Решение № 1746 от 17.11.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1***6 гр. Плевен, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря ЯНА Д. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 202***430102706 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от Г. В. Й. от *** против „КРЕДИСИМО“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** Бизнес център България, представлявано от С.Я. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление *** Бизнес център България, представлявано от И.Ш.. Ищецът твърди, че на 28.12.2021г. сключил договор за паричен заем № ***96230 с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД. Твърди се, че страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 2000 лв., вида на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 18, за ГПР е посочен размер 31,19%, за ГЛП -36,06%.

Ищецът твърди, че в чл.*** от процесния договор /както и в раздел III т.12 от ОУ/ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от КРЕДИСИМО гарант - поръчител в срок***8 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. По силата на чл.*** от Договора, задължението по него следва да бъде обезпечено- чрез банкова гаранция в срок от 10 дни или чрез сключване на договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант, в срок от***8 часа от подаване на заявлението за кредит. На същата дата – 28,12,2021г. Г. Й. е 1 сключила с втория ответник - „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с КРЕДИСИМО, по силата на който да отговаря пред КРЕДИСИМО солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит, като за поемане на тези задължения потребителя дължи възнаграждение на поръчителя в размер на ***9***2 лева на месец общо 3378,78лв.. Съгласно чл. 8, ал.*** от Договора за поръчителство, потребителят има правото да заплаща възнаграждението по сметки на „Кредисимо” ЕАД, като по този начин общата погасителна вноска се увеличава на 303,87 лева, а общата дължима сума по кредита на ***69,66 лева. Ишцата е погасила задълженията си по двата договора, чрез заплащането на следните суми: на 31.01.2022 - 3*** лв; на 28.02.2022 - 305 лв; на 31.03.2022 - 305 лв и на 03.05.22г. кледита е закрит чрез заплащане на астатък-***63,78лв. Така общата сума заплатена по Договор за потребителски кредит и Договор за предоставяне на поръчителство, е в размер на 3377,78лева.

Считам сключените договори между страните за недействителни.

Съображенията за това са следните:

Ответниците "КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК ********* и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК ********** представляват финансови институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпускат заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Видно от предмета на дейност на дружествата в ТР при АВ е, че те извършват дейност като финансови институции, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл. 3 а от ЗКИ. Прави впечатление, видно от справка в ТР, че едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е „КРЕДИСИМО” ЕАД, както и че седалището и на двете дружества е на един и същ адрес. В случая сключеният договор за предоставяне на кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК - потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Конктетно в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, 2 т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР при изчисляването му във всеки един от процесните договори.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора -36,06%, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В процесния договор е посочен размер на ГПР, като този допълнителен разход за възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е ясно как се отразява на общия размер на ГПР. Ако към посочения в договора разход за договорна лихва се прибавят и скритите разходи - допълнителната сума за възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, то общият размер на ГПР значително ще надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал.*** от ЗПК - пет пъти размер на законната лихва. Това е недобросъвестна търговска практика, която накърнява добрите нрави. Грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Договорите са сключени при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им, което е явно тъй като кредиторът вкючва възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство при формирането на месечните погасителни вноски.

Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В същото време, съгласно договора за предоставяне на поръчителство, заемодателят е овластен да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази 3 свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя. Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита, не подкрепя доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице- поръчител. Изложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Плащането на възнаграждението за поръчителство обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

При отчитането на възнаграждението за предоставяне на поръчителство като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен, и размерът му би надхвърлил законоустановения. Поради изложеното, сключването на договор за предоставяне на поръчителство се явява допълнителна услуга за потребителя, която е пряко свързана с договора за кредит, потребителят дължи възнаграждение за нея (независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността на гаранта или не) и този разход е известен на кредитора - т. е безспорно следва да бъде включен в общите разходи по кредита при изчисляване на ГПР. Между двата договора е налице безспорна обвързаност, която се установява от редица допълнителни обстоятелства - сключване на договора за поръчителство с посочено в сайта на кредитора и одобрено от кредитора ЮЛ, сключване на договорите в един и същи ден и не на последно място - еднакъв период на дължимост на сумите по тези договори, с погасяване на кредита и възнаграждението за поръчителство по изрично посочени банкови сметки на "Кредисимо" ЕАД. Освен това едноличен собственик на капитала на дружеството „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е „КРЕДИСИМО” ЕАД. Не на последно място в договорите за предоставяне на поръчителство е изрично посочено, че "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност още веднъж потвърждава извода, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на "КРЕДИСИМО" ЕАД и при необходимост от ангажиране отговорността на поръчителя, реално би се стигнало до абсурдната ситуацията кредиторът да плати сам на себе си.

Дължимото възнаграждение по сключения договор за поръчителство се явява допълнително възнаграждение за кредитора и прикрит разход по кредита, който значително го оскъпява и макар, че е уговорено по "друго" правоотношение, то целта е била единствено да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал.*** от ЗПК ("Годишният процент на разходите не може да бъде по4 висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.").

В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено Решение от 13.03.2025 г. на СЕС по дело C-337/23. Прието е, че Член 3, букви ж) и и) от Директива 2008***8 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. В процесния случай, сключването на договора за поръчителство е наложено на потебителя с клаузата на чл.*** от договора за кредит.

Неспазването на нормативните изисквания на националните правни разпоредби, както и на Директивите на ЕС в областта на защита на потребителите е основание за нищожност на договора поради противоречие със закона. В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено Решение от 21.03.20*** г. на СЕС по дело С- 7***/22. Прието е, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008***8 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В конкретния случай в договора за потребителски кредит е посочен ГПР - 36,06 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР.