Определение № 2746 от 16.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2746 гр. София, 16.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Частно наказателно дело № 20261100203576 по описа за 2026 година

Образувано е по жалба на адв. А. П., в качеството й на защитник на М.

С. С., от адв. В. Д., в качеството му на защитник на К. М. Д., от А. С. А., чрез адв. С. Р. и от С. С. Е., чрез адв. С. Р. срещу постановление от 04.12.2025г. на СГП, с което е било прекратено частично наказателното производство водено срещу М. С. С. Д. в частта за обвинението за извършени престъпления по чл.

248а, ал.2 вр. чл. 20, ал. 3, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 248а, ал.

2 от НК, срещу К. Д. за извършено престъпление по чл. 248а, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, срещу С. Е. за извършено престъпление по чл. 248а, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и срещу А. А. за извършено престъпление по чл. 248а, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК поради изтекъл срок на абсолютна давност по см. на чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК.

В жалбата на адв. А. П., в качеството й на защитник на М. С. С. се излагат доводи, че не се споделя причината за прекратяване на наказателното производство, като според защитника се касае за липса на извършено престъпление и съответно основанието за прекратяване следва да бъде по чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК и в условията на евентуалност да се приложи разпоредбата за абсолютната давност. Акцентира се, че подзащитния й е обвиняем заедно с още 13 лица от 8 години, а за определен период и подсъдим, като се посочва и решение на ЕС за правата на човека, че е допуснато нарушение на чл. 5, параграф 3 от Конвенцията във връзка с допуснати множество нарушения свързани с необосновано дългия срок на задържане на С. под стража, което е довело и до две производства по ЗОДОВ за нанесени неимуществени вреди и присъждане на обезщетение общо в 1 размер на 120 000 евро. Твърди се, че многократно в обжалваното постановление СГП е посочила, че С. е извършил твърдяното престъпление по чл. 248а, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, които твърдения са в разрез с правилото на презумпцията за невиновност, закрепена в чл. 31, а. 3 от КРБ и чл. 16 от НПК, както и с константната практика на ЕСПЧ. Иска се изменение на обжалваното постановление, в частта относно основанията за прекратяване, като изрично се уточни, че наказателното производство срещу С. е водено с обвинение по чл. 248а, ал. 2 от НК и се прекратява на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и в условията на евентуалност на изтекла абсолютна давност.

В жалбата на адв. В. Д., в качеството му на защитник на К. М. Д., се излага, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, тъй като в с.з., проведено на 18.02.2025г. К. Д. изрично е заявила, че не желае да се ползва от изтеклата абсолютна давност по отношение на престъплението по чл. 248а, ал. 2 от НК и към момента тази нейна позиция не е променена. Твърди се, че в ОА СГП е посочила, че Д. е извършила твърдяното престъпление по чл. 248а, ал. 2 от НК, които твърдения са в разрез с правилото на презумпцията за невиновност, закрепена в чл. 31, а.

3 от КРБ и чл. 16 от НПК. Иска се отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно.

В жалбите от А. С. А. и на С. С. Е., депозирани чрез адв. С. Р. се излага, че не се оспорва факта на изтичане на абсолютната давност на обвинението по чл. 248а, ал. 2 от НК, но се намира постановлението за издадено при нарушение на процесуалните правила, доколкото многократното споменаване в постановлението, че обв. А. и обв. Е. са извършили престъплението по чл.

248а, ал. 2 от НК е нарушение на основни принципи заложени в Конституцията на Р. България и противоречи на презумпцията за невиновност, залегнала в чл. 16 от НПК. Иска се изменение на постановлението в частта относно основанията за прекратяване, като изрично се уточни, че наказателното производство срещу А. и Е. се е водело за престъпление по чл.

248а, ал. 2 от НК и се прекратява поради изтекла абсолютна давност.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и с доводите на жалбоподателя, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в срока, посочен в чл. 243, ал. 4 от НПК, от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред, 2 поради което същите се явяват допустими и следва да бъдат разгледани.

Досъдебното производство е било образувано на 09.10.2018г., ДП 161/2018г. по описа на СО-СП, пр.пр. 1617/2018г. по описа на Специализирана прокуратура, като М. С. С. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 6 от НК, по чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 3, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. ал. 3 от НК, по чл. 248а, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 3, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 248а, ал. 2 от НК и по чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. ал. 3 от НК, обв. К. Д. е била привлечена за престъпления по чл. 321, ал. 6 от НК, по чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. ал. 3 от НК и по чл. 248а, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, обв. А. А. за престъпления по чл. 321, ал. 6 от НК и по чл. 248а, ал.

2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а обв. С. Е. за престъпления по чл. 321, ал. 6 от НК и по чл. 248а, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

С постановление от 04.12.2025г. представителят на СГП е прекратил частично наказателното производство водено срещу:

- М. С. за извършени престъпления по чл. 248а, ал.2 вр. чл. 20, ал. 3, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 248а, ал. 2 от НК;

- К. Д. за извършено престъпление по чл. 248а, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК;

- С. Е. за извършено престъпление по чл. 248а, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК;

- А. А. за извършено престъпление по чл. 248а, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК;

Съобразявайки разпоредбата на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК и факта, че се касае за престъпления, наказуеми с ЛОС до 3 години и абсолютната давност в случая е 7,5 години, то СГП е достигнала до правилния извод, че в случая по отношение на посочените престъпления, за които е било повдигнато обвинение на С., К. Д., С. Е. и А. А. е изтекла абсолютната погасителна давност, което съставлява предпоставка за частичното прекратяване на наказателното производство по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, по отношение на престъпленията по чл. 248а, ал.2 вр. чл. 20, ал. 3, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 248а, ал. 2 от НК за обв. С., за престъплението по чл. 248а, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК относно всеки 3 от обвиняемите К. Д., С. Е. и А. А.. Тази преценка е правилна и законосъобразна, като действително абсолютната давност е изтекла.

Жалбата на адв. А. П., в качеството й на защитник на М. С. С. разгледана по същество е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Във връзка с изложеното в жалбата на адв. А. П., в качеството й на защитник на М. С. С. и искането основанието за прекратяване да бъде изменено по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, то следва да бъде посочено, че същото е неоснователно. В кориците на делото се съдържат достатъчен обем от доказателства /свидетелски показания, заключения на вещи лица и др. доказателства/ от които да може да бъде направен обоснован извод за съпричастността на обв. С. към престъпленията по чл. 248а, ал.2 вр. чл. 20, ал.

3, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 248а, ал. 2 от НК, поради което и не се налага изменение на постановлението в тази му част и съответно основанието за частично прекратяване на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.

1, т. 3 от НПК се явява правилно и законосъобразно.

Цитираното решение на ЕС за правата на човека, с което се посочва, че е допуснато нарушение на чл. 5, параграф 3 от Конвенцията касае срока на задържане на обв. С. и не е свързано със същността на обвиненията срещу него.

По отношение на посоченото в жалбата, че многократно в постановлението на СГП е посочено, че С. е извършил твърдяното престъпление по чл. 248а, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, които твърдения са в разрез с правилото на презумпцията за невиновност, закрепена в чл. 31, а. 3 от КРБ и чл. 16 от НПК, както и с константната практика на ЕСПЧ, следва да бъде посочено, че прокуратурата разполага с правомощието да повдига обвинение на лицата за които прецени, че има достатъчно доказателства и изобщо да поддържа обвинителната теза, което обяснява и обвинителния й уклон в обжалваното постановление, като следва да се има предвид и факта, че описанието на престъпленията и фактическата обстановка по тях са били преписани от прокурора от обвинителния акт, който по-рано е бил вкаран в съда. Действително следва да бъде обърнато внимание на прокуратурата, че такава категоричност не е подходяща за постановление с което се прекратява частично наказателно производство, но наличието на такава не представлява 4 основание за изменение на обжалваното постановление в какъвто смисъл са исканията в жалбата.

Ето защо обжалваното постановление следва да бъде потвърдено по отношение на жалбата на адв. А. П., в качеството й на защитник на М. С. С..

По отношение на жалбата на адв. В. Д., в качеството му на защитник на К.

М. Д. и твърдението, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, тъй като в с.з., проведено на 18.02.2025г. обв. К. Д. изрично е заявила, че не желае да се ползва от изтеклата абсолютна давност по отношение на престъплението по чл. 248а, ал. 2 от НК и към момента тази нейна позиция не е променена, следва да бъде посочено, че същата се явява основателна. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 НПК сочи, че в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК наказателното производство не се прекратява ако обвиняемия /или подсъдимия/ направи искане то да продължи.

В случая преди произнасянето си СГП не е изслушала становището на обв. К.

Д. във връзка с изтеклата абсолютна давност и доколкото същата в жалбата си е направила изрично възражение за това и е депозирала нарочна декларация пред настоящия съдебен състав в която заявява, че не би искала да се ползва от института на абсолютната давност, а желае наказателното производство спрямо нея да продължи въпреки това, то обжалваното постановление, в частта му относно обв. Д., се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Във връзка с изложеното в жалбата, че в постановлението СГП е посочила, че Д. е извършила твърдяното престъпление по чл. 248а, ал. 2 от НК, които твърдения са в разрез с правилото на презумпцията за невиновност, закрепена в чл. 31, а. 3 от КРБ и чл. 16 от НПК, то следва отново да бъде посочено, че на прокуратурата следва да бъде напомнено, че такава категоричност не е подходяща за постановление с което се прекратява наказателно производство, но наличието на такава не представлява основание за изменение и отмяна на обжалваното постановление в какъвто смисъл са исканията в жалбата.

Относно изложеното в жалбите на А. С. А. и на С. С. Е., депозирани чрез адв. С. Р. и твърденията в тях, че постановлението е издадено при нарушение на процесуалните правила, доколкото многократното споменаване в постановлението, че обв. А. и обв. Е. са извършили престъплението по чл.

5

248а, ал. 2 от НК е нарушение на основни принципи заложени в Конституцията на Р. България и противоречи на презумпцията за невиновност, залегнала в чл. 16 от НПК, то за пореден път следва да бъде посочено, че такава категоричност не е подходяща за постановление с което се прекратява частично наказателно производство, но наличието на такава не представлява основание за изменение на обжалваното постановление в какъвто смисъл са исканията в жалбата. Искането за изменение на постановлението в частта относно основанията за прекратяване, като изрично се уточни, че наказателното производство срещу А. и Е. се е водело за престъпление по чл.

248а, ал. 2 от НК и се прекратява поради изтекла абсолютна давност, се явява неоснователно, доколкото именно това е посочено в обжалваното постановление.