Решение № 1423 от 20.11.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1423 гр. Велико Търново, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20234110101118 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.128 от КТ, чл.222 ал.3 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че от 2006г. се е намирал в трудово правоотношение с ответника, на длъжност ****Сочи, че на 08.09.2022г. му е връчена заповед №РД-13-14/02.09.2022г. на **** прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325 ал.1 т.1 от КТ. Сочи се, че в заповедта е посочено на ищеца да се изплатят обезщетения за неизползван платен годишен отпуск за 21 дни и обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ и чл.62 от КТД в размер на 7 брутни работни заплати. Ищецът заявява, че със заповед ***** са одобрени допълнителни разходи за увеличаване възнагражденията на персонала с цел достигане минималните нива на заплащане договорени в КТД за 2022г. в отрасъл „Здравеопазване“. Сочи се ,че размерът на работната заплата следва да се увеличи от 01.05.2022г., като с КТД от 12.04.2022г. е определена основна месечна заплата за**** в размер на*** Ищецът заявява, че на 16.09.2022г. Дирекционния съвет на работодателя взема решение корекцията на трудовите възнаграждения да се начислят само за лица, които са в ТПО, считано от 01.09.2022г. Ищецът заявява, че на 03.10.2022г. е отправил искане до работодателя за изплащане на разликата от увеличеното трудово възнаграждение и в тази връзка разликата в получените обезщетения по КТ, като работодателят отказал да удовлетвори искането, под предлог, че ищецът не е служител след 01.09.2022г. Ищецът заявява, че правото му на увеличено трудово възнаграждение е възникнало от 01.05.2022г. и работодателят само организира реда на изпълнението му. Ищецът отправя искане за 1 осъждане на ответника да му заплати сумата общо 773,83лв., представляваща разлика от общо 204 лв. в основната заплата от 51лв. за месеците май, юни, юли и август 2022г. 2. разликата от 106,64лв. в % професионален опит и трудов стаж за м.май от 20лв. и при основна заплата от 950лв. и 39% професионален опит и тр.стаж, за м.юни от 28,88лв., м.юли 28,88лв и м.август 28,88лв. 3. Разликата от 405,23лв. за обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ от полученото от ищеца при основна заплата 899лв. и при основна заплата 950лв. за м.майавгуст 2022г.; 57,96лв. разлика в обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ произтичащо от увеличението на основната заплата от 889лв. на 950лв., ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове Твърди, че към момента на увеличение на трудовите възнаграждения на лицата, заемащи длъжност като на ищеца, същият не е бил служител на **** поради предхождащо прекратяване на трудовото му правоотношение., тъй като изменение на договорените условия по трудов договор, предполага действащо трудово правоотношение. Сочи, че цитираната от ищеца заповед на Министъра на здравеопазването не съдържа изявления за дължимо доплащане на предхождащо издаването им увеличение на трудови възнаграждения. Действията, с които се извършва увеличението са акт на конкретния работодател и могат да повлияят на съществуващо трудово правоотношение.

Ответникът заявява, че *** не е страна по КТД, в качеството си на работодател и не е член на някоя от представителните работодателски организации, подписали договора, поради което ответникът твърди, че не са приложими приетите със същия изменения на размерите на трудовите възнаграждения за длъжностите, съответстваща на заеманата от ищеца преди прекратяване на ТПО. Ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

С протоколно определение от 29.09.2023г., съдът по искане на ищеца, е допуснал изменение на предявените искове чрез увеличаване на исковите претенции, както следва: искът да се счита предявен за сумата от общо 855,68 лв., от които 212,16 лв. за основната заплата, 106,64 лв. за процент професионален опит и трудов стаж, 496 лв. за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и 70,88 лв. за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът К. Г. Н. е работил по трудово правоотношение при ответника **** С допълнително споразумение от 26.02.2021г. е изменено основното месечно трудово възнаграждение на ищеца на ***, считано от 01.01.2021г.

С молба ищецът е направил искане за прекратяване на трудовото му правоотношение поради навършена пенсионна възраст, считано от ***

Със заповед ****е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от 01.09.2022г., по взаимно съгласие. Заповедта е връчена на ищеца на 08.09.2022г.

2

Със заповед ***е наредено извършване промени по бюджета на ЦСМП гр.В.Търново за 2022г., като са увеличени разходите за възнаграждения за персонала с цел достигане на минималните нива на заплащане, договорени в КТД в отрасъл „Здравеопазване“ 2022г.

С писмо от *** е уведомен от ***, че във връзка с Постановление ***. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерство на здравеопазването за 2022г. е извършена корекция по бюджета относно показател „персонал“ за 2022г., като е посочено, че предоставените допълнителни средства са за увеличение на показател „персонал“, считано от 01.05.2022г. и включват заплати и осигурителни вноски, като се предоставят за увеличение на основните месечни заплати по категории персонал и достигане на минималния размер, съгласно КТД за 2022г. в отрасъл „Здравеопазване“.

С постановление **** са одобрени допълнителни разходи по бюджета на МЗ за 2022г. за увеличаване на разходите за персонал по бюджета на МЗ за 2022г. за достигане на минималните нива на заплащане, договорени в КТД в отрасъл „Здравеопазване“ 2022г. за второстепенните разпоредители към МЗ. В чл.2 от Постановлението е посочено, че средствата по чл.1 следва да се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2022г. за увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните и лечебните заведения.

По делото са представени вътрешни правила за организация на работната заплата в ***.

С протокол *** е взето решение, че предвид отпуснатите допълнителни средства, възможното увеличение на основните заплати на служителите от 01.05.2022г. е средно с ***конкретно посочено по длъжности, като за длъжност *** основната заплата се променя от 8***. В протокола е посочено, че увеличение ще се начислява на лицата, които са в трудови правоотношения на 01.09.2022г., а на лицата с прекратен трудов договор не може да се начислява увеличение, защото допълнителните споразумения ще се издадат през месец септември.

По делото са представен заверен препис от КТД в отрасъл „Здравеопазване“. С писмо от 17.07.2023г на МТСП е предоставена информация ,че КТД в сектор

„Здравеопазване“*****

От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на трудовото възнаграждение, ако се приложи увеличението за основното трудово възнаграждение, е както следва: за м.май 2022г.-1324лв.; за м. юни 2022г.-1333,50лв.; за м. юли 2022г.-1333,50лв.; за м. август 2022г.-179,73лв. Обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ, изчислено след прилагане на увеличението вещото лице е изчислило в размер 9334,50лв., а обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ- на стойност- 1333,50лв. В съдебно заседание вещото лице поясни, че определянето на увеличените размери е съгласно **** Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.128 от КТ е допустим. Разгледан по 3 същество, съдът намира следното:

Безспорно по делото се установи, че през периода, за който се претендира изплащане на увеличен размер на трудовото възнаграждение ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника ****. Установи се, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед №****, считано от 01.09.2022г.

Между страните в настоящото производство не се спори, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения през процесния период. Работодателят не наведе възражения за неизпълнение на трудови задължения от страна на работника.

Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника възнаграждение за престирания труд. От събраните по делото доказателства се установи, че за периода м. май 2022г.-м.август 2022г вкл.. ищецът е получил трудово възнаграждение за всеки от месеците в този период, което е на база основна заплата 899лв.

От събраните по делото доказателства е видно, че със със заповед**** е наредено извършване промени по бюджета на **** за 2022г., като са увеличени разходите за възнаграждения за персонала с цел достигане на минималните нива на заплащане, договорени в КТД в отрасъл „Здравеопазване“ 2022г. Във връзка с горецитираната заповед и писмо от 29.08.2022г на МЗ, Дирекционният съвет на ****провежда заседание на ****, на което приема решение, че предвид отпуснатите допълнителни средства е възможно увеличение на основните заплати на служителите, считано от 01.05.2022г. със средно ***, като за длъжността ** увеличението на основната заплата е от ***в.

Спорният момент по делото е дали на ищеца се дължи увеличен размер на трудовото възнаграждение, предвид на това, че към момента на провеждане на заседанието от 16.09.2022г., трудовото му правоотношение вече е било прекратено, считано от 01.09.2022г.

Действително, в представения по делото протокол е посочено ,че увеличението ще се начислява на лицата, които са в трудови правоотношения на 01.09.2022г., тъй като допълнителните споразумения се издават през месец септември, но съдът счита, че независимо, че към септември 2022г трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, на него му се дължи увеличения размер на основното трудово възнаграждение назад за месеците май, юни,юли и август 2022г., предвид на това, че решението е взето увеличението да е със задна дата, считано от 01.05.2022г., а към този момент ищецът е бил в трудово правоотношение, което е продължило до края на месец август 2022г. След като за този период ищецът е полагал труд, както и останалите служители на същата длъжност, то на него също се дължи разликата в увеличения размер на основното трудово възнаграждение, което за останалите служители също е начислено със задна дата, считано от 01.05.2022г.

Обстоятелството, че поради това, че към месец септември 2022г е прекратено трудовото правоотношение с ищеца и по тази причина не може да се сключи допълнително споразумение за изменение на трудовото възнаграждение, не е пречка ищецът да получи увеличения размер, защото съгласно чл.118 ал.3 от КТ работодателят може едностранно да 4 увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. При това положение съдът счита ,че след като работодателят е преценил, че с допълнително предоставените средства, може да бъде увеличено основното трудово възнаграждение на посочените в протокола длъжности, със задна дата, считано от 01.05.2022г ,така както са отпуснати и средствата, то следва за всички служители, които са полагали труд през посочения период да се начисли увеличен размер на основното трудово възнаграждение, а безспорно ищецът е полагал труд за месеците май, юни, юли и август 2022г., като трудовото му правоотношение е прекратено едва на 01.09.2022г.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установяват изплатените възнаграждение за всеки от месеците от процесния период и увеличения размер за месеците от същия период, като общо за четирите месеца размера на увеличението за заеманата от ищеца длъжност възлиза на общо 221,70лв., от които 162,54лв. увеличение на основното трудово възнаграждение и 59,16лв. за клас прослужено време, до който размер исковата претенция е основателна, а за разликата над 162,54лв. до пълния претендиран след увеличението на иска размер 212,16лв. на основното трудово възнаграждение и за разликата над 59,16лв. до пълния претендиран размер от 106,64лв.-за клас прослужено време, искът подлежи на отхвърляне в тази част, като неоснователен и недоказан.