от Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката към ПИП серия АА№0295472/25.10.2017г. в търговски обект Магазин промишлени стоки-гр.Кн. с прикачени касови бележки и дневен отчет и копие от Заповед №ЗЦУ-1582/23.12.2015г. на Изп. Директор на НАП.

Пред настоящия съдебен състав бяха събрани и следните писмени доказателства от страните: заверено копие от пълномощно №629/19.06.2017г. ,с което на осн.чл.32,т.3 вр.чл.33 от ГПК,чл.17,ал.3 от АПК и чл.12,ал.1 от ЗНАП са дадени представителни правомощия на юрк. М. Ж..

По делото се насрочиха общо 3 бр. о.с.з. на 03.07.2018г.,18.09.2018г. и на 30.10.2018г. ,но се проведе само последното на 30.10.2018г.,поради невъзможност на въззиваемата страна на се яви заедно със свидетелите по АУАН.

Въззивната страна не изпрати представител,но съдът приема,че поддържа жалбата си,тъй като същата не е оттеглена.

Въззиваемият е бил редовно призован и чрез процесуалния си представител юрк.М.Ж. оспорва въззивната жалба и развива доводи за нейната неоснователност като иска от съда да отхвърли предявената жалба и да потвърди процесното Наказателно Постановление №309424-F360881/28.12.2017г.на Директора на ТД на НАП-гр.В. Т..

По делото бяха разпитани свидетелите на въззиваемия Р.Т.М. и М.И.М..

Видно от разпита на актосъставителката Р.М., обективирани в протокол от о.с.з. на 30.10.2018г.-лист 2-3 вкл. ,същата след като се запозна със съдържанието на предявения и АУАН каза ,че е негова съставителка и го е подписала в това качество.

Тази свидетелка разказа ,че на 25.10.2017г.след обяд извършили проверка в магазин смесен за дрехи и други неща ,находящ се в гр.Кнежа на ул.“Марин Боев“№83,стопанисван от жалбоподателката и направили контролна покупка,засекли касата и изкарали отчет от фискалното устройство като установили от това устройство разчетна наличност от 55,30лв.,но фактическата наличност на парични средства била от 70,27лв. Според думите на св.М.

,установената разлика между разчетната наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката била в размер на +14,97лв.,които не са отразени чрез фискалното устройство като „служебно въведени“ в касата суми.

Свидетелката описа ,че за това нарушение са били призовани представител и упълномощеното лице в НАП,офис Пл. и бил съставен АУАН за разликата в касата по чл.33,ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006г.на МФ вр. чл.118,ал.4 от ЗДДС.

Тази свидетелка каза ,че по време на проверката са били с колежката си М. М. работничка на съответния ЕТ като си спомня ,че в протокола било написано ,че това са пари от предходни покупки. Свидетелката каза ,че не е имало възможност да дават препоръки без да съставя АУАН и ако не състави последния ще носят отговорност за това. Тя посочи ,че е от 23години в система и е правила много проверки преди съответната,но преди нея не е проверявала този обект.

Видно от разпита на свидетеля М.М., обективирани в протокол от о.с.з. на 30.10.2018г.-лист 3-4 вкл.,същата след като й беше предявен АУАН и се запозна със съдържанието му каза ,че е взела участие в съответната проверка като свидетел и е свидетел при съставянето на АУАН. Свидетелката каза ,че проверката била извършена на 25.10.2017г. в магазин,собственост на ЕТ“Д.-Х.Ц.“ и при тази проверка установили разлика в касовата наличност с 14лв. в повече и продавачката им обяснила ,че тези пари са за разваляне на банкноти. Свидетелката М. каза ,че тези пари е следвало да бъдат въведени служебно във фискалното устройство,което има такава възможност. Според думите на свидетелката при извършването на проверката са били тя,колежката й М. и продавачка. Било призовано да се яви упълномощено лице и на 01.11.2017г. се явило упълномощено лице и бил съставен АУАН,където тази свидетелка се е подписала като свидетел и при съставянето му. Според свидетелката до тогава не е ходила и не е проверявала този обект и не си спомня дали той има предходни нарушения.

Съдът дава вяра на показанията на актосъставителката

М. и свидетелката М. ,които счита за достоверни ,обективни и непротиворечиви по между си и със събраните по делото писмени доказателства.

След като се запозна по отделно и съвкупно със събраните по делото писмени доказателства,съдът счита за установена следната фактическа обстановка :

Видно от съдържанието на Протокол за извършена проверка,серия АА№0295472 от 25.10.2017г., на 25.10.2017г. в 14,20ч. в гр.Кн. в магазин промишлени стоки,находящ се в гр.Кн.,ул.“М. Б.“№** на ЕТ“Д. Х.Ц.“ е била извършена проверка от актосъставителката Р.М. ,свидетелката М.М. и продавач-консултант И.

П. И. е била извършена финансова проверка при която е установено несъответствие между разчетната касова наличност от фискалното устройство ,която е била 55,30лв. и фактическата наличност от 70,27лв. т.е. в повече с 14,97лв. Тази констатация е била установена с Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката към ПИП ,серия АА №0295472 от 25.10.2017г. и приложените към него касова бележка и дневен отчет.

Въз основа на изложеното е бил съставен АУАН серия AN №F360881/01.11.2017г. от актосъставителката М. в присъствието на св.М., за това ,че на 25.10.2017г. в 14,30ч. при извършена проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1,т.41 от ДР на ЗДДС в кафене,находящо се в гр.Кн.,ул.“М. Б.“№**,стопанисвано и експлоатирано от ЕТ“Д.-Хр. Ц.“с посочен ЕИК е установено ,че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажба не се регистрира във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени“ или „служебно изведени“суми от касата. От наличното фискално устройство с рег. №3775032 е разчетена наличност в размер на 55,30лв.,видно от МФО №012567/25.10.2017г.,а фактическата наличност преброена по банкноти и монети ,вписана в опис от присъстващата на проверката И. П. И.,продавач-консултант в обекта ,съгласно изготвен опис на парични средства е в размер на 70,27лв. Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на +14,97лв.,които не са отразени чрез ФУ,като „служебно въведени“ в касата суми.

Проверката е документирана с ПИП

№0295472/25.10.2017г. ,в който подробно са отразени констатациите от проверката,съставен на основание чл.100,ал.4 вр.чл.50,ал.1, от ДОПК.

Посочено е ,че изложеното е нарушение на чл.33,ал.1 от Наредба №-18/13.12.2006г. на МФ вр.чл.118,ал.4 от ЗДДС.

Този АУАН е бил връчен на упълномощено лице Г. З. Г. на 01.11.2017г.

Въз основа на описания АУАН, административно

–наказващия орган е издал на въззивника процесното

Наказателно Постановление №309424-F360881/28.12.2017г.на Директора на ТД на НАП-гр.Велико Търново -връчено на въззивника чрез упълномощено лице Г.

З. Г. на 28.05.2018г. за това,че на 25.10.2017г. в 14,30ч. при извършена проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1,т.41 от ДР на ЗДДС в кафене,находящо се в гр.Кн.,ул.“М. Б.“№**,стопанисвано и експлоатирано от ЕТ“Д.-Хр. Ц.“с посочен ЕИК е установено ,че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажба не се регистрира във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени“ или „служебно изведени“суми от касата. От наличното фискално устройство с рег. №3775032 е разчетена наличност в размер на 55,30лв.,видно от МФО №012567/25.10.2017г.,а фактическата наличност преброена по банкноти и монети ,вписана в опис от присъстващата на проверката И. П. И.,продавач-консултант в обекта ,съгласно изготвен опис на парични средства е в размер на 70,27лв. Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на +14,97лв.,които не са отразени чрез ФУ,като „служебно въведени“ в касата суми.

Проверката е документирана с ПИП

№0295472/25.10.2017г. ,в който подробно са отразени констатациите от проверката,съставен на основание чл.100,ал.4 вр.чл.50,ал.1, от ДОПК.

Посочено е ,че изложеното е нарушение на чл.33,ал.1 от Наредба №-18/13.12.2006г. на МФ вр.чл.118,ал.4 от ЗДДС.

Посочено е ,че срещу съставения АУАН не е постъпило възражение,а за да се определи административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението,всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и се е констатирало ,че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Предвид това на осн.чл.53,ал.1 вр.чл.27/чл.83/ и чл.3,ал.2 от ЗАНН на въззивната страна е наложена имуществена санкция в размер на 800лв./осемстотин лева/ на осн.чл.185,ал.2 от ЗДДС вр.чл.185,ал.1 от ЗДДС.

Въз основа на описаната фактическа обстановка,съдът стигна до следните правни изводи:

АУАН и процесното НП са били съставени

,съответно издадени от компетентни за това лице и административен орган,което се установи от събраните по делото писмени доказателства на страните и не се оспорва от въззивника.

Процесното

НП е получено от въззивника на 28.05.2018г.,а жалбата срещу него е подадена чрез административно-наказващия орган на 04.06.2018г. и е регистрирана при въззивника на с вх.№9028 от 04.06.2018г.

Предвид горното въззивната жалба е предявена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна и доказана.