Решение № 14798 от 23.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14798 гр. С., 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ С. при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ С. Гражданско дело №

202311*******41026 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. В. С., А. И. П., Д. А.

П. и Е. А. П.а, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за установяване спрямо ответниците А. Г. К. и Р. А. К., че ищците притежават правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. С., р-н „************“, кв. „**********“, ул. „***********“ № 32, с площ по скица 448 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайни ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с предишен идентификатор ***, номер по предходен план: 1104.41, ведно с построените в недвижимия имот еднофамилна къща с идентификатор № *** със застроена площ 77 кв.м., навес с идентификатор № *** и застроена площ 18 кв.м., навес с идентификатор № *** и застроена площ 11 кв.м., навес с идентификатор № *** със застроена площ 19 кв.м., навес с идентификатор № *** и застроена площ 25 кв.м,, както и за осъждане на ответниците за предаване на фактическата власт.

Направено е и искане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на т. 2 от Нотариален акт № ****, том III, рег. № ****, дело № 59 от ******* г. на нотариус Иван Дахтеров, с рег.

№ 039 на НК, който е вписан в Служба по вписванията – гр. С. с вх. № 18/94 от ******* г., акт № *******, том XII.

В исковата молба ищците твърдят, че С. С., заедно със сестра си – Е. В.а С.а, са придобили правото на собственост върху от гореописания недвижим имот въз основа на наследяване по закон от Т. М. М. (тяхна майка – починала на 05.06.2002 г.), като за 1 стопанисването и отдаването на имота под наем е отговаряла Е. С.а. През 2014 г. Е. С.а е починала, като е наследена от дъщеря си – Т. М. Г. (съпруга на А. П. и майка на Д. П. и Е.

П.). След нейната смърт през 2022 г. ищците А. П., Д. П. и Е. П.а придобили въз основа на наследяване по закон всеки по 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот. Излагат твърдения, че през 2014 г. е имало неуспешен опит за установяване на контакт с обитателите на имота, поР. което през месец октомври 2022 г. направили справка в Имотния регистър, като било установено, че в полза на ответниците – А. К. и Р. К., е издаден констативен нотариален акт № ****, том III, рег. № ****, дело № 59 от ******* г. на нотариус Иван Дахтеров, с рег. № 039 на НК. Излагат правни изводи, че ответниците не са титуляри на правото на собственост върху гореописания недвижим имот, ведно с построените в него еднофамилна къща и навеси, както и че упражняват фактическата власт върху същия без правно основание.

Молят за уважаване на претенциите и за присъждане на разноски по делото.

Представят като писмени доказателства Протокол по гр.д. № 2829/1985 г. от 12.03.1985 г., Скица на поземлен имот № 15-1257718-28.10.2022 г., Удостоверение за наследници на Т. М. М. с изх. № 1701 от 30.09.2022 г., Удостоверение за наследници на Т. М.

Г. с изх. № 2258 от 21.07.2023 г., приходни касови ордери за платени данъци и такси, Нотариален акт № ****, том III, рег. № ****, дело № 59 от ******* г. на нотариус Иван Дахтеров, с рег. № 039 на НК, който е вписан в Служба по вписванията – гр. С. с вх. № 18/94 от ******* г., акт № *******, том XII. С молба с вх.№ 249589 от 08.09.2023 г. са представени и Скица на сграда № 15-959782-05.09.2023г., Скица на сграда № 15-959784-05.09.2023г., Скица на сграда № 15-959787-05.09.2023г., Скица на сграда № 15-959790-05.09.2023г. и Скица на сграда № 15-959794-05.09.2023г.. С молба вх, № 273810 от 03.10.2023 г. са представени и Удостоверение за семейно положение на А. П. от 02.10.2023 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба, с които оспорват предявения иск като неоснователен и недопустим. Ответникът А. К. излага твърдения за недопустимост, доколкото счита, че спорното право е предмет на вече образувано гр.д. № 20231*******33865, 48 с-в, по описа на СРС за 2023 г. Твърди, че е титуляр на правото на собственост въз основа на изтекла придобивна давност и наследяване.

Моли така предявеният иск да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени сторените разноски по делото. Ответникът Р. К. оспорва така предявения иск като недопустим, доколкото твърди, че претендираното от ищците право е предмет на вече образувано г.д. № 20231*******33865, 48 с-в, по описа на СРС за 2023 г. Излага доводи за неоснователност на претенцията и твърди, че е придобила право на собственост върху процесния имот въз основа на изтекла придобивна давност и наследяване. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира сторените разноски.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищците субективно абсолютно притезателно право на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** по 2 кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. С., р-н „************“, кв. „**********“, ул.

„***********“ № 32, с площ по скица 448 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайни ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с предишен идентификатор ***, номер по предходен план: 1104.41, ведно с построените в недвижимия имот еднофамилна къща с идентификатор № *** със застроена площ 77 кв.м.

Правото на собственост върху навес с идентификатор № *** и застроена площ 18 кв.м., навес с идентификатор № *** и застроена площ 11 кв.м., навес с идентификатор № *** със застроена площ 19 кв.м., навес с идентификатор № *** и застроена площ 25 кв.м. следва правото на собственост на поземления имот, върху който са изградени, арг. чл. 92 ЗС – superficies solo credit. Същите не представляват самостоятелен обект на правото, поР. което е невъзможно да съществува отделно вещно право върху тях, което да е предмет на правен спор. ПоР. което настоящият състав на съда приема, че е сезиран с иск за установяване на правото на собственост и предаване на фактическата власт върху поземлен имот с идентификатор № *** и еднофамилна къща с идентификатор №

***.

Правната квалификация на предявения иск е по чл. 108 ЗС. С предявяването на actio rei vindicatio ищецът заявява две свои искания за правна защита: 1) да се установи спрямо ответника със сила на пресъдено нещо, че той (ищецът) е титуляр на спорното вещно право и 2) да се осъди ответникът да предаде фактическата власт върху процесната вещ.

За да се уважи иск за защита на собствеността с правна квалификация чл. 108 ЗС, е необходимо да се установи, че: 1) ищецът е собственик на вещта - предмет на иска, 2) към момента на предявяването на иска вещта се е намирала във владение или държане на ответника и 3) ответникът владее или държи вещта без основание.

В тежест на ищецът е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1) осъществяването на фактите, включени в твърдения от него правопораждащ фактически състав на спорното материално право, т.е. че са придобили правото на собственост върху процесните вещи въз основа на наследствено правоприемство по силата на закона от Теодор М., което включва и фактите, съдържащи се във фактическия състав на придобивното основание на наследодателя, т.е. валидно извършена делба, породила своя вещен ефект.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да установи, че владее или държи вещта на годно правно основание, което би обусловило неоснователността на притезанието за предаване на фактическата власт по чл. 108 ЗС., т.е. в условията на пълно и главно доказване следва да установи фактите, обуславящи основателността на релевираното възражение за придобиване на собствеността върху процесната вещ въз основа на придобивна давност.

Настоящата съдебна инстанция с доклада по делото е отделила за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците към момента на предявяването 3 на иска упражняват фактическата власт върху процесния имот. Следователно спорни между страните са две от предпоставките за уважаване на иска - 1) ищецът е собственик на вещта предмет на иска и 2) ответникът владее или държи вещта без основание.

По допустимостта:

Възражението за недопустимост на иска е неоснователно. След служебно извършената справка в ЕИСС се установи, че предмет на образуваното гр.д. № 20231*******33865, по описа на СРС, 48 състав, е твърдяното от ищеца С. С. право на собственост поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение от 28.10.2022 г., с адрес на поземления имот: гр. С., р-н „************“, кв. „**********“, ул. „***********“, с площ съгласно скица от 435 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с предишен идентификатор ***, номер по предходен план № 1104.37, квартал 32, при съседи с идентификатори: ***, ***,

***, ***, ***. Предмет на делото в настоящето производство е правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** и еднофамилна къща с идентификатор № ***. Следователно не е налице идентичност в предмета на делото, която да обуслови недопустимост на претенцията.

По основателността:

От анализа на представения по делото препис от протокол от 12.03.1985г. от о.с.з. по гр. д. 2829/1985 по описа на Софийски районен съд, 43-ти състав, се установява, че Т. М. М. е придобила правото на собственост върху дворно място от 387,98 кв.м., находящо се в гр.

С., ул. „***********“ 32, съставляващо имот с планоснимачен № 32 от полигон 21 по плана на гр. С., местността Коньовица, при съседи К. А., наследници на В. С. М., ул.

„***********“ и канал, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда на 78 кв.м. по силата на одобрена в о.с.з. спогодба.

Съгласно заключението по допусната СТЕ, което съдът кредитира като пълно, обосновано и изчерпателно, се установява, че в най-стария кадастрален план с емисия неизвестна, процесния имот е нанесен с пл. номер 30 и площ от 359 кв.м., записан на В. С.

М.. Впоследствие недвижимият имот е предоставен в дял на Т. М. М.. Съгласно предходния кадастрален план, този имот е с пл. номер 352 и площ 520 кв.м. по първоначалния вариант на кадастралната карта имотът е нанесен с идентификатор № *** и площ 520 кв.м., като вследствие на извършена промяна е получил идентификатор № *** и площ 448 кв.м. При така описания регулационен и кадастрален статут, настоящия съдебен състав приема, че е налице идентитет между придобития от Т. М. М. недвижим имот и процесния имот с идентификатор № ***, както и между построената в него едноетажна жилищна сграда на 78 кв.м. и процесната сграда еднофамилна къща с идентификатор № *** със застроена площ 77 кв.м.

4

От представеното удостоверение за наследници с изх. № 1701 от 30.09.2022г. се установява, че наследници от първи ред на Т. М. М. са С. В. С., ищец в настоящето производство, и Е. В.а С.а, които на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН наследяват по равно, т.е. по ½ и.ч. от правото на собственост върху процесните недвижими имоти. От същото удостоверение се установява, че Е. В.а С.а е оставила като единствен наследник от първи ред след смъртта си дъщеря

Т. М. Г.. От представеното удостоверение за наследници с изх. № 2258 от 21.07.2023г. се установява, че наследници от първи ред на Т. М. Г. са А. И. П. (съпруг), Д. А.

П. (син) и Е. А. П.а (дъщеря), ищци в настоящето производство, които на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН наследяват по 1/3 и.ч от правото на собственост на своя наследодател или по 1/6 и.ч. от правото на собственост върху процесните недвижими имоти. При така установената верига на наследствено правоприемство, настоящата съдебна инстанция приема, че ищците са собственици на процесните недвижими имоти, освен ако правото на собственост не е било придобито от ответниците, арг. чл. 99 ЗС вр. чл. 77 ЗС.