Решение № 2622 от 09.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2622 гр. Бургас, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20242120104744 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Ахелос“ ЕООД, ЕИК 204414577, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, к-с „Меден Рудник“, бл.109, вх.3, ет.1, ап.2, представлявано от Управителя Б. В. Г., против „Караиванов 89“ ЕООД, ЕИК 207289829, седалище и адрес на управление в с.Генерал Инзово, област Ямбол, ул.“Иван Вазов“ №7, представлявано от Управителя С. П. К., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4400 лева, представляваща дължима главница по фактура №***/08.02.2024 г., както и неустойка в размер на 880,00 лева на основание чл.2, ал.2 в размер на 1% съгласно подписан между страните договор от 07.02.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.

Твърди се в исковата молба, че между страните има подписан договор за покупко-продажба от 07.02.2024 г., по силата на който ищецът има качеството на продавач. Предмет на продажбата били движими вещи на обща стойност 8800 лева. Твърди се, че страните се договори плащането да се извърши на две вноски, всяка на стойност 4400 лева, платими по банков път, като първата следвало да бъде платена в деня на подписване на договора, а втората найкъсно до 15.05.2024 г. В случай на забава страните договорили и неустойка в 1 размер на 1% от неплатената сума за всеки просрочен ден, но не повече от 20 %. Ищецът твърди, че е изправна страна, стоката била доставена на ответника и за същата има издадени от ищеца две фактури с №***/07.02.2024 г. и №***/08.02.2024 г., надлежно подписани и получени от ответника в качеството му на купувач. Ищецът признава, че на 09.02.2024 г. е получил от ответника сумата от 4400 лева, но твърди, че няма плащане от страна на ответника по втората издадена фактура, която претендира ведно с договорената неустойка. В подкрепа на иска ангажира доказателства, претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът се е възползвал от правото си да депозира писмен отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Признава за съществувалите между страните търговски отношения, но твърди, че отношенията между страните датират по повод сключен помежду им договор за наем на търговско помещение, по който ищецът има качеството на наемодател, а ответника на наемател и във връзка с който ищецът поел задължение да извърши промяна в статута на помещението. Признава за сключения с ищеца договор за покупко-продажба, както и за това, че е получил част от стоката, обективирана във фактура №1/07.02.2024 г., но твърди, че поради неизпълнение на уговореното с ищеца задължение на последния да промени статута на търговското помещение, ответникът не успял да започне дейност по реализация на закупените стоки, поради което и развалил както наемния, така и договора за продажба. Твърди, че стоките по предявената му за плащане фактура №2 не са приети от него и прави изрично изявление за разваляне на договора за покупко-продажба.

Ангажира доказателства, претендира разноски.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е по чл.318 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1, чл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Между страните не се спори, че са се намирали в облигационна връзка помежду си по силата на сключен на 07.02.2024 г. договор за продажба на движими вещи. Същият е приет като доказателство по делото, а от съдържанието му се установява, че ищцовото дружество има качеството на 2 продавач, а ответника - на купувач. Предмет на договора са стоки на обща стойност 8 800 лева. В чл.1 от договора страните са договорили продажната цена да бъде платена по банков път на две вноски - в деня на подписване на договора – сумата от 4 400 лева, а остатъкът от 4 400 лева - в срок до 15.05.2024 г. В чл.2, ал.2 от договора страните са предвидили и заплащане на неустойка в размер на 1 % от неплатената сума за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % в случай, че купувачът не изпълни в срок задължението си за плащане.

Безспорно в отношенията между страните е това, че във връзка с договора са издадени от ищеца два броя фактури с №№1/07.02.2024 г. и №2/08.02.2024 г., всяка на стойност 4400 лева, че същите са подписани от купувача, както и че сумата по фактура №1/07.02.2024 г. е платена от купувача на 09.02.2024 г.

Ответникът признава, че и до настоящия момент не е заплатил сумата от 4 400 лева по фактура №2/07.02.2024 г. и оспорва да е получил стоките, описани в нея.

По делото в качеството на свидетели са разпитани С. Б. и П. К., показанията на които кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което и съдът ги кредитира като достоверни.

Така от показанията на свидетеля Б. става ясно, че в началото на 2024 г. е разтоварил стоки - кофи, лопати, сувенири, детски играчки, в магазин за домашни потреби, находящ се в ***. От продавачката в магазина, за която знае, че е дъщеря на Б., разбрал, че стоката е за продажба на клиенти на друга фирма. Свидетелят не е в състояние да посочи наименованието на тази фирма, но е категоричен, че по същото време в обекта се появил и свидетелят П. К., от където прави извод, че стоката е била продадена именно на него.

От показанията на свидетеля К. става ясно, че ответното дружество е собственост на майка му, поради което и е в течение на търговските му дела.

Свидетелят твърди, че договорът за продажба на стоки от 07.02.2024 г. е сключен с оглед на друг договор от същата дата, а именно за наем на търговски обект, находящ се в гр.Бургас, к-с „Меден Рудник“, сключен между ответника и В. Б. Г.. Свидетелят твърди и това, че наетият обект е бил със статут на бирария, а за целта, за която е нает от ответното дружество било необходимо същият да има статут на магазин за пакетирани хранителни стоки.

Според свидетеля, наемателят поел ангажимент да смени статута на 3 търговския обект, но не го изпълнил до 25.04., когато обектът бил проверен от Агенция по храните. Свидетелят е категоричен, че ответникът не е получавал стоките по фактура №2, че същата не е осчетоводена при ответника и признава, че по нея няма извършено плащане.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:

Двете страни са търговци, поради което и взаимоотношенията помежду им следва да се регулират от разпоредбите на ТЗ, като приложима в случая се явява тази на чл.318.

Договорът за продажба между търговци е неформален, двустранен, възмезден и консесуален - сключването му предпоставя постигнато между страните съгласие относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за страните се пораждат насрещни задължения – на продавача – да предаде вещите, а на купувача – да заплати уговорената цена. Правото на собственост върху вещите, предмет на продажбата, преминава върху купувача чрез тяхното предаване. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения.

Установи се по делото наличието на валидна облигационна връзка между страните по подписан помежду им договор за продажба на стоки на обща стойност 8 800 лева, във връзка с която продавачът издал фактура №1/07.02.2024 г. и фактура №2/08.02.2024 г., всяка на стойност 4 400 лева.

Обект на спорните отношения между страните се явява фактура №2, в която подробно са описани по вид, количество и стойност движими вещи, за които ищецът твърди, че са продадени на ответника, който не изпълнил основното си насрещно договорно задължение да заплати тяхната цена. Безспорно, процесната фактура съдържа необходимите реквизити и е подписана от двете страни - продавач и купувач.

Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, задължението на купувача да плати цената се поражда при предаване на стоката, поради което и за да се установи задължението на ответника по процесната фактура, е необходимо да се установи с категоричност, че описаните в нея стоки са му предадени, 4 тежестта за което лежи върху ищеца.

По делото не са ангажирани писмени доказателства, че стоките, предмет на процесната фактура, са предадени на ответника, като този факт не се установява и от показанията на свидетеля Б., които съдът намира за твърде общи. Същите не внасят конкретика досежно вида и количеството на разтоварените от този свидетел стоки, поради което и съдът не може да направи извод, че стоките са били предназначени за ответника и съответстват по вид и количество на тези, описани във фактура №1 и №2.

Предвид на изложеното, твърденията на ищеца за наличие на неизпълнено от страна на ответника задължение по фактура №2/08.02.2024 г., се явява недоказано, поради което и исковете за главница в размер на 4 400 лева и неустойка в размер на 880 лева следва да се отхвърлят като неоснователни, ведно с акцесорната претенция за законната лихва върху тях, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски в размер на 800 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Ахелос“ ЕООД, ЕИК 204414577, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, к-с „Меден Рудник“, бл.109, вх.3, ет.1, ап.2, представлявано от Управителя Б. В. Г., за осъждане на ответника „Караиванов 89“ ЕООД, ЕИК 207289829, седалище и адрес на управление в с.Генерал Инзово, област Ямбол, ул.“Иван Вазов“ №7, представлявано от Управителя С.

П. К., да му заплати сумата от 4400 лева, представляваща дължима главница по фактура №***/08.02.2024 г., както и неустойка в размер на 880,00 лева на основание чл.2, ал.2 в размер на 1% съгласно подписан между страните договор от 07.02.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от подаване на исковата молба на 10.07.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

ОСЪЖДА „Ахелос“ ЕООД, ЕИК 204414577, седалище и адрес на 5 управление в гр.Бургас, к-с „Меден Рудник“, бл.109, вх.3, ет.1, ап.2, представлявано от Управителя Б. В. Г., да заплати на „Караиванов 89“ ЕООД, ЕИК 207289829, седалище и адрес на управление в с.Генерал Инзово, област Ямбол, ул.“Иван Вазов“ №7, представлявано от Управителя С. П. К., сумата от 800 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6