Акт от 21.01.2010, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

Година

23.12.2004 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.17

Година

2004

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Мария Делчева Атанасова

Пламен Александров

Васка Халачева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров дело номер

20045100500279 по описа за

2004 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 15 от 22.03.2004 г., постановено по гр.д.№ 49/2003 г., Крумовградският районен съд е отхвърлил предявения от Мехмед Ахмед Фейзи от гр.Крумовград и Азизе Азис Фейзи от гр.Крумовград против Д. И. Ц. от гр.Крумовград, К. Д. Ц. от гр.Крумовград и Вера Иванова Тодорова от гр.Русе, за предаване на владението на част от УПИ-ІХ- 342, представляваща нарушена имотна граница между УПИ-ІХ-342 и УПИ-ІХ-341, в кв.41 по ПУП на гр.Крумовград, одобрен със заповед № 778/28.12.1989 г., като неоснователен.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Мехмед Ахмед Февзи и Азизе Азис Фейзи, които го обжалват в срок чрез своя процесуален представител. Считат решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила и поради необоснованост на съдебния акт. В жалбата излагат подробни съображения. Молят съда да отмени атакуваното решение на районния съд и да уважи изцяло предявения иск, като на основание чл.108 от ЗС осъди ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението на двадесет квадратни метра дворно място от парцел УПИ-341 към техния парцел и ги задължи да преместят оградата между парцелите с ширина от един метър към техния парцел и оградата се възстанови така, както е била преди 22-24.02.2002 г. Претендират и направените пред двете инстанции разноски.

В. Д. И. Ц. оспорва подадената жалба, като излага съображения в представена по делото писмена защита. Моли съда да остави в сила решеинето на Крумовградския районен съд.

В. К. Д. Ц. и Вера Иванова Тодорова, редовно призовани не се явяват и не взимат становище по подадената жалба.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на въззивниците и въззиваемия във връзка с предявения пред първоинстанционния съд иск, констатира следното:

Правната квалификация на спорното гражданско право се извежда от основанието и петитума на иска, защото ищецът определя правото, чиято защита търси. В случая с предявената пред първоинстанционния съд искова молба ищците /въззивници в настоящата инстанция/ са заявили следния петитум: съдът да постанови решение, с което да определи границата между техния имот УПИ Х-341 и имота на ответника УПИ ІХ-342, като се задължи ответника да премести оградата си съгласно регулационния план на гр.Крумовград. В исковата молба се съдържа подробно изложение на обстоятелствата относно основанието на исковата претенция - че ищците са собственици на парцел Х-341, а ответниците на парцел ІХ-342 в кв.41 по плана на гр.Крумовград; че ответникът Д. Ц. /въззиваем/ не бил съгласен с мястото на оградата между двата имота и в периода 22-24.02.2002 г. преместил имотната граница между двата имота с около един метър в източния край на техния имот, както и че за тях се пораждал правен интерес да искат определяне на границата между двата имота. Както от изложените в исковата молба обстоятелства, така и от заявения петитум се извежда правното основание на иска, което е по чл.109а, а не по чл.108 от Закона за собствеността. С други думи, пред първоинстанионния съд е бил предявен иск за определяне на граници по чл.109а от ЗС, а не реивандикационен иск за собственост по чл.108 от ЗС, какъвто е разгледал районния съд. Обстоятелството, че Крумовградския районен съд е разгледал и се е произнесъл именно по иск по чл.108 от ЗС се установява, както от обстоятелствената част на решението и изложените по същество мотиви, така и от диспозитива на решението. Така в мотивите си първоинстанционния съд изрично е приел, че се касае за иск с правно основание чл.108 от ЗС т.е. иск на невладеещия собственик против владеещия несобственик, а с диспозитива на решението си е отхвърлил иск за предаване владението на част от посочения имот. За да постанови решение по чл.108 от ЗС, в съдебно заседание на 23.02.2004 г. районният съд е приел за недопустим предявения иск с правно основание чл.109а от ЗС и е прекратил производството по делото по отношение на него. Въпреки, че е прекратил производството по делото по отношение на предявения иск с правно основание чл.109а от ЗС, съдът е дал по – нататъшен ход на делото и се е произнесъл по иск с правно основание чл.108 от ЗС, какъвто очевидно Õ приел, че има предявен. В тази връзка следва да се отбележи, че с исковата молба не е предявяван реивандикационен иск по чл.108 от ЗС, като липсва такъв петитум.

След като по делото липсва валидно предявен иск по чл.108 от ЗС, нито е допуснато изменение на предявения иск съгласно чл.116, ал.1 от ГПК, то за първоинстанционния съд е липсвало основание след прекратяване на делото по отношение на иска по чл.109а от ЗС да дава по – нататъшен ход на делото и да се произнася по иск, какъвто не е бил предявен.

Ето защо като се е произнесъл по непредявен иск – такъв по чл.108 от ЗС, първоинстанционния съд е постановил едно недопустимо решение, поради което същото следва да се обезсили и да се прекрати производството по делото.

Водим от изложеното и на основание чл.209, ал.1, изр.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 15 от 23.03.2004 г., постановено по гр.д.№ 49/ 2003 г. по описа на Крумовградския районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30-дневен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1.

2.